Любомир Витанов: При смяната си срещу Пирин настръхнах

Халфът на Локо Пд Любомир Витанов демонстрира отлично настроение на вчерашната си среща с феновете на отбора. Още в самото начало той благодари за поканата и обясни, че за него е много важно, че се среща със запалянковците, за които допреди няколко месеца е чувал много хубави неща, а днес се убеждава лично. 

„Вие сте нещото, което ме впечатлява, благодарение на вас се адаптирах по-лесно и към отбора.” 

На въпрос относно реакцията по трибуните, по време на смяната му срещу Пирин за купата, халфът отговори. 

„Тази реакция ме стъписа и настръхнах. До този момент си мислех, че играта ми върви и мога да помогна още на отбора, но това беше преценката на треньора. В този момент обаче, усетих какво е да играеш пред такава публика. Дано да го усещам все по-често. 

Играч номер едно за изминалия мач срещу Локо (София) си обясни моментното състояние на отбора с липсата на голове и победи в мачовете, в които той и съотборниците му играят силно. 

„Съжалявам, че неможем да победим, колектива е отличен, не съм усетил никакви проблеми между футболистите в съблекалнята. Напрежението също си каза думата. Трябва да се вдигнем, убеден съм, че добрите мачове и победите тепърва предстоят. Имаме отлични футболисти. Удивен съм, че с такива като тях трудно достигаме до победи. В крайна сметка вярвам, че ще задминем Локо Сф в класирането. Здравко Лазаров ще ви липсва много в Каварна, но ще докажем, че имаме достойни заместници. За мен лично Лазаров е най-добрият футболист, с когото съм играл. Той е обединителната фигура в съблекалнята, изключителен мъжкар. Жалко че тази пролет няма късмет,” коментира Витанов. 

Той изказа възмущението си от факта, че въпреки, че България е християнска държава, БФС насрочва официални мачове навръх Великден. 

„Всичко в личен план за мен е отлично. Бебенцето расте и плаче. Това понякога ми пречи да се наспивам добре, но това периода е такъв. Незнам какво е да живееш в Перник. Като че ли беше по-добре, че през този период живеех в София и не съм се сблъсквал с ежедневието там”, продължи още футболиста. 

Закачлив фен обаче не пропусна да развесели обстановката, като направи забележка относно фланелката, на която макар и бегло се забелязваха четири цифри, напомнящи годината на създаване на вечния съперник на „черно-белите”. 

„Специално рових из гардероба, да не попадна на дреха с нещо жълто на нея, но явно по история съм слаб и изобщо не се усетих”, оправда се през смях гостът. 

За себе си той разказа, че е роден от Гоце Делчев, дори изтъкна и роднинската си връзка с Христо Златински, който също е от този град. Витанов е юноша на местния футболен клуб, в който започва и мъжкия футбол. Две години играе в македонския Тиквеш (Кавадарци), след завръщането в родния край отива в Пирин (Благоевград) за пет сезона и така стига до Миньор (Перник), където играе нови две години. 

„Можех да остана в Миньор за повече, но тогава ми се обади г-н Динев, който беше много убедителен. От друга страна съм на 29 години и дотогава не бях играл в отбори с високи цели и това бе ново предизвикателство за мен,” призна още СуперЛюбо. 

„Очакванията ми за отбора се оправдаха. Имам един приятел от Гоце Делчев, който е бил юноша тук. Ако направите фенклуб в моя роден град, в негово лице имате точния човек. На гърдите си има татуирана емблемата на отбора. Когато разбра, че идвам на Лаута ми писа, че предстои да видя какво е Локомотив. Сега вече разбрах, че е бил прав”. 

„Не мога да си обясня, как такъв град като Гоце Делчев ражда толкова футболисти. Явно районът е такъв. Условията там са мизерни, но това явно не пречи. Националите Макриев и Занев са от там, поне двадесетина други са пръснати из „А” група и чужбина.” 

Любо Витанов отговори още, че на сегашния си пост на терена се чувства най-добре, а най-добрите треньори, с които е работил са Наджи Шенсой и Петър Цветков. 

„Немога да си обясня защо Михаил Мадански винаги е имал негативно мнение за мен. Като цяло треньорите с които съм работил са започвали резервирано да работим заедно, но аз съм упорит и трудолюбив и това не ме притеснява. Не бих отказъл да играя в чужбина при удобна такава възможност, въпреки че може и да е късно за моите 29 години”, завърши разговора с с феновете Витанов. 

По традиция той остави за спомен следното свое пожелание: 

„За най-европейската публика в България с най-добри пожелания.”