Министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков награди с почетни плакети 81 именити български спортисти, треньори и деятели по повод навършването на техните юбилеи и кръгли годишнини и за големия им принос към успехите и развитието на българския спорт. Церемонията се състоя в Деня на спорта – 17 май, в тренировъчната зала на „Арена Армеец София”. Почетни плакети на МФВС поднесоха и двамата заместник-министри доц. Лазар Каменов и Иван Ценов.
„За мен е чест да бъда на празника на българския спорт с вас – спортистите, треньорите и хората, свързали безпрекословнопрофесионалния си път и живота си със спорта. Искаме да отдадем заслужено признание на вас - нашите спортисти и треньори, които проправяхте пътя на големите ни успехи на световните спортни подиуми. България влезе в Европа горда не само с нашето богато историческо минало, със завещаните ни вековни културни ценности, но и с постиженията на талантливите български спортисти и успехите им в спорта. Десетилетия наред нашата малка България доказва, че има своите големи спортисти, които утвърждават и развиват традициите на българската спортна школа, част от която сте вие”, с тези думи министър Свилен Нейков поздрави юбилярите и им пожела здраве, успех и постигане на техните цели.
Събитието е включено в календара на Национална кампания “Аз обичам спорта”, която Министерството на физическото възпитание и спорта организира и провежда за трета поредна година в София и страната.
Списък с имената и постиженията на спортистите, треньорите и деятелите, които получиха почетен плакет на МФВС за техните юбилеи и кръгли годишнини, навършени в периода 17 май 2011 – 17 май 2012 г., и за големите им спортни постижения и успехи:
„За мен е чест да бъда на празника на българския спорт с вас – спортистите, треньорите и хората, свързали безпрекословнопрофесионалния си път и живота си със спорта. Искаме да отдадем заслужено признание на вас - нашите спортисти и треньори, които проправяхте пътя на големите ни успехи на световните спортни подиуми. България влезе в Европа горда не само с нашето богато историческо минало, със завещаните ни вековни културни ценности, но и с постиженията на талантливите български спортисти и успехите им в спорта. Десетилетия наред нашата малка България доказва, че има своите големи спортисти, които утвърждават и развиват традициите на българската спортна школа, част от която сте вие”, с тези думи министър Свилен Нейков поздрави юбилярите и им пожела здраве, успех и постигане на техните цели.
Събитието е включено в календара на Национална кампания “Аз обичам спорта”, която Министерството на физическото възпитание и спорта организира и провежда за трета поредна година в София и страната.
Списък с имената и постиженията на спортистите, треньорите и деятелите, които получиха почетен плакет на МФВС за техните юбилеи и кръгли годишнини, навършени в периода 17 май 2011 – 17 май 2012 г., и за големите им спортни постижения и успехи:
1. Амелия Писанова – Баскетболистка, която в продължение на 18 години се занимава с активна състезателна дейност в спортните дружества „Розова долина” – Казанлък, „Академик” и „Левски” – София; републикански шампион през 1960 г.; носител на „Купа България” през 1969 г.; извоювала бронзов медал от Европейското първенство по баскетбол през 1962 г. във Франция;
2. Ася Кършева – Майстор на спорта; световна шампионка с ансамбъла на България по художествена гимнастика през 1971 г. в Хавана, дългогодишен деятел на Българската федерация по художествена гимнастика; член на Управителния съвет на федерацията;
3. Благовеста Аврамова – Първата българка, удостоена със званието „Майстор на спорта” по алпинизъм през 1962 г., която има изкачвания на върховете Белала-кая и Зуб Суфруджу в Кавказ и на различни по трудност маршрути в нашите планини;
4. Божидар Орев – Многократен шампион и призьор по шахмат на Българската параолимпийска асоциация; дългогодишен председател на спортен клуб за хора с увреждания „Хан Аспарух” – София; личност с голям принос към развитието на шахмата сред хората с увреждания в България;
5. Бойко Щерев – Помощник-треньор по борба на женския национален отбор. В спортната си кариера той има сребърен медал от европейско първенство за младежи, както и балканска титла;
6. Борислав Величков - Носител на два сребърни медала по борба /класически стил/ от европейските първенства през 84-та и 85-та година; извоювал титлата при юношите от Световното първенство по борба през 1981 г.; член на Управителния съвет на Българската федерация по борба;
7. Борислав Кьосев – Национален състезател по волейбол, извоювал бронзови медали от Европейското първенство във Варна през 1981 г., Европейското първенство в Берлин през 83-та и от Световното първенство в Париж през 1986 г. Волейболната легенда Борислав Кьосев има над 450 мача в националния ни тим. През 1986 година е включен в шестицата на света;
8. Борислав Пенев Хутов – Заслужил майстор на спорта; национален състезател по спортна гимнастика в периода 1981 – 86 г.; сребърен медалист на успоредка от европейското първенство през 1983 г.; с принос към отличното представяне на отбора на България – мъже на Световното първенство по спортна гимнастика в Будапеща през 1983 г. и на алтернативните състезания в Чехия, състояли се вместо Олимпийски игри през 1984 г., когато мъжкият ни отбор по спортна гимнастика спечелва бронзовите медали;
9. Боян Радев – Легендарният български борец Боян Радев е първият двукратен олимпийски шампион по борба /класически стил/ от олимпиадите в Токио през 1964 г. и в Мексико през 1968 г.; световен шампион от Толедо през 1966 г.; носител на сребърен медал от Европейско първенство през 1968 г.; три пъти е избран за спортист на годината; заслужил майстор на спорта. През 2009 г. получава най-високото отличие на Международната федерация по борба - „Златна огърлица”. Боян Радев е приет в Залата на славата на ФИЛА в Оклахома, САЩ; носител е на орден „Пиер де Кубертен; награден с трофея на президента на Международния олимпийски комитет Жак Рох;
10. Валентин Лазаров – От 1949 г. е съдия по баскетбол, като в периода 1959 – 82-ра г. е международен съдия, след което е утвърден за международен комисар на ФИБА; един от най-активните деятели на Международната федерация по баскетбол, 30 години е член на техническата комисия на ФИБА, а от 1996 година е неин заместник-председател. През 76-та е награден със Златната свирка на ФИБА, а през 2002 г. - с Голямата награда на Международната федерация по баскетбол. През 2003 г. отново е награден със Златен оскар на ФИБА;
11. Васил Пелтеков – Един от доайените на българския баскетбол, който работи от 1957 до 1993 г. като преподавател и завеждащ сектор „Баскетбол” във ВИФ, а по-късно и в НСА „Васил Левски”. Като треньор извежда студентските отбори до 15 титли на страната. Помощник-треньор е на женския тим на България, който печели световната студентска титла на Универсиадата в София през 1961 г. Участва в написването на 3 учебника и на пет самостоятелни методически ръководства по баскетбол;
12. Веселин Караниколов - Баскетболист с активна състезателна дейност от 1964 до 1972 г. в спортните дружества „Ботев” и „Локомотив” – Бургас; треньор по баскетбол на отбори подрастващи баскетболисти към дружествата. В продължение на 29 години е съдия по баскетбол, а след завършването на съдийската практика участва в държавните ни първенства като комисар;
13. Виктор Радев – Един от най-успешните български баскетболисти с активна състезателна дейност от 1950 – до 1969 г. в спортните дружества „Локомотив”, „Академик” и „Славия”. В продължение на 11 години неотлъчно е в състава на националния ни отбор; участник в Олимпийските игри в Мелбърн и Рим и в Световното първенство в Чили през 1959 г. Има участия в шест европейски първенства, от които през 1957 г. в София печели с отбора сребърен медал, а през 1961 г. в Югославия - бронзово отличие;
14. Виолета Михайлова – Под нейното ръководство започва кариерата си единственият наш европейски шампион в скоковете във вода Петър Георгиев. В треньорската си кариера Виолета Михайлова има повече от 15 майстори на спорта;
