Милен Германов спечели два поредни Мастърс турнира по тенис за любители в София. Той разби конкуренцията по пътя си е поредният гост в нашата рубрика "Споделено от приятел".
-Здравей, Милене, дойде и твоят ред да бъдеш от другата страна на барикадата. Стига си задавал въпроси, време е малко да отговаряш, а поводът е повече от актуален - краят на летния сезон на ТК "Диана" и заключителните два Мастърс турнира, които преминаха със знаково твое участие?! Готов ли си да седнеш на горещия стол?
- -Разбира се. Тръпката вместо аз да задавам въпросите да отговарям, е нова и интересна.
- -Едва ли има някой, който все още не знае, че ти прегази конкуренцията в най-важните надпревари и прибра купите. Как се чувстваш, сигурен съм, че си доволен от себе си…
- -Ами за мен по-трудно беше да спечеля нощния „Мастърс“. Конкуренцията там беше малко по-слаба, но нагласата за печелене на тежки турнири беше малко изчезнала и то предимно заради това, че редовно се случваше да играя един тенис до един момент и съвсем друг в полуфиналите и финалите. Качеството ми на игра падаше в пъти, което при мен е много важно, защото аз играя често на ръба. Затова в последно време се опитвам да съкращавам мачовете си, а това става с доста по-чести излизания на мрежата след по-мощни удари и повече къси топки. Така че – начинът, по който играх на нощния Мастърс, ми помогна много за класическия Tavex Мастърс.
- Ти завоюва по впечатляващ начин класическия Мастърс, който се проведе преди няколко дни, като даде само 10 гейма на противниците си в 6 мача. Това звучи малко стряскащо...извинявай, но с какво се храниш, или ще ми пробуташ отговорите за мотивация и силна форма в правилния момент
- Много просто. Храня се с невероятния хъс за победа, който се появява в напечени мачове. Ако не бях имал само сериозни противници по пътя, нямаше да бъда толкова убедителен. В това съм убеден. И ще дам още един пример. На зимния Мастърс трябваше да играя с Габор Такач, Боби Гергинов, Пепи Котев и Ради Владимиров, за да се добера до Сакса, и то само с една пауза от 10 мин почивка някъде в началото. На финала, тотално разбит, губех 0-3 но стигнах до 5-3, на само две точки от победата, когато започна обратът в полза на противника. На мен тежките спечелени мачове ми дават супер мотивация, а и освен това загубите винаги ме мотивират, нямат пагубен ефект върху мен.
- Успехът ти бе отразен в доста медии, а забелязах, че в социалните мрежи те поздравяваха и хора, които изобщо не се интересуват от тенис. "Милен МАСТЪРС Германов, "И през деня, и през нощта, Германеца е на върха", "тенисоид"...тези хвалби, шеги и закачки амбицират ли те още повече занапред. Знам, че след няколко дни предстои турнира, който от доста време си силно амбициран да спечелиш.
- На кой обикновен човек не биха му доставили. Чувството е хубаво определено, но не бих се възгордял. Аз живея стъпил на земята, или поне така си мисля, и знам, че просто играем любителски тенис и си чешем крастата. Не съм в електронната игра.
Финалът от „Карлсберг“ сериите този уикенд е едно много голямо предизвикателство. Ще видим какво ще стане, лошото е, че ще отида там без вероятно да съм пипал ракетата една седмица, но това ни най-малко не ме кара да губя вяра.
- А коя е купата, за която мечтаеш. Като любител на върховете, има ли още някой тенис такъв, който мечтаеш да покориш?
- Има. Цел номер 1 докато играя тенис вероятно ще бъде турнирът „Зашо“. Спечелването на него би ме направило неуязвим след това. Това е най-най тежкият турнир за печелене и уникален престиж. Иначе, мисля от другата година да участвам на световно и европейско по тенис за журналисти, защото имам спечелена квота. Ти знаеш за какво става въпрос и колко интересно е. Плюс това там се играе един мач на ден. Финалът от „Карлсберг“ сериите този уикенд също е едно много голямо предизвикателство.
Иначе, ако говорим за турнир на сърцето, за мен винаги това ще са турнирите на „Диана“, които слабо казано обожавам и съм посветил огромна част от свободното си време на тях. Мастърсът пък винаги е един изключително емоционален край на сезона и разбира се огромен престиж, ако го спечелиш, защото именно там всеки дава най-доброто от себе си. Сега предстои зимата и тогава обстановката също е прекрасна, защото всички сме сгушени под балона. Стават хубави седянки и се гледа много тенис, изнасят се теории, от които може да ти падне шапката, а философите сме много.
- Като заговорихме за купи, трофеи, медали и награди - планираш ли специална стая за тях, прекалено много насъбра напоследък. Навярно и съпругата ти не смогва в поддръжката им.
