На 19 февруари през настоящата 2015 г. се навършват 25 години от учредяването на съвременния Клуб на привържениците на ЦСКА. Всъщност Централният фенклуб има дълга 60-годишна предистория. Победният ход на червения армейски отбор през 50-те години ражда спонтанно идеята да има Клуб на любителя, който започва да функционира от 1954 г. с председател майор Георги Попов. Публиката на ЦСКА е монолитна сплав от привържениците на бившите софийски клубове А.С. 23 (кварталите около Докторски паметник, ул. Оборище до Перловска река, Орлов мост, Полиграфията и Военна академия ), СК Шипка (Сточна гара, ИСУЛ, Дондуков, Лъвов мост), СК Плиска (V-и р-н ), СК Спортист (Х. Димитър) и НФД Септември (III-ти р-н ).
Най-старите привърженици – ветерани, с неприкрита гордост дълго разказват за безкрайните победи и успехи на ЦСКА в онези далечни вече години. Един от тях, бай Марко Братованов (1919-2014) беше нашият всеуважаван доайен на армейските привърженици. Математик-икономист. Последният жив съучредител на Септември при ЦДВ на 4 май 1948 г. от страна НФД Септември. Жив очевидец на историята на съвременния ЦСКА – цели 66 години. Бай Марко беше всеки ден на Армията. Отиде си от този свят миналото лято на 95 години. Бог да го прости!
"Армейците" призовават "Нека днес отново да си спомним":
- За червените влакове, с които се извършиха двата червени десанта през септември 1968 г. и юни 1971 г. в Пловдив за двубоите с Локомотив (4:3, 1:1).
- За фантастичната атмосфера на мачовете за КЕШ срещу Интер (Милано, 1967), Аякс (Амстердам, 1973), Байерн (Мюнхен, 1974 и 1982), Нотингам Форест (1980) и Ливърпул (1982). Червената армейска агитка заливаше целия стадион – 70-75-хилядното море от привърженици представляваше нещо уникално по своята мощност и енергия.
- За Йордан Перелов – Гацо, всепризнатият неформален лидер на агитката от 60-те и 70-те години, Цанко Ганчев – първият поет на „постоянното присъствие”, Весо Томов – Паганини, който в миг на озарение сътвори безсмъртните армейски песни „Има, има истина една – тя е само, само ЦСКА”, „Победа, и пак победа, ние пеем само за победа!”и „Напред, армейски лъвове, Родината зове!”.
- За Камен Геков – Зелката – корифеят от 70-те, изрекъл култовата фраза „Митата Якимов е Господ! Онези долу са мръсници!”, за Геле Самоковеца, Янко Учителя, Весо Математика с количката, бай Кольо Адвоката, за Митко Якето, Вальо Голямото Ухо и легендарния Сашо Моркова.
- За първите екскурзии в чужбина с армейския славен тим в мачовете за КЕШ – в Прага с Дукла (1961), в Белград с Партизан (1962), в Полша с Гурник (1966), в Будапеща с Ференцварош (1969) и Динамо в Киев (1974 и 1979).
- За първия истински червен десант зад граница от българска футболна агитка – есента на 1988 г., когато 1500 ултраси се изсипаха в Братислава за мача срещу местния Интер.
Идеята за създаването на съвременния Клуб на привържениците дълго време ще бъде несбъдната мечта. Реализирането й ще стане факт след упорито и всеотдайно преследване на поставената цел.
Инициативен комитет начело с бай Марко Братованов, Вячеслав Григоров – Чико, Илия Илиев – Илийката, Йордан Велков – Бате Дана и още десетина известни столични червени привърженици полагат основите. Йордан Велков (юрист), Христо Христов – Чичо Граф, Венци Вучев, Емил Манчев и Васил Бурановски – Пожарната, изработват проектоустава на новото сдружение. Провеждат се многократни разговори с ФК ЦСКА. Насрочена е дата на Учредителното събрание – 19 февруари 1990 г. Събитието се провежда в спортната зала на „Армията”. Присъстват над 1600 съучредители – ръководители, спортни деятели, военни, спортисти, интелектуалци, ветерани, работници и служители, студенти и ученици, млади и стари – всички до един предани на каузата “ЦСКА”.