15. Виргиния Михайлова – Първата българка, намерила място в елита на световната атлетика с четвърто място на Олимпийските игри през 1964 г. в дисциплината мятане на диск. В богатата си кариера има 24 поправки на националния рекорд на диск. По-късно завършва медицина и дълги години работи в медицинската комисия на ИААФ;
16. Вълчо Стоев – Един от най-добрите български гюллетласкачи за всички времена. Най-голям успех в кариерата си Вълчо Стоев постига на Европейското първенство в Катовице през 1975 г., където печели титлата в своята дисциплина. С това той става първият европейски шампион на България в зала. Вълчо Стоев печели общо 5 балкански титли и става световен студентски шампион в София през 1977 г. В актива си има 18 поправки на българския рекорд на открито, а в зала има 11 корекции;
17. Галя Паралийска – Заслужил майстор на спорта, носителка на златен и бронзов медал от Световната купа по спортна акробатика през 1983 г., на три бронзови медала от Европейското първенство през 1980 г., извоювала три четвърти места от шампионата на планетата през 1980 г., действащ треньор по акробатика в Плевен;
18. Георги Гаджев – Заслужил майстор на спорта; дългогодишен състезател, треньор по конен спорт и изявен деятел; 15 пъти става балкански шампион; сребърен медалист отборно на Олимпийските игри в Москва през 80-та година, а индивидуално заема седмо място. На Световното първенство в Лозана през 1982 г. достига отборно 11-то място; участник в няколко европейски първенства по конен спорт, на които заема пето място отборно в Киев през 75-та година и осмо място също отборно в Копенхаген десет години по-късно; старши треньор на националния отбор по обездка почти 20 години;
19. Георги Младенов – Баскетболната легенда Георги Младенов започва да играе баскетбол в „Левски – Спартак” през 1971 г., дебютира в мъжкия състав на сините на 16-годишна възраст. В кариерата си, винаги с фланелка № 12, има рекордните за България 12 титли с отборите на Левски, Плама и Славия. С националния отбор играе на финалите на 4 европейски първенства, печели и балканската титла в сезон 1983 – 84-та г.;
20. Гюро Гюров - Дългогодишен треньор и състезател по борба /класически стил/; името му неизменно се свързва с успехите на борците от спортен клуб „Спартак – София”, после „Левски – Спартак” и „Левски – София”. Дълги години Гюро Гюрове е старши треньор на националния отбор на Италия;
21. Димитър Благоев Георгиев – Заслужил треньор; дългогодишен треньор по спортна гимнастика и преподавател в спортно училище „Васил Левски” в Пловдив. В периода 1980 – 1990 г. работи с редица гимнастички в националния отбор – жени. Неговите състезателки Галя Янева, Надя Шатърова и други имат значителен принос за успехите на женския национален отбор по спортна гимнастика на Световното първенство през 1974 г. и на Олимпийските игри през 76-та и 80-та година. В момента е доцент в катедра „Физическо възпитание” в Пловдивския университет;
22. Димитър Димитров - Национален състезател по волейбол, сребърен медалист от Олимпийските игри в Москва в през 80-та година, извоювал бронзови медали от европейските първенства във Варна през 81-ва и в Берлин през 83-та година;
23. Димитър Иванов Димитров – Заслужил треньор; треньор по спортна гимнастика в центъра в Стара Загора. Работи успешно с национални състезатели от няколко поколения. През 2005 г. е избран за старши треньор на Олимпийския отбор – жени;
24. Димитър Минчев – Заслужил майстор на спорта, обявен за Акробат № 1 в света по повод 10-годишнината от създаване на Международната федерация по Спортна акробатика през 1983 г. Четирикратен световен шампион; трикратен европейски шампион, петкратен вицеевропейски шампион. Носител на два златни и един сребърен медал от Световната купа през 1978 г.; донесъл на България общо 13 златни и 14 сребърни медала от световни, европейски първенства и световни купи. Като треньор по акробатика, най- големият му успех е европейска титла при смесени двойки през 1994 г.;
25. Димитър Русанов - Заслужил майстор на спорта; световен вицешампион по спортна акробатика за 1978 и 1980 г., европейскивицешампион за 1978 и 1979 г.; носител на 3 сребърни медала от Световна купа по акробатика през 1977 г.; извоювал общо 14 сребърни и 1 бронзов медали от световни и европейски първенства и световни купи;
26. Димитрина Янкова Генова - Заслужил треньор; дълги години работи с най-добрите гимнастички от Варна в националния ни отбор - жени; старши треньор на Олимпийското звено във Варна в периода 1976 – 1988 г. Треньор със значителен принос за отличното представяне на националния отбор – жени на Световното първенство в Будапеща през 1983 г. – ІV място, Световното първенство в Монреал 85-та година – ІV място, и V място на Олимпийските игри през 1988 г.
27. Димо Момиров – Дългогодишен съдия по футбол, международен съдия на ФИФА и УЕФА; в определен период от професионалната си кариера Димо Момиров е начело на Съдийската комисия към Българския футболен съюз;
28. Драгомир Драганов – Заслужил майстор на спорта и заслужил треньор. Носител на 4 сребърни и 2 бронзови медала от световнитепървенства по спортна акробатика през 1974 и 1976 г. Като личен треньор неговите възпитаници са завоювали 2 световни титли, 14 европейски титри и 7 медала от световни купи. Драгомир Драганов е треньор на националния отбор в периода 2005-2010 година; съдия„Международна категория”; от 2005 до 2009 г. е член на Техническа комисия към Европейската федерация по гимнастика;
29. Добринка Николова – От 36 години работи като треньор по акробатика в „Балкан” - Ботевград. Под нейно ръководство са завоювани над 350 златни, 200 сребърни и 100 бронзови медала от държавни първенства. От 2005 до 2009 г. нейни състезатели заемат призови класирания в световни и европейски първенства;
30. Дорча Калчева – Дългогодишен деятел на Българската федерация по художествена гимнастика и съдия – международна категория. И в настоящия момент е член на Управителния съвет на федерацията по художествена гимнастика;
31. Евладия Славчева - Една от най-изявените наши баскетболистки е носител на шест шампионски титли с отбора на „Миньор” – Перник. В периода 2001 – 2004 г. печели още две шампионски титли с тима на „Славия”; седем пъти е носител на Купата на България; работи с подрастващи баскетболни таланти в родния си град Перник;
32. Елена Стоянова – Повече от 10 години нашата гюлетласкачка е в световния елит на тази дисциплина. Безспорен връх в кариерата й са трите участия на олимпийски финали – на Олимпийски игри в Мюнхен през 1972 г. - осмо място, през 1976 г. на Олимпиадата в Монреал отново е осма, а през 80-та година в Москва се класира на шесто място; световна студентска шампионка през 1975 г. в Рим;
33. Емил Йонов – Състезател на баскетболния клуб на Ботевград; национален състезател и помощник-треньор на мъжкия национален тим по баскетбол на България;
34. Златка Стоичкова – Национална състезателка по волейбол, златна медалистка от Европейското първенство в София през 1981 г., когато националният ни женски тим печели европейската титла след блестящ маратон от победи и постига най-големия си успех под вещото ръководство на старши треньора Васил Симов;
35. Зорничко Попов - Дългогодишен състезател и треньор по конен спорт; като треньор има над 120 майстори на спорта; над 18 републикански шампиони по конен спорт;
36. Иван Абаджиев – Треньор № 1 на България за 20 век. През 1969 г. става треньор на националния отбор по вдигане на тежести, който води близо 30 години с известни прекъсвания. Иван Абаджиев е най-успелият български треньор по вдигане на тежести, създал 12 олимпийски, 59 световни и 79 европейски шампиони. Негови състезатели имат над 450 подобрения на световни рекорди. Като състезател Абаджиев започва да вдига тежести на 21 години през 1953 г. На Световното първенство в Техеран през 1957 г. извоюва сребърен медал в своята категория;
37. Иван Лепичев – Треньор по баскетбол от 1977 г.; 35 години е в спортните клубове „Миньор” – Перник, „Берое” – Стара Загора и „Монтана”; продължава да работи в баскетболен клуб „Рилски спортист” – Самоков; старши треньор на националния ни тим през 1988 г., участник в Олимпийските игри в Южна Корея, където отборът заема 5-то място, участник в Световното първенство през 1990 г. в Малайзия, където се класираме на 8-мо място, и в европейските първенства през 1989 г. – 3 място, а през 91-ва година – 4 място;
