Вчера Луис ван Гаал представи книгата си "Биография и визия" във Франкфурт. Автобиографията му струва 49,95 евро и ще бъде пусната на пазара в Германия в понеделник.
В книгата има много лични снимки, истории, интервюта с приятели и роднини на Алойзиус Паулус Мария ван Гаал. Любов и страдание, титли и сълзи. Човек научава куп неизвестни подробности за човека и треньора Ван Гаал. "Билд" публикува откъси от книгата.
Детството
Аз съм най-малкият от девет деца - имам 4 братя и 4 сестри. За моето възпитание се грижеше преди всичко майка ми. Повечето момчета имаха баща, аз не. Бях на 6 години, когато татко се разболя. Инфаркт. Това беше началото на тежък период в живота ми. 4 години беше на легло, после почина.
Трябваше да пазим тишина. Никога не съм си говорил с баща ми, той обаче ни обичаше и имаше авторитет. Растях в среда от топлина и строги норми. Когато вече беше болен, се карахме рядко. Но понякога избухваха големи скандали. Той лежеше горе и винаги разбираше, ако съм направил някоя пакост. Тогава трябваше да се качвам горе. Лежеше там - болен. Налагаше се да легна върху него, за да може да ме бие.
Учех в едно църковно училище. Отецът ни изпитваше един по един на "Отче наш" и "Аве Мария". Спомням си колко се нервирах, че не го правеше в клас, а в друга стая. Един по един.
Много се развълнувах, когато разбрах, че момичетата са различни от момчетата. Често играехме на чичо доктор. Смешно е, че все още си спомням това, но наистина много ме впечатли.
Няколко пъти можех да умра. На 5 години получих тежко възпаление на дробовете. Дойдоха да ме вземат с една черна линейка. Бях тънък като вейка. Специално доставиха от Америка някакво лекарство и прескочих трапа.
И днес си нося един ужасяващ белег. Зад нашата къща имаше люлка - направо те канеше да скочиш от нея. Когато приех поканата, излетях толкова далече, че се разбих в прозореца на кухнята. Скъсах някаква артерия и пак ме караха в болницата.
Характерът
Трябваше да пазим тишина. Никога не съм си говорил с баща ми, той обаче ни обичаше и имаше авторитет. Растях в среда от топлина и строги норми. Когато вече беше болен, се карахме рядко. Но понякога избухваха големи скандали. Той лежеше горе и винаги разбираше, ако съм направил някоя пакост. Тогава трябваше да се качвам горе. Лежеше там - болен. Налагаше се да легна върху него, за да може да ме бие.
Учех в едно църковно училище. Отецът ни изпитваше един по един на "Отче наш" и "Аве Мария". Спомням си колко се нервирах, че не го правеше в клас, а в друга стая. Един по един.
Много се развълнувах, когато разбрах, че момичетата са различни от момчетата. Често играехме на чичо доктор. Смешно е, че все още си спомням това, но наистина много ме впечатли.
Няколко пъти можех да умра. На 5 години получих тежко възпаление на дробовете. Дойдоха да ме вземат с една черна линейка. Бях тънък като вейка. Специално доставиха от Америка някакво лекарство и прескочих трапа.
И днес си нося един ужасяващ белег. Зад нашата къща имаше люлка - направо те канеше да скочиш от нея. Когато приех поканата, излетях толкова далече, че се разбих в прозореца на кухнята. Скъсах някаква артерия и пак ме караха в болницата.
Характерът
В книгата дъщерята на Ван Гаал - Бренда, го описва така: "Приличаме си по много неща. Аз съм инат и винаги искам да си вървя по моя път. Животът ми е труден, но понякога попадам на попътен вятър. Моят баща вижда всичко и ви позволява да видите всичко в него.
Просто трябва да го погледнете в очите, те са огледалото на неговата душа. Може да постави пръста си върху раната и да я излекува. Добър психолог е, въпреки че не е учил психология, както е искал."
Бащата Ван Гаал
Просто трябва да го погледнете в очите, те са огледалото на неговата душа. Може да постави пръста си върху раната и да я излекува. Добър психолог е, въпреки че не е учил психология, както е искал."
Бащата Ван Гаал
Бренда: "Като малка ме пошляпваше по дупето, ама рядко. За всеки случай. Днес разбирам, че ми е помогнало. Но никога не ни е бил. Ясно ни обясняваше къде е границата.
