Как се чувстваш в началния етап на подготовката?
- Чувствам се добре. Изморени сме, но това е нормално. Тази подготовка не се различава по нищо като натоварване. Винаги има много тичане.
Има ли нещо ново в подхода на Миодраг Йешич?
- Всеки си има стил. По принцип треньорите изискват едно и също от футболистите – работа, дисциплина и себераздаване както в тренировките, така и по време на мачовете.
Мнението ти за отбора в момента? Повиши ли му се класата с новите попълнения?
- Виждам отбора по малко по-различен начин. Преди чакахме постоянно нови хора. Сега те дойдоха с нас от самото начало. Мартин Камбуров е доказано име и голмайстор. Ивайло Чочев е млад и много талантлив футболист. Ако получи шанс, ще покаже своите качества. Венци Василев също е добър футболист. Играл е в Кипър, има много мачове в А група. Надявам се Марсиньо да се адаптира бързо и да покаже какво може. Качествата му са налице, все пак е играл в Коринтианс. Там дори един мач да имаш, е постижение, а той има 15 за един полусезон! При него е въпрос на време и работа да се докаже.
Събрахте се много централни защитници в момента...
- Както за мен, така и за всички в отбора е добре да има конкуренция. По този начин се развиваш. В крайна сметка, който се представи най-добре в подготвителния период и контролите, той ще играе. Но това не означава, че ще бъде титуляр през целия сезон, а само, че ще започне като такъв. Това дава шанс на всички.
Играе ли ти се?
- Разбира се, за мен е най-важно да играя. Всичко друго остава на заден план.
Нещо притеснява ли те?
- Нямам притеснения. Разбрах че, ако имам, това няма да ми помогне.
Ти си юноша на ЦСКА. Кое по-различното?
- Това задължава. Да си юноша на ЦСКА, да си чужденец, да си дошъл от друг отбор в А група, си има своите плюсове и минуси. Всеки знае, че един юноша трудно пробива в първия отбор на ЦСКА. Трябва да докажеш, че имаш място в състава. Осъзнах че, ако съм на ниво, шефовете ще предпочетат мен в отбора, вместо да привличат някой скъп чужденец.
На какво те научи детско-юношеската школа на ЦСКА?
- На много неща. Минах през много треньори, трудности и, дори бих казал, приключения. За мен човек, извървял пътя през тази школа, научава много неща. Когато преминеш през тежки моменти, после ти е по-лесно. Виждаш че е имало смисъл , че не е било напразно.
Учи ли пейката или съсипва?
- Според мен това, да седиш на резервната скамейка, зависи от това каква психика има даден футболист. Някои се изнервят и вместо да се борят да се върнат на терена, започват да показват лошата страна на характера си. Когато си във форма и си на пейката, това ти дава допълнителен стимул да се раздаваш още повече на следващата тренировка, за да можеш да се завърнеш в игра.
Наложи се като твърд титуляр, след това седна на пейката. Защо не се оплака нито веднъж?
- Получих шанс за изява и мисля, че го оправдах. Бях много благодарен на треньорите. Играх силно в контролите срещу Динамо Букурещ и Рапид Букурещ миналата зима. Бях доволен от себе си. Давам си сметка, защо не бях титуляр и знам, че така е било правилно за момента. Все пак съм едва на 20 години.
Виждаш ли причината на друго място, а не в себе си?
- Един треньор не би оставил нещо качествено на пейката. Когато не съм попадал в първите 11, ми е било тежко, но съм си казвал, че някъде аз бъркам.
Прави ти чест, че мислиш така. Явно си възмъжал... Чувстваш ли се „старо куче” в отбора?
- Бих го обяснил по-различно. В ЦСКА се чувствам у дома. Всеки един, който идва в отбора, бил той треньор, футболист или масажист, го приемам по по-особен начин. Все едно имам гости. Всичко, което се случва в клуба, ми е близко. По скоро имам повече стаж в ЦСКА, отколкото да се чувствам по-възмъжал.
Много от футболистите, които идват в ЦСКА или Левски, казват нещо срещу другия. А ти?
- Всеки, който идва, се опитва да спечели публиката като казва нещо срещу съперника. Всичко за него е казано. За мен и за по-голямата част на България ние сме най-великия клуб. По-скоро бих казал нещо хубаво за нас, отколкото да им отделям излишно внимание на тях.
Връщаш ли лентата към онзи червен картон в Разград?
- Да. Едни мои думи след мача тогава бяха изтълкувани погрешно. Може би така е било писано да стане. Никога няма да си простя на себе си, тази постъпка, защото се лишихме от титлата. Може би така е трябвало да стане. Надявам се докато съм в отбора, да помогна да спечелим шампионска титла, и по този начин да изкупя греха си пред ЦСКА.
.jpg)
Трансфер или титла?
- За мен по-важна е титлата. Като футболист, израснал в школата на този клуб, е важно да играеш за него и да радваш хората. Целта ми е да стана шампион с ЦСКА. Надявам се това да е целта на всеки един в клуба.
Знаеш ли песните на агитката?
- Да, знам ги. Гледал съм доста мачове в сектор „Г”.
Тананикаш ли си някоя от тях?
- Случва ми се. Приятно е за ухото да ги чувам. Голяма мотивация за мен бе, че по време на турнира в Либия миналата година пуснаха песните на ЦСКА на стадиона. Беше по време на загрявката. Много е надъхващо. Доскоро ги бях пял от трибуните, а изведнъж бях долу – на терена с фланелката на ЦСКА. Така загрявах зареден с положителни емоции.