- Имам тук едно местенце, може да я снимам да се види. Ти не ми бери грижа за това. Може да изхвърля миялната или хладилника, но за купите винаги място ще има.
- Говорим за купи, а забравяме началото. Как започна да играеш тенис? Предполагам началото е било комично или по-точно знам, защото битките бяха между мен и теб..
- Началото дойде 2007 г., когато ти донесе ракети от бригадата в САЩ. Първите ни мачове бяха невероятни битки. Играехме на тревния корт на „Спортна София“ без да подозираме какво е нивото на другите и се мислехме за супер тенисисти. Натрупах паси от 0-20 сигурно преди най-накрая да те бия. Ти пък се караше на твоята приятелка, че те подкрепяла по-малко от моята във важни точки. Имаше и видеозаписи, които никога не съм гледал, а трябва, защото ще е невероятно. Бяха ни записвали и с телефон, за да документират най-бавният тенис в историята на спорта и да кандидатстваме за „Гинес“. Истории колкото щеш. Много чувана история, но пак ще я повторя. 2007 г. първи турнир на „Карлсберг“ сериите в Пазарджик. Аз те взех от вилата, минахме през нереални чукари, за да прекосим Средна гора по някъв селски път, през нощта не бяхме спали от вълнение за първия ни турнир. Отидохме и аз се паднах с Вили Лазаров, ти с Тишо Попов. Като ги видяхме ги определихме набързо. Ако вземат гейм-два, ще са си изпълнили целта! При нас кръвта кипеше, светът беше в нашия джоб. Общо двата мача бяха 30 минути а геймовете два пъти по 0-9. Не знам дали записахме общо 10 точки. След това на утешителния турнир ти трошеше ракети като те би едно дебело момченце на 14-15 г., което го бяха довели майка му и баща му в много напрегнат мач. Истории за ранните години на игра колкото щеш, но никога няма да ги заменя за нищо. Тогава всеки мач беше финал от „Голям шлем“, емоцията несравнима. Сега 90 процента се взимат само с рутина и тръпката липсва.
- Да се върнем и на любимия човек. Милене, отдавна искам да ти задам този въпрос - тя как те търпи? Ти си "изкарваш хляба" като тенис трейдър в известна букмейкърска къща, свободното си време редовно го посвещаваш на ровенето в клея, а отделно от това само с мен си прекарвал часове в анализи на ударите на определен тенисист, или на даден аматьорски турнир?!
- Ами – не знам как ме търпи. Разбира ме много. Ние с нея сме изключително големи приятели освен всичко друго и между нас не би могло да има и пет минути скука. Дени е най-голямата купа в живота ми, ако мога така да се изразя, но и знам, че ако не се грижиш за нея, може и да бъде отнета, не е с вечен статут, хаха. Обичам я страшно много и тя ми отговаря със същото.
- Явно и до всеки успял тенисист-любител, седи по една силна жена. Твоят любимец Федерер не успява да се справи по най-добрия начин с ролята на родител и топ-играч в света, а ти дори достигна пика на играта си след появата на новия член в семейството. Малката Деа ли заема голяма част от ролята на мотиватор.
- Не, да не мислиш, че играя финал и си мисля за Деа. Тя е най-великото нещо на света за мен. Редовно ми се случва само два часа да не съм я виждал и неусетно да бързам към вкъщи, за да я гушна. Обаче, стига бе, не съм толкова болен. Тя няма нищо общо с това. Мисля си как с Ембата ще анализираме на по бира после или с Асенчо ще дръпнем по цигарка, която ми е много сладка откакто спрях с пушенето преди три години. Аз по принцип съм оформен простак, с някое и друго интелектуално избухване, който не се притеснява да предизвиква вниманието както с псувни, така и с уинъри. В общи линии и тенисът ми е такъв. Обичам уинърите и красотата, това ме вдъхновява, нищо друго.
- Наред с агресивния форхенд и стабилен бекхенд, психиката ли е нещото, което ти дава най-голяма увереност. Известен си с факта, че когато стане напечено и нещата вече не опират само до технически възможности, трудно можеш да напуснеш корта в по-лошо настроение от съперника.
- Никога не съм работил над психиката си. Това си е даденост. Имал съм трудно детство, това може и да ме е калило, вместо пречупило. Когато стане напечено, винаги вярвам, че това, което искам, ще се получи. Имам много обрати, само от 0-5 са поне четири-пет в турнири, да не кажа, че имам и от 0-5 0-40 в един мач в Бургас. Просто решавам, че почвам да мачкам и това е, ако стане – стане. А то в повечето случаи става. За сметка на това пък имам невероятно малко победи 6-0 примерно, защото аз когато водя, съм уникално леке и много хора, които ме познават по-добре, започнаха да усещат този адвантидж, който давам винаги.