38. Иванка Христова – Първата олимпийска шампионка на България по лека атлетика, извоювала златния медал на тласкане на гюле през 1976 г., носителка на бронзов олимпийски медал през 1972 г. в Мюнхен. Има общо 10 участия на еврошампионати в зала и от тях спечелва един златен, два сребърни, един бронзов медал, четири четвърти и две пети места; атлетка с огромен принос към развитието на нашия спорт и на българското олимпийско движение;
39. Иван Ценов - Изявен национален състезател в българския отбор по баскетбол от 1979 до 1994 г., включен в символичния отбор на десетилетието за периода 1980 – 1989 г. Балкански шампион през 1984 г.; възпитаник на школата на ЦСКА, където от 83-та до 90-та година е трикратен шампион на България. С димитровградския клуб „”Компакт” е носител на Купата на България. От 1998 до 2001 г. е помощник-треньор на мъжкия национален отбор по баскетбол. 7 години Иван Ценов е изпълнителен директор на Българската федерация по баскетбол. През юли 2009 г. е избран за заместник-министър на физическото възпитание и спорта;
40. Илия Хорозов – В продължение на 24 години развива активна състезателна дейност в спортните дружества „Академик” – Пловдив, „Струмица” – Македония и „Миньор” – Димитровград. С националните ни отбори по баскетбол кадети, юноши и мъже е участник в европейски първенства. Илия Хорозов е носител на бронзови медали от европейските първенства по баскетбол за юноши през 1980 г. в Югославия и през 1982 г. в България;
41. Йордан Вълчев – Първият български медалист от европейско първенство, иизвоювал бронзово отличие за България на Европейското първенство по гребане във Виши, Франция, през 1967 г. заедно с Атанас Желев на двойка скул. Участва общо на три Олимпиади. Освен в Мексико гребе и в Мюнхен през 1972 и в Монреал през 1976, където завършва на пето място. Той допринася за успешното международното представяне на страната ни не само като състезател, но и като треньор. Бил е старши треньор на националния ни отборпо гребане – жени в периода 1982 - 85-та година;
42. Йорданка Донкова – Олимпийска шампионка от Сеул през 1988 г. и световна рекордьорка на 100 м с препятствия. В богатата си спортна кариера има още бронзов медал от Олимпийските игри в Барселона през 1992 г.; европейска шампионка от Щутгарт през 86-та г.; сребърна медалистка от Европейското първенство в Атина през 82-ра г.; извоювала бронзов медал от ЕП в Хелзинки през 94-та г.; сребърен медал от СП в зала в Индианополис през 87-ма г. на 60 м с препятствия. Йорданка Данкова има още 6 медала от европейски първенства в зала – три златни и три бронзови. Пет пъти подобрява световния рекорд на 100 м с препятствия, два пъти на 60 м с препятствия в зала. Първата и единствена българка – победителка в крайното генерално класиране на веригата „Мобил Гран При”;
43. Калинка Симанова – Баскетболистка с активна състезателна дейност в продължение на 16 години в спортните дружества „Раковски” и „Локомотив”; една от първите шампионки на „Локомотив”; участничка с националния отбор в европейските първенства през 52-ра и 56-та г. След преустановяване на състезателната си дейност в продължение на 8 години работи като треньор на подрастващи в спортно дружество „Червено знаме” – София;
44. Капка Панайотова Георгиева - Нашата състезателка по академично гребане извоюва сребърен медал за България на Олимпийските игри в Монреал през 1976 г. на четворка с рулеви. На Световното първенство в Нотингам през 1975 г. отново грабва среброто в същата дисциплина. От 1976 г. и досега тя продължава да бъде треньор и учител по физическо възпитание в спортното училище във Варна;
45. Кирил Минков – Заслужил майстор на спорта и заслужил треньор по спортна акробатика; носител на 4 сребърни и 2 бронзови медала от световните първенства през 1974 и 1976 г. Като личен треньор неговите възпитаници са завоювали 2 европейски титли, 11 сребърни и 14 бронзови медала от световни, европейски първенства и световни купи;
46. Коста Илиев – Изявеният български баскетболист започва кариерата си с „Химик” - Видин, после десет години играе за баскетболния ЦСКА; изпълнителен директор на Българската федерация по баскетбол, достига до поста спортен директор на ФИБА – Европа, а от средата на миналата година се изкачи още едно стъпало в своята кариера и вече работи във ФИБА – Свят като спортен директор на 3 х 3 баскетбол;
47. Любомир Георгиев Парчев - Многоуважаван дългогодишен боксов деятел, отдал огромна част от живота си на този спорт като боксьор, треньор и съдия. Създател на боксовата школа към „Локомотив” – София; автор на редица статии, свързани с бокса; личност с голям принос към развитието на българския бокс;
48. Людмил Коцев – От 1980 г. и в момента е хореограф на националните отбори по художествена гимнастика, повече от 30 години от професионалния си път той свързва с доброто представяне на нашите грации;
49. Маргарита Щъркелова – Голямата наша баскетболистка печели с националния тим бронзов медал на Игрите в Монреал през 1976 година и сребро на Олимпиадата в Москва през 1980 г.;
50. Меглена Михайлова – Дългогодишен деятел и член на Управителния съвет на Българската федерация по художествена гимнастика;личен треньор на трикратната световна шампионка Мария Гигова и дългогодишен президент на спортен клуб „Грация” – Варна;
51. Меглена Тошева – На Европейското първенство във Виши, Франция, през 1967 г. спечелва бронзов медал на четворка с рулеви. Три години по-късно в Тата, Унгария, отново грабва бронз на шампионата на Стария континент, но в дисциплината двойка скул; многократен републикански шампион; треньор в „Академик” и на националния отбор – жени. От 1975 и досега тя е преподавател по гребане в НСА „Васил Левски”, катедра „Водни спортове”;
52. Минка Ванкова - Дългогодишна деятелка и дългогодишен член на Управителния съвет на Българската федерация по художествена гимнастика. 55 години е съдия по художествена гимнастика;
53. Момчил Харизанов – Европейски вицешампион на 400 м в зала в Лиевен - 1987 г.; поставя 4 рекорда на България в зала и един национален рекорд на 400 м на открито; четири години е рекордьор с щафетата на България на 4 х 400 ; многократен златен, сребърен и бронзов медалист от държавни индивидуални първенства за юноши на открито и в зала; носител на 1 златен, 3 сребърни и 2 бронзови медала от балкански игри;
54. Миролюб Дойчев - Майстор на спорта; многократен републикански и балкански шампион по лека атлетика в дисциплините 100 м, 200 м и щафета 4 х 100 м; победител на състезания за Европейска купа на 100 и 200 м в Атина през 1973 г.; финалист на Европейското първенство по лека атлетика в Рим през 1974 г.; 10 г. е треньор в ЦСКА и на национален отбор по лека атлетика – спринтови бягания;автор на първото ръководство в страната за управление на спортните клубове „Мениджмънт на спортния клуб”, публикувано през 1993 г., и на публикации в средствата за масово осведомяване по проблеми, свързани с регионални спортни дейности;
55. Надка Голчева – Славният капитан на баскетболния европейски шампион Левски Надка Голчева спокойно може да бъде определена като една от най-добрите баскетболистки на Стария континент за всички времена; 4-кратен шампион на България с Левски, европейски първенец със "сините" от 1984 година, двукратен носител на Купа „Лиляна Ронкети" с отбора на Славчо Бояджиев, бронзов медалист с националния отбор от Игрите в Монреал през 1976 година, сребърен медалист от Москва 1980, двукратен притежател на приза за най-добра баскетболистка на България. За 19 години Надка Голчева не изневерява нито веднъж на сините и вдига 3 европейски трофея над главата си;
56. Надежда Василева – Повече от 35 години е треньор по кану-каяк. Нейните състезателки печелят 6 олимпийски медала. 4 от тях са на олимпийската шампионка Ваня Гешева, а другите два - на Диана Палийска. Много от състезателките на Надя Василева са майстори на спорта;
57. Ненчо Ненчев - Европейски вицешампион по борба /класически стил/ от Норвегия през 1988 г.; печели сребърен медал при юношите и на шампионата на Стария континент през 82-ра година; мениджър в треньорския щаб на класическата борба;