Имахме право да излизаме до 1 часа вечерта и 1 часът беше 1 часът. Като пораснахме, пусна мен и сестра ми сами на Майорка. Бяхме на 15 и 18 години. Нашите родители ни се доверяваха, мислеха, че знаем какво да правим с момчетата и парите ни".
Другата дъщеря Ренате: "С татко говоря на вие. Това е важно за него, така че защо да не го правя? Показвам му, че го уважавам".
За футбола
Имахме право да излизаме до 1 часа вечерта и 1 часът беше 1 часът. Като пораснахме, пусна мен и сестра ми сами на Майорка. Бяхме на 15 и 18 години. Нашите родители ни се доверяваха, мислеха, че знаем какво да правим с момчетата и парите ни".
Другата дъщеря Ренате: "С татко говоря на вие. Това е важно за него, така че защо да не го правя? Показвам му, че го уважавам".
За футбола
Винаги съм искал да тренирам пълни професионалисти, признава Ван Гаал. Почти всички в Барселона бяха по мой вкус - Шави, Пуйол, Луис Енрике, Иниеста.
Мразя, когато скъпоплатените професионалисти не мислят само за работата си. От играчите в Аякс очаквах да спазват моите правила.
Само веднъж един излезе на терена с бели обувки. Изкрещях му: "Махай се!". Пет минути виках:
"Ако не ти харесва, можеш да се оплачеш на шефовете." Мисля, че трябва да мислиш как да развиваш таланта си, не да се мотаеш с бели обувки и разгащена фланелка.
Грешката с Ривалдо
Мразя, когато скъпоплатените професионалисти не мислят само за работата си. От играчите в Аякс очаквах да спазват моите правила.
Само веднъж един излезе на терена с бели обувки. Изкрещях му: "Махай се!". Пет минути виках:
"Ако не ти харесва, можеш да се оплачеш на шефовете." Мисля, че трябва да мислиш как да развиваш таланта си, не да се мотаеш с бели обувки и разгащена фланелка.
Грешката с Ривалдо
Ривалдо се промени. На сутринта след партито за наградата му (Футболист №1 в света за 1999) дойде в офиса ми:
"Тренер, може ли да кажа нещо пред отбора?". Позволих му. Мислех, че иска да им благодари, но той заяви:
"От днес няма да играя вляво". Всички загубиха респекта си към него и трябваше да го извадя от състава.
Това подкопа и моя авторитет. Резултатите веднага се влошиха, а медиите ми станаха врагове. Тогава направих най-голямата грешка в живота си - върнах Ривалдо и му дадох десети номер.
Скандалът с Лука Тони
"Тренер, може ли да кажа нещо пред отбора?". Позволих му. Мислех, че иска да им благодари, но той заяви:
"От днес няма да играя вляво". Всички загубиха респекта си към него и трябваше да го извадя от състава.
Това подкопа и моя авторитет. Резултатите веднага се влошиха, а медиите ми станаха врагове. Тогава направих най-голямата грешка в живота си - върнах Ривалдо и му дадох десети номер.
Скандалът с Лука Тони
Първоначално нямах проблеми с Лука Тони (в Байерн). Веднъж го смених и на неговото място в атаката пуснах защитника Даниел ван Буйтен.
Той се възползва и вкара гол. Тони го прие като кръвна обида и на полувремето си тръгна. Постави себе си над отбора. Това беше грешка, но и той е просто човек.
Ако се беше извинил, щях да забравя всичко. Но не искаше. ОК, тогава се разделяме. Веднъж се скарах и с Франк Рибери, той обаче осъзна грешката си.
Разбра с какъв треньор си има работа и що за човек съм аз. Това помогна на Байерн. Аз съм като любимото ми вино "Риоха". И то става по-добро с всяка изминала година.
Той се възползва и вкара гол. Тони го прие като кръвна обида и на полувремето си тръгна. Постави себе си над отбора. Това беше грешка, но и той е просто човек.
Ако се беше извинил, щях да забравя всичко. Но не искаше. ОК, тогава се разделяме. Веднъж се скарах и с Франк Рибери, той обаче осъзна грешката си.
Разбра с какъв треньор си има работа и що за човек съм аз. Това помогна на Байерн. Аз съм като любимото ми вино "Риоха". И то става по-добро с всяка изминала година.