- Знам за слабостта ти да изследваш играта на известните тенисисти и след това да изпробваш хвата на Мъри и Джокович при бекхенд, или кик-сервиса на Раонич например. Веднъж дори бе взел бинокъл, за да следиш как Кириленко държи ракетата, или поне това каза, че й гледаш...Смяташ ли, че т.нар. теоретична част и заемките от професионалистите са основата на по-доброто представяне.
- Кириленко я огледах отвсякъде, то е ясно. Ами не може да държиш нестандартно ракетата и да очакваш да постигнеш ултра резултати. В един момент стигаш до максимума. Не случайно вариациите на semi-western хвата са се наложили в световния тенис. 90 процента от любителите с проблеми имат или лош хват, от което тръгва грешната постановка на ударите или нямат никакво усещане, че краката са „свещения граал“ за добрия тенис. От там идва всичко. Но, да не забравяме и че се мисли. Има и малко шах в цялата работа като са изравнени силите. Жоро Марин и неговият девиз „Силно в празното“ отиват автоматично в небитието пред девиза на Германеца „Пречупи му мисленето“ :D .
- Въпреки всеизвестната ти словоохотливост, има ли нещо, което приятелите и съперниците на кортовете на Диана не знаят за теб. Кой е тенисоидът Германов извън корта?
- Обичам много планините, чета много за тях, може с успех да се пусна и в „Минута е много“ на тема „Хималаи“. Мечтата ми е да отида някой ден там и да кача поне един осемхилядник, както и да посетя Тибет. Бил съм на много места извън България. Не ме привлича нищо повече от различното, мистичното и далечното затова Европа ми е доста скучна. Друго интересно нещо – карам ски от много години и играех прилично футбол. Ските обаче почти съм зарязал заради тениса в последно време.
- Известен си с това, че не обичаш клишетата в живота и уважаваш интересното и различното в хората. В този ред на мисли, навярно и това е причината да намираш Агнешка Радванска за голяма симпатяга, но все пак - вечеря с нея, или с любимеца на твоя живот - Тhe Great One - Роджър Федерер. Може да замениш свещите с корабокрушение на самотен остров.
- Определено ще зарежа Агниешка. Няма спор, че има супер крака, но аз съм и фен, защото е вън от клишетата Иванович, Шарапова, Кириленко. Просто ме дразни да съм в тълпата. Иначе много бих се изкефил на нещо като сървайвър в някоя тропическа джунгла и дълъг преход с Федерер, Надал, Джоката, Мъри и други и да видим там, на полеви условия, кой кой е. Гаранция ще има много изненади. Алпинистите казват: „ако смяташ, че познаваш един човек, отиди с него две седмици на височина над 5000 метра и ще разбереш, че нищо не си знаел за него“.
- Има ли някой елемент от играта, за който тайно да завиждаш на някой от познатите тенисисти?
- Определено бих взел слайса на Радо Люлинската Томахавка, който е феноменален. Като се замисля и форхенд волето на Христофор, моя приятел, с който правим много интересни мачове, също не би ми дошло много.
- Любим удар.
- Всичко що е уинър и не е с рамка ударено.
- Кой е турнирът, който мечтаеш да посетиш?
- „Аустрелиън Оупън“ без колебание.
- Колко често играеш тенис седмично и имаш ли основен партньор?
- Най-големият ми противник някога беше ти и би ми доставило невероятно удоволствие да изравним отново силите и да се върнем на старите битки, а така също и по турнири да гледам как играеш финали. Иначе имам една компания от около 10-ина души, с които играя, но постоянно се появяват нови и нови приятели, така че много трудно намествам графика за седмицата.
Все пак Асен Георгиев и Ембата Велчев са ми основата. С тях е хубаво да се играе, защото са биткаджии и защото никога не може да има разсърдени. С една дума – да ти е кеф да паднеш от такива хора понякога :D. Отделно не по-малко интересни играчи са Вальо Желев и Христофор Милев. Шашава работа е тенисът. Сега зимата също си има своята романтика като почнем с Асен да играем в 6 сутрин на „Физическия“, когато ти замръзва всичко понеже там няма отопление или пък с Емо порим мъглата на „15:40“ в 7.. Но така се вдига нивото, когато си готов да се бориш независимо от условията.
- И последно ми кажи какви са целите ти занапред в тениса?
- Имам толкова много неща да подобрявам, че просто не знам откъде да започна. Но ще подредя приоритетите скоро. За начало мисля да сваля едни 10 кг, след като се оперирам от херния и да вляза малко във фитнеса по-сериозно с помощта на моя голям приятел Асен Георгиев и хранителните съвети на друг авер Вальо Желев. След това имам много работа. „Зашо“ наближава, а като погледна нагоре не виждам тавана все още ;-).
Интервю на Даниел Стоименов…
Визитка:
Ръст : 180 см
Тегло: 89 кг
Дата на раждане: 02 декември 1981 г.
Ракета: Wilson Blade 98
Любим удар: Нямам
Любим тенисист: Роджър Федерер и Ърнест Гулбис