58. Николай Иванов Кули – Заслужил треньор; старши треньор на националния олимпийски отбор по спортна гимнастика – мъже в периода 1958 – 1963 г. По негово време Велик Капсъзов спечелва 2 златни и 1 бронзов медала от европейските първенства в Копенхаген и Люксембург. На Олимпийските игри в Рим през 1960 г. състезателят на Николай Кули - Велик Капсъзов става първия бронзов медалист от Олимпиада в спортната гимнастика в България;
59. Николай Колев – Майстор на спорта, многократен шампион на страната ни по колоездене; През 1982 г. заема 8-мо място на Световното първенство в Англия на 1000 м от място на писта; носител на рекорда на Република България и до днес на 4 км отборно преследване; носител на купата на България през 1984 г.; участник в Игрите на добра воля същата година. През 83-та в Прага заема трето място на 4 км отборно преследване в Шампионата на армейските клубове; същата година става трети на Купа „София” на 4 км индивидуално преследване; вицепрезидент на Българския колоездачен съюз и на Балканския колоездачен съюз;
60. Павлина Стоянова – Най-дългогодишният служител на Българската федерация по борба. Тя е живата история на родната борба, защото прекарва 34 години от живота си в този спорт. Нейни са първите документални записки в нашата федерация за призьорите от световни, европейски първенства и олимпийски игри, както и за медалистите от турнирите „Дан Колов” и „Никола Петров”;
61. Пейо Пърлев – Достолепният волейболист е един от националните ни състезатели, които пишат историята на българския волейбол. Пейо Пърлев е в тима на старши треньора Димитър Еленков, който печели сребърни медали на Европейското първенство за мъже в Париж през 1951 г.;
62. Петко Петков - Заслужил майстор на спорта; световен вицешампион по спортна акробатика за 1978 и 1980 г.; европейскивицешампион за 1978 и 1979 г. Носител на 3 сребърни медала от Световната по акробатика купа през 77 г. Извоювал общо 14 сребърни и 1 бронзов медали от световни и европейски първенства и световни купи;
63. Петър Крумов - Световен шампион по борба /класически стил/ от „Мар дел Плата” през 1969 г. и носител на сребърен медал за България от световното първенство през 1970 г. В своята професионална кариера има сребърен медал и от европейско първенство през 68-ма година;
64. Петър Тенев - Европейски шампион по борба /класически стил/ за 1989 г.; бронзов медалист от световно първенство същата година. През 83-та година печели бронзово отличие на световното първенство при юношите;
65. Радосвета Николова Пиронкова – Дългогодишна национална състезателка по плуване, шампион и рекордьор на страната. С нейното име са свързани едни от най-големите успехи на българското плуване – бронзов медал от Европейското първенство за жени през 1985 г. в София. След приключване на спортната си кариера работи като учител по плуване в Обединен детски комплекс – Пловдив. Занимава се с начална подготовка на плувци;
66. Райна Иванова Григорова – Заслужил майстор на спорта; дългогодишна национална състезателка по спортна гимнастика, участничка в европейски и световни първенства в периода 1950 – 64 г., участничка в три олимпиади – в Хелзинки, Рим и Токио. На Олимпийските игри през 1952 и през 1960 г. нашият женски национален отбор по спортна гимнастика е в челната осмица;
67. Светла Златева – Нашата лекоатлетка два пъти е олимпийска финалистка на 800 м - извоювала четвърто място в Мюнхен през 1972 г. и шесто в Монреал през 1976 г.; носителка на сребърен и бронзов медали на 800 м на европейските първенства в зала в Гренобъл през 1981 и 1972 г.; поставя световен рекорд на 800 м през 1973 г.; многократна държавна шампионка на 400, на 800, на 1 500 м и с щафетата 4 х 400 м. На Световното първенство за ветерани във Верона Светла Златева печели сребро на 400 м и бронз на 200 м;
68. Сийка Келбечева - Барбулова – Една от легендите и емблемите на българското гребане, олимпийска шампионка от Монреал през 1976 г. на двойка без рулеви, извоювала трето място за България на Олимпиадата в Москва през 80-та година в същата дисциплина. Сийка Барбулова заема пето място на четворка с рулеви и още едно пето място на осморка с рулеви на Световното първенство по гребане в Москва през 1973 г. Година по-късно в Люцерн, Швейцария, нашата гребкиня става осма на четворка с рулеви на шампионата на планетата, а през 75-та година е четвърта на двойка без рулеви на световното първенство в Нотингам, Англия;
69. Славчо Ганчев Събев – Заслужил треньор; национален състезател по спортна гимнастика; старши треньор на национален и олимпийски отбор – мъже в периода 1969 – 1972 г. По това време заслужилият майстор на спорта Райчо Христов става два пъти европейски шампион на земна гимнастика на Европейското първенство през 1971 г. в Мадрид. На световното първенство в Любляна през 70-та година Райчо Христов е четвърти на земна гимнастика. Славчо Събев е личен треньор на заслужилия майстор на спорта Никола Проданов, който се класира на шесто място в многобоя на европейското първенство в Белград през 1963 г. и същата година става студентски световен шампион на прескок в Бразилия;
70. Станчо Колев - Двукратен олимпийски вицешампион по борба /свободен стил/ от олимпиадите в Рим през 60-та година и Токио –64-та. През 1965 г. триумфира и с европейската титла, носител на два сребърни медала от световните първенства през 59-та и 65-та година, както и на бронз от шампионата на планетата през 1963 г.;
71. Стойчо Крайчев – Изявен национален състезател по волейбол; сребърен медалист от световното първенство през 1970 г. в София. Една от легендите на волейболен клуб ЦСКА, част от златната шестица на червените, завоювал първата ни мъжка Купа на европейските шампиони през 1969 г.;
72. Стоян Каравасилев - Дългогодишен състезател по конен спорт, треньор и деятел. Най-големите му успехи са в дисциплината прескачане на препятствия. Печели много държавни титли и международни турнири. Като треньор създава плеяда успешни ездачи в лицето на Пламен Пейнов, Светлозар Славчев, Милчо Иванов;
73. Стоян Коев Стоянов – Заслужил майстор на спорта; най-силният български гимнастик в началото на 50-те години на миналия век; участник в европейски, световни първенства и в три олимпиади – в Хелзинки, Мелбърн и Рим. Българският отбор е сред първите 8 отбора на олимпийските игри през 1952 и 1960 г. Бил е старши треньор на националния отбор - мъже по гимнастика в периода 68-ма – 70-та г.;
74. Тодор Асенов Марков – Дългогодишен треньор на юношеските национални отбори в Българската федерация по лека атлетика. Под негово ръководство в дружество за физическа култура и спорт „Левски – Спартак”, централно спортно училище „Олимпийски надежди”постигнаха значими резултати много състезатели по лека атлетика: седмо място на европейското първенство през 1979 г. при юношите на чук; на Балкански игри - 1 златен медал при мъжете на тласкане на гюле през 1982 г. и 2 златни медала при юношите на тласкане на гюле и чук през 1979 г.; завоювани са два бронзови медала на универсиади; 31 шампионски титли при юношите и 1 при мъжете в дисциплините тласкане на гюле, диск и чук от държавни първенства; подобрени са 8 републикански рекорда и покрити 11 норматива за „майстор на спорта”;
75. Тодорка Дамянова – Кузова - Започва да се занимава с баскетбол от 1948 г., а с активна спортно-състезателна дейност в продължение на повече от 17 години; участник в две световни първенства - през 1959 г. в бившия Съветски съюз печели сребърен медал, а през 1964 г. в Перу – бронзов медал. Учавства и в пет европейски първенства, на които са извоювани сребърни отличия през 60-та и 64-та година и бронзов медал през 62-ра година;
76. Тодорка Николова Тодорова – Активна баскетболистка от 1964 до 83-та година с отбора на „Академик” – Пловдив; участничка с националния отбор по баскетбол девойки в Европейското първенство през 1969 г., а с женския национален тим – в първенствата на Европа през 72-ра и 74-та година. От 1984 г. работи като треньор по баскетбол в „Академик” – Пловдив на отбори жени и подрастващи. В периода 1994 – 2000 г. е треньор на девическия национален отбор.
