Аертон Сена никога не е карал за Ферари, най-страстно подкрепяният отбор във Формула 1, но в северния италиански град Имола, където великият шампион загина на днешната дата преди 20 години, всички са оставили настрана тези дребни предразсъдъци. Сена е един от тримата или четиримата най-велики пилоти в историята. Тези, които го познаваха, ще го помнят вечно като много бърз, високо интелигентен, напълно отдаден на това, което прави, безпощаден на пистата. Цифрите са достатъчно категорични - три световни титли, 41 победи и 80 подиума. Това е статистиката, описваща най-точно огромната му воля да се докаже. Това е човек, който си тръгва от съпругата си, страната си и приятелите си, за да се посвети на Формула 1.
Фаталната 1994 г.
Въпреки че автомобилът на Уилямс в началото на 1994 г. е далеч от перфектния състезателен болид, теза, която Аертон многократно споделял със своите най-близки хора, в това число и с бившия си съотборник Герхард Бергер, той взема първи позиции не само в Бразилия и Япония, а също и в Италия.
Сена води и рестартираното състезание в Сан Марино, когато изведнъж неговият FW16B получава повреда, не променя посоката си на движение на влизане в завоя Тамбурело и се удря в бетонната стена край него със скорост от 300 км/ч. Аертон получава сериозна мозъчна травма, изпада в кома, а няколко часа по-късно, след като е установено, че липсва мозъчна дейност, семейството му разрешава да бъдат спрени животоподдържащите системи. За причина за смъртта се смята фаталната рана в областта на дясната вежда, причинена от пробилия каската носач от предното окачване, счупен вследствие на сблъсъка с бетонната стена.
В последното си състезание Сена беше взел в болида си австрийския флаг с цел при евентуална победа на финала да го развее в памет на загиналия предишния ден австрийски пилот Роланд Ратценбергер.
На началото на състезателния уикенд тежка катастрофа претърпява и друг бразилец - Рубенс Баричело, който след тежък удар получава мозъчно сътресение и амнезия и оцелява.
Фаталната 1994 г.
Въпреки че автомобилът на Уилямс в началото на 1994 г. е далеч от перфектния състезателен болид, теза, която Аертон многократно споделял със своите най-близки хора, в това число и с бившия си съотборник Герхард Бергер, той взема първи позиции не само в Бразилия и Япония, а също и в Италия.
Сена води и рестартираното състезание в Сан Марино, когато изведнъж неговият FW16B получава повреда, не променя посоката си на движение на влизане в завоя Тамбурело и се удря в бетонната стена край него със скорост от 300 км/ч. Аертон получава сериозна мозъчна травма, изпада в кома, а няколко часа по-късно, след като е установено, че липсва мозъчна дейност, семейството му разрешава да бъдат спрени животоподдържащите системи. За причина за смъртта се смята фаталната рана в областта на дясната вежда, причинена от пробилия каската носач от предното окачване, счупен вследствие на сблъсъка с бетонната стена.
В последното си състезание Сена беше взел в болида си австрийския флаг с цел при евентуална победа на финала да го развее в памет на загиналия предишния ден австрийски пилот Роланд Ратценбергер.
На началото на състезателния уикенд тежка катастрофа претърпява и друг бразилец - Рубенс Баричело, който след тежък удар получава мозъчно сътресение и амнезия и оцелява.
20 години по-късно
Двадесет години след смъртта на Сена дизайнерът на неговия Уилямс Ейдриън Нюи призна за аеродинамичен проблем в автомобила. Сега Нюи е част от шампионския тим на Ред Бул. В интервю за „Ауто мотор унд шпорт" Нюи за първи път говори, че е допуснал грешка в аеродинамиката на злополучния Уилямс FW16. Официалната причина за инцидента, установена от съда, е счупена кормилна щанга.
„Тогава оглавявах отдела по аеродинамиката. Разстоянието от долната страна на болида и повърхността на пистата бе прекалено малък", смята Нюи.
Според инженера проблемът е бил видян още по време на тестовете на автомобила в Ногаро. „Бях на пистата, която има множество неравности като тези на „Имола", и веднага разбрах какъв е проблемът. Радиаторните кутии бяха твърде дълги и влияеха негативно на въздушния поток. От днешна гледна точка това звучи абсурдно, но тогава нямахме необходимите технологии да предвидим проблема във въздушния тунел", обясни британецът.
Въпреки установения недостатък адекватната промяна в дизайна на болида е била невъзможна преди старта в Сан Марино. „Факт бе, че преди това Уилямс спечели и трите възможни полпозишъна, което стана единствено благодарение на Сена. Никой друг не би могъл да го постигне с този автомобил", допълни Нюи.
Неизбледняващите спомени
Един от свидетелите, привикан от съда по делото, бе и Мауро Форгиери – бивш дизайнер на Ферари. Пред британския в. „Гардиън" той разказва как, когато ковчегът с тялото на Сена е трябвало да бъде върнат обратно в родната му Бразилия, не е бил поставен в багажното отделение, а три реда от седалките от салона в първа класа са били махнати, за да има място за големия шампион. „Разбира се, авиокомпанията бе бразилска, капитанът на полета - също. В този момент Сена бе по-важен дори от президента", спомня си Форгиери.
Бразилското правителство обяви три дни национален траур и над три милиона души се стекоха по улиците на Сао Пауло, когато ковчегът пристигна в родния град на състезателя.
Сребърни стрели
И трите си шампионски титли бразилецът печели с екипа на Макларън - през 1988, 1990 и 1991 г. Наследниците му Люис Хамилтън и Фернандо Алонсо не винаги са съгласни един с друг, нещо с което всеки, който е работил в Макларън през 2007 г., би се съгласил, но в скръбта си за загубата на техния герой те са единни.
Седнали един до друг малко преди последното Гран при в Шанхай, Хамилтън заяви: „Когато бях дете, имах всички книги, всички видеозаписи с него... Аертон беше герой. Той ме вдъхнови да стана пилот и в деня на смъртта му ми бе страшно трудно. Тогава просто отидох на тихо място, далеч от глъчката, и размишлявах. Не можех да повярвам, че го няма. А бях само на 9... Той винаги е бил и ще остане любимият ми пилот."
Алонсо добавя: „В онези години не гледахме много стартове от Формула 1 по телевизията. Но си спомням, че имах огромен плакат на Аертон в стаята си. Първият ми карт пък бе в цветовете на Макларън, защото и баща ми много го харесваше. Когато той загина, всички бяхме много тъжни. Този уикенд ще бъда на „Имола", за да съм отново близо до легендата".
Последният работодател на Сена във Формула 1 е Франк Уилямс, който казва, че е бил привлечен не само от състезателната класа на бразилеца, но и от неговата интелигентност.
„Имахме няколко срещи относно присъединяването му към Уилямс. На всяка една от тях той идваше напълно подготвен по всяка точка за обсъждане", споделя Сър Франк, надявайки се Сена да е №1 и в небесната Формула.
Надежда Кожухарова, "Меридиан мач"