Груев: И през 2013 г. имах оферта да поема Дуисбург, но още не се чувствах готов

- Никога не съм си поставял граници във времето. Мечтаех и работих упорито в името на тази моя цел. Мога да кажа, че съм 100% готов да поема това голямо предизвикателство. Положих големи усилия в последните години и усетих, че наистина е дошъл моят момент. Голямо значение за това има и мястото, в което започвам работа. Носил съм с голяма гордост фланелката на “Дуисбург”, със същото чувство съм работил като помощник-треньор, а дойде времето да правя това и като старши.
 

- Никога не съм имал такова. Аз и преди това съм имал предложения да поема отбор. Едното също бе от “Дуисбург” през 2013 г., когато поради финансови проблеми клубът не получи лиценз за Втора бундеслига и бе пратен в III лига. Не сметнах обаче, че съм напълно готов за такова нещо. Ситуацията тогава бе още по-тежка, защото на практика нямаше отбор. В тези 2 г. успях да натрупам още опит, който ми дава допълнителна увереност, че мога да се справя. Сега ситуацията също е тежка с последното място във Втора бундеслига и едва 6 т. Казах вече обаче, че се чувствам готов да се заема. Голяма тежест имаха също желанието на ръководството да ми предостави тази възможност и добрата обстановка. Говоря за топлото отношение на феновете към мен.
 

- Да, определено. Семейството ми се чувства добре тук, а аз минах по нужните стъпала, за да си изградя добро и сериозно име като треньор.
 

от различни предложения. За старши треньор съм имал такива от III лига. Преценил съм, че е по-добре да продължа като помощник на друго място.

- Да, но първо искам да отбележа, че ситуациите са доста различни. Отидохме в един клуб, където обстановката ни бе непозната. До края на сезона оставаха 8 кръга, а имаше да се наваксват поне 6 точки. Сега остават почти 2/3 от сезона. Пристигам, не, връщам се в клуб, обстановката в който познавам прекрасно. Чухме се с Коста Руняич и той ми каза, че трябва да използвам този шанс. На това мнение бе и Краси Балъков. Каза ми, че въпреки тежкото положение това е правилният момент и клуб за мен.

- Ще изисквам да има желязна дисциплина в отбора и ще се стремя всички да бъдем задружни. “Дуисбург” е клуб с големи традиции в Германия, една от иконите на немския футбол. Той винаги се е славел с духа и себераздаването на играчите. Знам това, защото съм бил част от него и като футболист.

у сегашните играчи и така да помогна натрупаната негативна енергия да се превърне в позитивна. Ще водя лични разговори с всички.
 

- Аз пристигнах в Германия, когато вече бях на 30. На първо място съм професионалист, но в кариерата на един футболист винаги остава поне един клуб, за който той играе с удоволствие. Такъв за мен е “Дуисбург”. Този клуб има идентичност и страхотни фенове, които са много честни и коректни. При това е много трудно в Рурската област да си привърженик именно на “Дуисбург” при наличието на отбори като “Борусия” (Д) и “Шалке 04”. Та в този клуб спечелих уважението на феновете именно със себераздаването си на терена. Затова и ме посрещнаха така добре, като се върнах в ролята на помощник-треньор. Сега отношенията ни навлизат в нова фаза.
 

- Благо направи добър сезон в “Дуисбург”. Контузии попречиха на Янков да покаже качествата, които знам, че има. Домовчийски дойде от “Херта” с големи очаквания и може би това повлия той да не успее тук.

- Не може да се каже еднозначно. Самият аз като помощник съм предлагал български играчи, но нещата не са се получавали. Българският пазар продължава да се следи от германски клубове, но в момента това не дава конкретни резултати.
 

- Да, аз съм един от малкото българи, които имат шанс да работят във Втора бундеслига. Такъв имаше Павел Дочев, който отпреди това бе направил име в III лига, а и сега продължава с успешните мачове в турнира за купата на Германия. Ще спомена и Георги Донков. Той води в момента “Ройтлинген”, който е отбор от 5-а лига, но в Германия клубовете и от това ниво са много добре структурирани и не се получава лесно шанс да работиш в тях.

- След края на кариерата си започнах работа в школата на “Рот-Вайс” (Ерфурт). Там бях треньор на юношите до 19 г., когато Балъков ми даде възможност да се преместя при мъжете. Той е изключително дисциплиниран към себе си и затова изисква това и от другите. Има желание непрекъснато да се усъвършенства и това неминуемо дърпа и хората около него напред. Освен това Балъков не влиза в ролята на човека оркестър, той е отборен играч и така дава възможност на другите също да се развиват. Разполага и с чисто човешки качества, които ти е само от полза да придобиеш.

- Мисля, че треньорските му качества се подценяват. Знанията му в тази сфера остават в сянката на личния живот. Като футболен специалист той обаче мисли бързо и аналитично. Неслучайно е експерт на телевизията, който предава мачовете от Бундеслигата.
 

 

- Да,