77. Христо Илиев – Национален състезател по волейбол, сребърен медалист от Олимпийските игри в Москва през 1980 г. Като треньор води българския национален отбор по волейбол от 2000 до 2002 година. През 2001 г. на Европейското първенство в Чехия той извежда България до 6-то място. В треньорската си кариера е бил наставник на мъжкия отбор на Левски – Сиконко, Лукойл Нефтохимик, на националния отбор на Индия. Бил е треньор също в Кувейт и Дубай;
78. Христо Райков Георгиев – Започва работа като треньор по плуване към дружество за физическа култура и спорт „Локомотив”. Водените от него състезатели постигат високи спортни резултати, за което през 1981 г. е обявен от Българската федерация по плувни спортове за най-добър треньор при подрастващите. От 82-ра година отива на работа в спортно училище „Васил Левски”, където през неговото обучение преминават състезатели като Антоанета Струменлиева, Румяна Каварджикова и много други, прославили името на България. В своята кариера има много подготвени майстори на спорта и републикански шампиони. От 2010 г. работи в Железничарски плувен клуб „Младост – 91” – Пловдив, и подготвя деца за спортното училище;
2. Ася Кършева – Майстор на спорта; световна шампионка с ансамбъла на България по художествена гимнастика през 1971 г. в Хавана, дългогодишен деятел на Българската федерация по художествена гимнастика; член на Управителния съвет на федерацията;
3. Благовеста Аврамова – Първата българка, удостоена със званието „Майстор на спорта” по алпинизъм през 1962 г., която има изкачвания на върховете Белала-кая и Зуб Суфруджу в Кавказ и на различни по трудност маршрути в нашите планини;
4. Божидар Орев – Многократен шампион и призьор по шахмат на Българската параолимпийска асоциация; дългогодишен председател на спортен клуб за хора с увреждания „Хан Аспарух” – София; личност с голям принос към развитието на шахмата сред хората с увреждания в България;
5. Бойко Щерев – Помощник-треньор по борба на женския национален отбор. В спортната си кариера той има сребърен медал от европейско първенство за младежи, както и балканска титла;
6. Борислав Величков - Носител на два сребърни медала по борба /класически стил/ от европейските първенства през 84-та и 85-та година; извоювал титлата при юношите от Световното първенство по борба през 1981 г.; член на Управителния съвет на Българската федерация по борба;
7. Борислав Кьосев – Национален състезател по волейбол, извоювал бронзови медали от Европейското първенство във Варна през 1981 г., Европейското първенство в Берлин през 83-та и от Световното първенство в Париж през 1986 г. Волейболната легенда Борислав Кьосев има над 450 мача в националния ни тим. През 1986 година е включен в шестицата на света;
8. Борислав Пенев Хутов – Заслужил майстор на спорта; национален състезател по спортна гимнастика в периода 1981 – 86 г.; сребърен медалист на успоредка от европейското първенство през 1983 г.; с принос към отличното представяне на отбора на България – мъже на Световното първенство по спортна гимнастика в Будапеща през 1983 г. и на алтернативните състезания в Чехия, състояли се вместо Олимпийски игри през 1984 г., когато мъжкият ни отбор по спортна гимнастика спечелва бронзовите медали;
9. Боян Радев – Легендарният български борец Боян Радев е първият двукратен олимпийски шампион по борба /класически стил/ от олимпиадите в Токио през 1964 г. и в Мексико през 1968 г.; световен шампион от Толедо през 1966 г.; носител на сребърен медал от Европейско първенство през 1968 г.; три пъти е избран за спортист на годината; заслужил майстор на спорта. През 2009 г. получава най-високото отличие на Международната федерация по борба - „Златна огърлица”. Боян Радев е приет в Залата на славата на ФИЛА в Оклахома, САЩ; носител е на орден „Пиер де Кубертен; награден с трофея на президента на Международния олимпийски комитет Жак Рох;
10. Валентин Лазаров – От 1949 г. е съдия по баскетбол, като в периода 1959 – 82-ра г. е международен съдия, след което е утвърден за международен комисар на ФИБА; един от най-активните деятели на Международната федерация по баскетбол, 30 години е член на техническата комисия на ФИБА, а от 1996 година е неин заместник-председател. През 76-та е награден със Златната свирка на ФИБА, а през 2002 г. - с Голямата награда на Международната федерация по баскетбол. През 2003 г. отново е награден със Златен оскар на ФИБА;
11. Васил Пелтеков – Един от доайените на българския баскетбол, който работи от 1957 до 1993 г. като преподавател и завеждащ сектор „Баскетбол” във ВИФ, а по-късно и в НСА „Васил Левски”. Като треньор извежда студентските отбори до 15 титли на страната. Помощник-треньор е на женския тим на България, който печели световната студентска титла на Универсиадата в София през 1961 г. Участва в написването на 3 учебника и на пет самостоятелни методически ръководства по баскетбол;
12. Веселин Караниколов - Баскетболист с активна състезателна дейност от 1964 до 1972 г. в спортните дружества „Ботев” и „Локомотив” – Бургас; треньор по баскетбол на отбори подрастващи баскетболисти към дружествата. В продължение на 29 години е съдия по баскетбол, а след завършването на съдийската практика участва в държавните ни първенства като комисар;
13. Виктор Радев – Един от най-успешните български баскетболисти с активна състезателна дейност от 1950 – до 1969 г. в спортните дружества „Локомотив”, „Академик” и „Славия”. В продължение на 11 години неотлъчно е в състава на националния ни отбор; участник в Олимпийските игри в Мелбърн и Рим и в Световното първенство в Чили през 1959 г. Има участия в шест европейски първенства, от които през 1957 г. в София печели с отбора сребърен медал, а през 1961 г. в Югославия - бронзово отличие;
14. Виолета Михайлова – Под нейното ръководство започва кариерата си единственият наш европейски шампион в скоковете във вода Петър Георгиев. В треньорската си кариера Виолета Михайлова има повече от 15 майстори на спорта;
15. Виргиния Михайлова – Първата българка, намерила място в елита на световната атлетика с четвърто място на Олимпийските игри през 1964 г. в дисциплината мятане на диск. В богатата си кариера има 24 поправки на националния рекорд на диск. По-късно завършва медицина и дълги години работи в медицинската комисия на ИААФ;
16. Вълчо Стоев – Един от най-добрите български гюллетласкачи за всички времена. Най-голям успех в кариерата си Вълчо Стоев постига на Европейското първенство в Катовице през 1975 г., където печели титлата в своята дисциплина. С това той става първият европейски шампион на България в зала. Вълчо Стоев печели общо 5 балкански титли и става световен студентски шампион в София през 1977 г. В актива си има 18 поправки на българския рекорд на открито, а в зала има 11 корекции;
17. Галя Паралийска – Заслужил майстор на спорта, носителка на златен и бронзов медал от Световната купа по спортна акробатика през 1983 г., на три бронзови медала от Европейското първенство през 1980 г., извоювала три четвърти места от шампионата на планетата през 1980 г., действащ треньор по акробатика в Плевен;
18. Георги Гаджев – Заслужил майстор на спорта; дългогодишен състезател, треньор по конен спорт и изявен деятел; 15 пъти става балкански шампион; сребърен медалист отборно на Олимпийските игри в Москва през 80-та година, а индивидуално заема седмо място. На Световното първенство в Лозана през 1982 г. достига отборно 11-то място; участник в няколко европейски първенства по конен спорт, на които заема пето място отборно в Киев през 75-та година и осмо място също отборно в Копенхаген десет години по-късно; старши треньор на националния отбор по обездка почти 20 години;
19. Георги Младенов – Баскетболната легенда Георги Младенов започва да играе баскетбол в „Левски – Спартак” през 1971 г., дебютира в мъжкия състав на сините на 16-годишна възраст. В кариерата си, винаги с фланелка № 12, има рекордните за България 12 титли с отборите на Левски, Плама и Славия. С националния отбор играе на финалите на 4 европейски първенства, печели и балканската титла в сезон 1983 – 84-та г.;
20. Гюро Гюров - Дългогодишен треньор и състезател по борба /класически стил/; името му неизменно се свързва с успехите на борците от спортен клуб „Спартак – София”, после „Левски – Спартак” и „Левски – София”. Дълги години Гюро Гюрове е старши треньор на националния отбор на Италия;
21. Димитър Благоев Георгиев – Заслужил треньор; дългогодишен треньор по спортна гимнастика и преподавател в спортно училище „Васил Левски” в Пловдив. В периода 1980 – 1990 г. работи с редица гимнастички в националния отбор – жени. Неговите състезателки Галя Янева, Надя Шатърова и други имат значителен принос за успехите на женския национален отбор по спортна гимнастика на Световното първенство през 1974 г. и на Олимпийските игри през 76-та и 80-та година. В момента е доцент в катедра „Физическо възпитание” в Пловдивския университет;
22. Димитър Димитров - Национален състезател по волейбол, сребърен медалист от Олимпийските игри в Москва в през 80-та година, извоювал бронзови медали от европейските първенства във Варна през 81-ва и в Берлин през 83-та година;
23. Димитър Иванов Димитров – Заслужил треньор; треньор по спортна гимнастика в центъра в Стара Загора. Работи успешно с национални състезатели от няколко поколения. През 2005 г. е избран за старши треньор на Олимпийския отбор – жени;
24. Димитър Минчев – Заслужил майстор на спорта, обявен за Акробат № 1 в света по повод 10-годишнината от създаване на Международната федерация по Спортна акробатика през 1983 г. Четирикратен световен шампион; трикратен европейски шампион, петкратен вицеевропейски шампион. Носител на два златни и един сребърен медал от Световната купа през 1978 г.; донесъл на България общо 13 златни и 14 сребърни медала от световни, европейски първенства и световни купи. Като треньор по акробатика, най- големият му успех е европейска титла при смесени двойки през 1994 г.;
25. Димитър Русанов - Заслужил майстор на спорта; световен вицешампион по спортна акробатика за 1978 и 1980 г., европейскивицешампион за 1978 и 1979 г.; носител на 3 сребърни медала от Световна купа по акробатика през 1977 г.; извоювал общо 14 сребърни и 1 бронзов медали от световни и европейски първенства и световни купи;
26. Димитрина Янкова Генова - Заслужил треньор; дълги години работи с най-добрите гимнастички от Варна в националния ни отбор - жени; старши треньор на Олимпийското звено във Варна в периода 1976 – 1988 г. Треньор със значителен принос за отличното представяне на националния отбор – жени на Световното първенство в Будапеща през 1983 г. – ІV място, Световното първенство в Монреал 85-та година – ІV място, и V място на Олимпийските игри през 1988 г.
