Легендарният германец Михаел Шумахер говори за уникалната си кариера, проваленото си завръщане във Формула 1 тази година и възможностите и плановете за бъдещето си.
- Михаел, имате кариера, която няма никой друг пилот. Все пак, ако можехте да се върнете назад, бихте ли променили нещо?
- Има моменти, които по-добре да не бяха се случвали. Например ако можех да се върна през 1997 г. в Херес, нямаше да направя това (тогава Шумахер предизвика катастрофа с Вилньов, в резултат на която отпадна, а канадецът завърши трети и стана шампион). Имах доста възможности да избегна това и да спечеля шампионата, но човек прави грешки и се учи от тях
- Проваленото завръщане този сезон също ли беше такъв урок? Съжалявате ли за катастрофата с мотоциклет, която претърпяхте през зимата?
- Разбира се, бях страшно разстроен. Чувствах се готов. Съгласих се да се върна най-вече заради Фелипе и за да помогна на отбора в изключително труден момент. Казаха ми да съм готов за подобно развитие. Тогава не знаех, че имам проблем с шията. Естествено, съжалявам, че паднах от мотора тогава, но животът върви по своему и на теб ти остава да следваш сценария. Обичам моторите, но не съм се качвал оттогава. Предполагам, че вратът ми ще се оправи напълно в края на тази или в началото на следващата година. Но тогава ще съм на 41, което ме прави дядото на Формула 1. Не съм сигурен, че искам това.
- Смятате ли, че все още е възможно да се завърнете някой ден?
- Ще видим. Тази година бях много близо, но не искам да говоря за бъдещето. За мен бе огромно разочарование, че не успях да карам тази година. По време на тестовете с колата от 2007 г. се чувствах именно сякаш карам. Веднага почувствах всички недостатъци на машината, но не ми отне много време да изкарам максимума от нея. Забавлявах се много след толкова време извън пистата.
- Феновете бяха много ентусиазирани от вероятността да се върнете...
- Бях удивен от реакцията на хората. За мен бе огромна изненада колко емоционална бе реакцията им и съм им благодарен за това. Радвам се и съм горд от тяхната подкрепа. Нас ни свързват много общи преживявания, те помнят всичко, което съм направил на пистата, помнят всеки мой завой.
- Как се чувствахте при първата си победа на "Спа" през 1992 г.?
- Това беше завладяващо състезание. Борех се с Мартин Брандъл. В един момент видях, че задните му гуми са износени, и прецених, че това е точният момент да вляза в бокса. Свързах се с тима и те се справиха отлично. Изкараха ме на отлична позиция и като разбрах, че никой не може да ме догони се почувствах на седмото небе. Моментът, когато пресякох финалната линия, бе един от най-щастливите в кариерата ми.
- Защо спряхте през 2006 г.? Може ли да очакваме да ви видим в падока като собственик или шеф на някой отбор?
- Просто бях уморен. Не чувствах, че имам енергия да продължа, и не мислех, че има какво още да направя. Не съжалявам, знаех, че това е правилното решение. Наслаждавах се на живота си оттогава и се надявам да го правя и занапред. Засега нямам планове да влизам в ръководството на някой отбор.
- Какво мислите за промените в правилата? През новия сезон те ще са напълно различни в сравнение с времето, когато се състезавахте.
- Сега е трудно да се каже как новите правила ще се отразят на разпределението на силите във Формула 1. На старта ще е по-трудно да се управлява тежката и пълна с гориво кола и възможностите да спечелиш позиция с тактика ще са далеч по-малко. Все пак всички ще са в равна позиция. Виждал съм състезания, в които, ако стартираш от полпозишън, финишираш първи дори да не си най-бързият в колоната. На някои писти като "Хунгароринг" това е обичайният развой. Ще видим как новите правила ще се отразят на колите и ситуацията във Формула 1.
Михаел Шумахер: Няма да съм дядото на Формула 1
Седемкратния още не знае дали ще се върне на пистата
