Арсенио Нунеш: Имаше варианти да се върна в Португалия, но Литекс не ме пусна

Един от основните игра­чи на Литекс - Арсенио Нунеш, даде интервю пред португалско издание. Той е роден през 1989 година в Ешпозенде, минава през школите на Порто, Лейсоеш и Падроензе. Има опит в Маритимо и Рибейрао, след което става шампион във II лига с Беленензес през исто­рическия сезон 2012/13. После повтаря успеха, влизай­ки в елита като шампион и с Морейрензе през 2014/15. Може да играе на всички по­зиции в атака, еднакво добър е в реализирането и ка­то асистент, отличава се с бързина и талант, способен е да играе и с двата крака.

Арсенио, каква оценка да­вате на сезона, в който за първи път играхте в чужби­на и участвахте в Лига Евро­па, но отборът ви Литекс бе изхвърлен административно от българския елит?
- Трябва да разделим сезона на две фази. Първата бе до дек­ември, когато достигнах най-доброто ниво в цялата ми ка­риера. Беше важно за мен да дебютирам в Лига Европа, след което в шампионата постиг­нах добър брой голове и асистенции, наслаждавайки се на битката за титлата. Безспор­но е обаче, че след този бри­лянтен старт бяхме сурово на­казани и сега играем във втора дивизия. Направих силни мачо­ве, но вече мотивацията не е същата, като не преследваме никакви цели. Все пак остава опцията за купата, с която да спасим сезона. На полуфинали­те сме.

След това изпадане мислех­те ли да се върнете в Порту­галия, или все пак имахте же­лание да останете в Бълга­рия?
- Появиха се опции през януа­ри от португалски клубове, но Литекс не ме пусна. В момента съм твърдо решен да помогна да спечелим Купата на Бълга­рия (тимът е срещу Монтана на полуфиналите), а след това ще мислим за бъдещето. При всички положения проектът е амбициозен не искам да оставям недовър­шена работа.

Минахте през Примейра лига с Морейрензе и Беленен­зес. Това ли бяха най-интен­зивните ви кампании като професионалист?
- Бях шампион в Сегунда ли­га и с двата отбора. Те са спе­циални за мен. Моят дебют в португалския елит не мина според очакванията в Беленензес, но после в Мойрерензе се възползвах по-добре от шанса и направих голям сезон. Истината е, че научих много и в двата отбора, пораснах като професионалист и бях щастлив. Благодарен съм им за предоставената възмож­ност.

Познаваме историята на доста играчи, които оти­ват в първенства като Виетнам и Индия, минавай­ки през Ангола, Израел, САЩ или Иран. Какво ги кара да го правят?
- Мисля, че причината е най-вече финансова. Отбори­те не инвестират в порту­галски играчи и трябва да търсим алтернативи. В чуж­бина португалците сме много добре оценени, тъй като предлагаме нещо, което всички отбори търсят - техника, тактическа култу­ра, интелигентност, бързи­на...

На 26 години може ли да се каже, че сте сбъднали ваши­те мечти като професиона­лист?
- До момента съм изпълнил всички цели, които съм си по­ставял. Очевидно има и други, но стъпка по стъпка ще ги по­стигна. Имам още много как­во да покажа. И пред мен е времето за още завоевания.