27. Димо Момиров – Дългогодишен съдия по футбол, международен съдия на ФИФА и УЕФА; в определен период от професионалната си кариера Димо Момиров е начело на Съдийската комисия към Българския футболен съюз;
28. Драгомир Драганов – Заслужил майстор на спорта и заслужил треньор. Носител на 4 сребърни и 2 бронзови медала от световнитепървенства по спортна акробатика през 1974 и 1976 г. Като личен треньор неговите възпитаници са завоювали 2 световни титли, 14 европейски титри и 7 медала от световни купи. Драгомир Драганов е треньор на националния отбор в периода 2005-2010 година; съдия„Международна категория”; от 2005 до 2009 г. е член на Техническа комисия към Европейската федерация по гимнастика;
29. Добринка Николова – От 36 години работи като треньор по акробатика в „Балкан” - Ботевград. Под нейно ръководство са завоювани над 350 златни, 200 сребърни и 100 бронзови медала от държавни първенства. От 2005 до 2009 г. нейни състезатели заемат призови класирания в световни и европейски първенства;
30. Дорча Калчева – Дългогодишен деятел на Българската федерация по художествена гимнастика и съдия – международна категория. И в настоящия момент е член на Управителния съвет на федерацията по художествена гимнастика;
31. Евладия Славчева - Една от най-изявените наши баскетболистки е носител на шест шампионски титли с отбора на „Миньор” – Перник. В периода 2001 – 2004 г. печели още две шампионски титли с тима на „Славия”; седем пъти е носител на Купата на България; работи с подрастващи баскетболни таланти в родния си град Перник;
32. Елена Стоянова – Повече от 10 години нашата гюлетласкачка е в световния елит на тази дисциплина. Безспорен връх в кариерата й са трите участия на олимпийски финали – на Олимпийски игри в Мюнхен през 1972 г. - осмо място, през 1976 г. на Олимпиадата в Монреал отново е осма, а през 80-та година в Москва се класира на шесто място; световна студентска шампионка през 1975 г. в Рим;
33. Емил Йонов – Състезател на баскетболния клуб на Ботевград; национален състезател и помощник-треньор на мъжкия национален тим по баскетбол на България;
34. Златка Стоичкова – Национална състезателка по волейбол, златна медалистка от Европейското първенство в София през 1981 г., когато националният ни женски тим печели европейската титла след блестящ маратон от победи и постига най-големия си успех под вещото ръководство на старши треньора Васил Симов;
35. Зорничко Попов - Дългогодишен състезател и треньор по конен спорт; като треньор има над 120 майстори на спорта; над 18 републикански шампиони по конен спорт;
36. Иван Абаджиев – Треньор № 1 на България за 20 век. През 1969 г. става треньор на националния отбор по вдигане на тежести, който води близо 30 години с известни прекъсвания. Иван Абаджиев е най-успелият български треньор по вдигане на тежести, създал 12 олимпийски, 59 световни и 79 европейски шампиони. Негови състезатели имат над 450 подобрения на световни рекорди. Като състезател Абаджиев започва да вдига тежести на 21 години през 1953 г. На Световното първенство в Техеран през 1957 г. извоюва сребърен медал в своята категория;
37. Иван Лепичев – Треньор по баскетбол от 1977 г.; 35 години е в спортните клубове „Миньор” – Перник, „Берое” – Стара Загора и „Монтана”; продължава да работи в баскетболен клуб „Рилски спортист” – Самоков; старши треньор на националния ни тим през 1988 г., участник в Олимпийските игри в Южна Корея, където отборът заема 5-то място, участник в Световното първенство през 1990 г. в Малайзия, където се класираме на 8-мо място, и в европейските първенства през 1989 г. – 3 място, а през 91-ва година – 4 място;
38. Иванка Христова – Първата олимпийска шампионка на България по лека атлетика, извоювала златния медал на тласкане на гюле през 1976 г., носителка на бронзов олимпийски медал през 1972 г. в Мюнхен. Има общо 10 участия на еврошампионати в зала и от тях спечелва един златен, два сребърни, един бронзов медал, четири четвърти и две пети места; атлетка с огромен принос към развитието на нашия спорт и на българското олимпийско движение;
39. Иван Ценов - Изявен национален състезател в българския отбор по баскетбол от 1979 до 1994 г., включен в символичния отбор на десетилетието за периода 1980 – 1989 г. Балкански шампион през 1984 г.; възпитаник на школата на ЦСКА, където от 83-та до 90-та година е трикратен шампион на България. С димитровградския клуб „”Компакт” е носител на Купата на България. От 1998 до 2001 г. е помощник-треньор на мъжкия национален отбор по баскетбол. 7 години Иван Ценов е изпълнителен директор на Българската федерация по баскетбол. През юли 2009 г. е избран за заместник-министър на физическото възпитание и спорта;
40. Илия Хорозов – В продължение на 24 години развива активна състезателна дейност в спортните дружества „Академик” – Пловдив, „Струмица” – Македония и „Миньор” – Димитровград. С националните ни отбори по баскетбол кадети, юноши и мъже е участник в европейски първенства. Илия Хорозов е носител на бронзови медали от европейските първенства по баскетбол за юноши през 1980 г. в Югославия и през 1982 г. в България;
41. Йордан Вълчев – Първият български медалист от европейско първенство, иизвоювал бронзово отличие за България на Европейското първенство по гребане във Виши, Франция, през 1967 г. заедно с Атанас Желев на двойка скул. Участва общо на три Олимпиади. Освен в Мексико гребе и в Мюнхен през 1972 и в Монреал през 1976, където завършва на пето място. Той допринася за успешното международното представяне на страната ни не само като състезател, но и като треньор. Бил е старши треньор на националния ни отборпо гребане – жени в периода 1982 - 85-та година;
42. Йорданка Донкова – Олимпийска шампионка от Сеул през 1988 г. и световна рекордьорка на 100 м с препятствия. В богатата си спортна кариера има още бронзов медал от Олимпийските игри в Барселона през 1992 г.; европейска шампионка от Щутгарт през 86-та г.; сребърна медалистка от Европейското първенство в Атина през 82-ра г.; извоювала бронзов медал от ЕП в Хелзинки през 94-та г.; сребърен медал от СП в зала в Индианополис през 87-ма г. на 60 м с препятствия. Йорданка Данкова има още 6 медала от европейски първенства в зала – три златни и три бронзови. Пет пъти подобрява световния рекорд на 100 м с препятствия, два пъти на 60 м с препятствия в зала. Първата и единствена българка – победителка в крайното генерално класиране на веригата „Мобил Гран При”;
43. Калинка Симанова – Баскетболистка с активна състезателна дейност в продължение на 16 години в спортните дружества „Раковски” и „Локомотив”; една от първите шампионки на „Локомотив”; участничка с националния отбор в европейските първенства през 52-ра и 56-та г. След преустановяване на състезателната си дейност в продължение на 8 години работи като треньор на подрастващи в спортно дружество „Червено знаме” – София;
44. Капка Панайотова Георгиева - Нашата състезателка по академично гребане извоюва сребърен медал за България на Олимпийските игри в Монреал през 1976 г. на четворка с рулеви. На Световното първенство в Нотингам през 1975 г. отново грабва среброто в същата дисциплина. От 1976 г. и досега тя продължава да бъде треньор и учител по физическо възпитание в спортното училище във Варна;
45. Кирил Минков – Заслужил майстор на спорта и заслужил треньор по спортна акробатика; носител на 4 сребърни и 2 бронзови медала от световните първенства през 1974 и 1976 г. Като личен треньор неговите възпитаници са завоювали 2 европейски титли, 11 сребърни и 14 бронзови медала от световни, европейски първенства и световни купи;
46. Коста Илиев – Изявеният български баскетболист започва кариерата си с „Химик” - Видин, после десет години играе за баскетболния ЦСКА; изпълнителен директор на Българската федерация по баскетбол, достига до поста спортен директор на ФИБА – Европа, а от средата на миналата година се изкачи още едно стъпало в своята кариера и вече работи във ФИБА – Свят като спортен директор на 3 х 3 баскетбол;
47. Любомир Георгиев Парчев - Многоуважаван дългогодишен боксов деятел, отдал огромна част от живота си на този спорт като боксьор, треньор и съдия. Създател на боксовата школа към „Локомотив” – София; автор на редица статии, свързани с бокса; личност с голям принос към развитието на българския бокс;
48. Людмил Коцев – От 1980 г. и в момента е хореограф на националните отбори по художествена гимнастика, повече от 30 години от професионалния си път той свързва с доброто представяне на нашите грации;
49. Маргарита Щъркелова – Голямата наша баскетболистка печели с националния тим бронзов медал на Игрите в Монреал през 1976 година и сребро на Олимпиадата в Москва през 1980 г.;
50. Меглена Михайлова – Дългогодишен деятел и член на Управителния съвет на Българската федерация по художествена гимнастика;личен треньор на трикратната световна шампионка Мария Гигова и дългогодишен президент на спортен клуб „Грация” – Варна;
51. Меглена Тошева – На Европейското първенство във Виши, Франция, през 1967 г. спечелва бронзов медал на четворка с рулеви. Три години по-късно в Тата, Унгария, отново грабва бронз на шампионата на Стария континент, но в дисциплината двойка скул; многократен републикански шампион; треньор в „Академик” и на националния отбор – жени. От 1975 и досега тя е преподавател по гребане в НСА „Васил Левски”, катедра „Водни спортове”;
52. Минка Ванкова - Дългогодишна деятелка и дългогодишен член на Управителния съвет на Българската федерация по художествена гимнастика. 55 години е съдия по художествена гимнастика;
53. Момчил Харизанов – Европейски вицешампион на 400 м в зала в Лиевен - 1987 г.; поставя 4 рекорда на България в зала и един национален рекорд на 400 м на открито; четири години е рекордьор с щафетата на България на 4 х 400 ; многократен златен, сребърен и бронзов медалист от държавни индивидуални първенства за юноши на открито и в зала; носител на 1 златен, 3 сребърни и 2 бронзови медала от балкански игри;
54. Миролюб Дойчев - Майстор на спорта; многократен републикански и балкански шампион по лека атлетика в дисциплините 100 м, 200 м и щафета 4 х 100 м; победител на състезания за Европейска купа на 100 и 200 м в Атина през 1973 г.; финалист на Европейското първенство по лека атлетика в Рим през 1974 г.; 10 г. е треньор в ЦСКА и на национален отбор по лека атлетика – спринтови бягания;автор на първото ръководство в страната за управление на спортните клубове „Мениджмънт на спортния клуб”, публикувано през 1993 г., и на публикации в средствата за масово осведомяване по проблеми, свързани с регионални спортни дейности;
55. Надка Голчева – Славният капитан на баскетболния европейски шампион Левски Надка Голчева спокойно може да бъде определена като една от най-добрите баскетболистки на Стария континент за всички времена; 4-кратен шампион на България с Левски, европейски първенец със "сините" от 1984 година, двукратен носител на Купа „Лиляна Ронкети" с отбора на Славчо Бояджиев, бронзов медалист с националния отбор от Игрите в Монреал през 1976 година, сребърен медалист от Москва 1980, двукратен притежател на приза за най-добра баскетболистка на България. За 19 години Надка Голчева не изневерява нито веднъж на сините и вдига 3 европейски трофея над главата си;
56. Надежда Василева – Повече от 35 години е треньор по кану-каяк. Нейните състезателки печелят 6 олимпийски медала. 4 от тях са на олимпийската шампионка Ваня Гешева, а другите два - на Диана Палийска. Много от състезателките на Надя Василева са майстори на спорта;
57. Ненчо Ненчев - Европейски вицешампион по борба /класически стил/ от Норвегия през 1988 г.; печели сребърен медал при юношите и на шампионата на Стария континент през 82-ра година; мениджър в треньорския щаб на класическата борба;
58. Николай Иванов Кули – Заслужил треньор; старши треньор на националния олимпийски отбор по спортна гимнастика – мъже в периода 1958 – 1963 г. По негово време Велик Капсъзов спечелва 2 златни и 1 бронзов медала от европейските първенства в Копенхаген и Люксембург. На Олимпийските игри в Рим през 1960 г. състезателят на Николай Кули - Велик Капсъзов става първия бронзов медалист от Олимпиада в спортната гимнастика в България;
59. Николай Колев – Майстор на спорта, многократен шампион на страната ни по колоездене; През 1982 г. заема 8-мо място на Световното първенство в Англия на 1000 м от място на писта; носител на рекорда на Република България и до днес на 4 км отборно преследване; носител на купата на България през 1984 г.; участник в Игрите на добра воля същата година. През 83-та в Прага заема трето място на 4 км отборно преследване в Шампионата на армейските клубове; същата година става трети на Купа „София” на 4 км индивидуално преследване; вицепрезидент на Българския колоездачен съюз и на Балканския колоездачен съюз;
60. Павлина Стоянова – Най-дългогодишният служител на Българската федерация по борба. Тя е живата история на родната борба, защото прекарва 34 години от живота си в този спорт. Нейни са първите документални записки в нашата федерация за призьорите от световни, европейски първенства и олимпийски игри, както и за медалистите от турнирите „Дан Колов” и „Никола Петров”;
61. Пейо Пърлев – Достолепният волейболист е един от националните ни състезатели, които пишат историята на българския волейбол. Пейо Пърлев е в тима на старши треньора Димитър Еленков, който печели сребърни медали на Европейското първенство за мъже в Париж през 1951 г.;
62. Петко Петков - Заслужил майстор на спорта; световен вицешампион по спортна акробатика за 1978 и 1980 г.; европейскивицешампион за 1978 и 1979 г. Носител на 3 сребърни медала от Световната по акробатика купа през 77 г. Извоювал общо 14 сребърни и 1 бронзов медали от световни и европейски първенства и световни купи;
63. Петър Крумов - Световен шампион по борба /класически стил/ от „Мар дел Плата” през 1969 г. и носител на сребърен медал за България от световното първенство през 1970 г. В своята професионална кариера има сребърен медал и от европейско първенство през 68-ма година;
64. Петър Тенев - Европейски шампион по борба /класически стил/ за 1989 г.; бронзов медалист от световно първенство същата година. През 83-та година печели бронзово отличие на световното първенство при юношите;
65. Радосвета Николова Пиронкова – Дългогодишна национална състезателка по плуване, шампион и рекордьор на страната. С нейното име са свързани едни от най-големите успехи на българското плуване – бронзов медал от Европейското първенство за жени през 1985 г. в София. След приключване на спортната си кариера работи като учител по плуване в Обединен детски комплекс – Пловдив. Занимава се с начална подготовка на плувци;
66. Райна Иванова Григорова – Заслужил майстор на спорта; дългогодишна национална състезателка по спортна гимнастика, участничка в европейски и световни първенства в периода 1950 – 64 г., участничка в три олимпиади – в Хелзинки, Рим и Токио. На Олимпийските игри през 1952 и през 1960 г. нашият женски национален отбор по спортна гимнастика е в челната осмица;
67. Светла Златева – Нашата лекоатлетка два пъти е олимпийска финалистка на 800 м - извоювала четвърто място в Мюнхен през 1972 г. и шесто в Монреал през 1976 г.; носителка на сребърен и бронзов медали на 800 м на европейските първенства в зала в Гренобъл през 1981 и 1972 г.; поставя световен рекорд на 800 м през 1973 г.; многократна държавна шампионка на 400, на 800, на 1 500 м и с щафетата 4 х 400 м. На Световното първенство за ветерани във Верона Светла Златева печели сребро на 400 м и бронз на 200 м;
68. Сийка Келбечева - Барбулова – Една от легендите и емблемите на българското гребане, олимпийска шампионка от Монреал през 1976 г. на двойка без рулеви, извоювала трето място за България на Олимпиадата в Москва през 80-та година в същата дисциплина. Сийка Барбулова заема пето място на четворка с рулеви и още едно пето място на осморка с рулеви на Световното първенство по гребане в Москва през 1973 г. Година по-късно в Люцерн, Швейцария, нашата гребкиня става осма на четворка с рулеви на шампионата на планетата, а през 75-та година е четвърта на двойка без рулеви на световното първенство в Нотингам, Англия;
69. Славчо Ганчев Събев – Заслужил треньор; национален състезател по спортна гимнастика; старши треньор на национален и олимпийски отбор – мъже в периода 1969 – 1972 г. По това време заслужилият майстор на спорта Райчо Христов става два пъти европейски шампион на земна гимнастика на Европейското първенство през 1971 г. в Мадрид. На световното първенство в Любляна през 70-та година Райчо Христов е четвърти на земна гимнастика. Славчо Събев е личен треньор на заслужилия майстор на спорта Никола Проданов, който се класира на шесто място в многобоя на европейското първенство в Белград през 1963 г. и същата година става студентски световен шампион на прескок в Бразилия;
70. Станчо Колев - Двукратен олимпийски вицешампион по борба /свободен стил/ от олимпиадите в Рим през 60-та година и Токио –64-та. През 1965 г. триумфира и с европейската титла, носител на два сребърни медала от световните първенства през 59-та и 65-та година, както и на бронз от шампионата на планетата през 1963 г.;
71. Стойчо Крайчев – Изявен национален състезател по волейбол; сребърен медалист от световното първенство през 1970 г. в София. Една от легендите на волейболен клуб ЦСКА, част от златната шестица на червените, завоювал първата ни мъжка Купа на европейските шампиони през 1969 г.;
72. Стоян Каравасилев - Дългогодишен състезател по конен спорт, треньор и деятел. Най-големите му успехи са в дисциплината прескачане на препятствия. Печели много държавни титли и международни турнири. Като треньор създава плеяда успешни ездачи в лицето на Пламен Пейнов, Светлозар Славчев, Милчо Иванов;
73. Стоян Коев Стоянов – Заслужил майстор на спорта; най-силният български гимнастик в началото на 50-те години на миналия век; участник в европейски, световни първенства и в три олимпиади – в Хелзинки, Мелбърн и Рим. Българският отбор е сред първите 8 отбора на олимпийските игри през 1952 и 1960 г. Бил е старши треньор на националния отбор - мъже по гимнастика в периода 68-ма – 70-та г.;
74. Тодор Асенов Марков – Дългогодишен треньор на юношеските национални отбори в Българската федерация по лека атлетика. Под негово ръководство в дружество за физическа култура и спорт „Левски – Спартак”, централно спортно училище „Олимпийски надежди”постигнаха значими резултати много състезатели по лека атлетика: седмо място на европейското първенство през 1979 г. при юношите на чук; на Балкански игри - 1 златен медал при мъжете на тласкане на гюле през 1982 г. и 2 златни медала при юношите на тласкане на гюле и чук през 1979 г.; завоювани са два бронзови медала на универсиади; 31 шампионски титли при юношите и 1 при мъжете в дисциплините тласкане на гюле, диск и чук от държавни първенства; подобрени са 8 републикански рекорда и покрити 11 норматива за „майстор на спорта”;
75. Тодорка Дамянова – Кузова - Започва да се занимава с баскетбол от 1948 г., а с активна спортно-състезателна дейност в продължение на повече от 17 години; участник в две световни първенства - през 1959 г. в бившия Съветски съюз печели сребърен медал, а през 1964 г. в Перу – бронзов медал. Учавства и в пет европейски първенства, на които са извоювани сребърни отличия през 60-та и 64-та година и бронзов медал през 62-ра година;
76. Тодорка Николова Тодорова – Активна баскетболистка от 1964 до 83-та година с отбора на „Академик” – Пловдив; участничка с националния отбор по баскетбол девойки в Европейското първенство през 1969 г., а с женския национален тим – в първенствата на Европа през 72-ра и 74-та година. От 1984 г. работи като треньор по баскетбол в „Академик” – Пловдив на отбори жени и подрастващи. В периода 1994 – 2000 г. е треньор на девическия национален отбор.
77. Христо Илиев – Национален състезател по волейбол, сребърен медалист от Олимпийските игри в Москва през 1980 г. Като треньор води българския национален отбор по волейбол от 2000 до 2002 година. През 2001 г. на Европейското първенство в Чехия той извежда България до 6-то място. В треньорската си кариера е бил наставник на мъжкия отбор на Левски – Сиконко, Лукойл Нефтохимик, на националния отбор на Индия. Бил е треньор също в Кувейт и Дубай;
78. Христо Райков Георгиев – Започва работа като треньор по плуване към дружество за физическа култура и спорт „Локомотив”. Водените от него състезатели постигат високи спортни резултати, за което през 1981 г. е обявен от Българската федерация по плувни спортове за най-добър треньор при подрастващите. От 82-ра година отива на работа в спортно училище „Васил Левски”, където през неговото обучение преминават състезатели като Антоанета Струменлиева, Румяна Каварджикова и много други, прославили името на България. В своята кариера има много подготвени майстори на спорта и републикански шампиони. От 2010 г. работи в Железничарски плувен клуб „Младост – 91” – Пловдив, и подготвя деца за спортното училище;
79. Шукри Ахмедов – Европейски шампион по борба /свободен стил/ от София през 78-ма година и сребърен медалист от първенството на Стария континент в Бурса през 1977 г.; носител на два бронзови медала от световните първенства през 75-та и 77-ма г.; Шукри Ахмедов е носител и на Златния пояс „Дан Колов” през 1978 г.; през 1970 г. печели европейската титла при юношите;
80. Юлия Трашлиева – Първата българска медалистка от Световно първенство по художествена гимнастика – Будапеща 1963 г. Под нейното ръководство ансамбълът ни по художествена гимнастика извоюва световната титла на шампионата на планетата във Варна и бронзов медал на Световното първенство в Копенхаген през 67-ма година;
81. Юри Инджов - Заслужил майстор на спорта и заслужил треньор по спортна акробатика; носител на три сребърни медала от първото световно първенство през 1974 г.; световен и европейски вицешампион за 1978 г.; носител на сребърни и бронзови медали от световни купи. Извоювал общо 5 сребърни и 11 бронзови медала от световни, европейски първенства и световни купи; създател на акробатиката в ЦСКА. Под негово ръководство като личен треньор и треньор на националния отбор състезателите му са завоювали 11 световни титли, 20европейски и 3 шампионски титли от световни купи и още 32 златни, 69 сребърни и 50 бронзови медала от световни, европейски и световни купи.
80. Юлия Трашлиева – Първата българска медалистка от Световно първенство по художествена гимнастика – Будапеща 1963 г. Под нейното ръководство ансамбълът ни по художествена гимнастика извоюва световната титла на шампионата на планетата във Варна и бронзов медал на Световното първенство в Копенхаген през 67-ма година;
81. Юри Инджов - Заслужил майстор на спорта и заслужил треньор по спортна акробатика; носител на три сребърни медала от първото световно първенство през 1974 г.; световен и европейски вицешампион за 1978 г.; носител на сребърни и бронзови медали от световни купи. Извоювал общо 5 сребърни и 11 бронзови медала от световни, европейски първенства и световни купи; създател на акробатиката в ЦСКА. Под негово ръководство като личен треньор и треньор на националния отбор състезателите му са завоювали 11 световни титли, 20европейски и 3 шампионски титли от световни купи и още 32 златни, 69 сребърни и 50 бронзови медала от световни, европейски и световни купи.
