Бившият германски халф Михаел Балак (43 г.) дадe интервю npeg сп. "4-4-2", в което се върна към някои интересни подробности от своята кариера.
Михаел, спечели титлата в Германия с Кайзерслаутерн през 1998-а. Беше ли това един от най-големите шокове в историята на Бундеслигата?
- Със сигурност беше позитивен шок. Невероятно постижение, което никой не бе постигал преди това - да станеш шампион още в първия си сезон след промоцията. Този рекорд ще остане още много, много дълго време. След като победихме Байерн в първия кръг, си казахме: "Явно тук имаме нещо". Нашият треньор Ото Рехагел направи същото, което и Клоп в Ливърпул - накара всички в града да разберат, че сме способни на нещо удивително. Ото обичаше да казва: "Отидете вкъщи, пуснете телетекста и го оставете на класирането. После заспете щастливи". Тези малки неща ни даваха вяра.
После в Леверкузен през 2001/02 беше удивително близо до требъл, но останахте с празни ръце. Тормози ли те още споменът за онзи гол на Зинедин Зидан във финала на ШЛ срещу Реал Мадрид?
- Не, вече не го виждам в съня си. По време на карантината по телевизията пускаха класически мачове. Видях гола няколко пъти, но той ми навява само добри спомени. Все пак в Леверкузен имахме брилянтен отбор, просто не успяхме да спечелим. Три години бяхме близо, после трябваше да си тръгна.
Германия падна с 1:5 от Англия през 2001-а. После стигна финал на световното през 2002-а. Как се получава това?
- Наистина оплескахме квалификациите. Не говоря само за загубата от Англия с 1:5. Накрая трябваше само да бием Финландия у дома в последния мач, но направихме 0:0 и позволихме на англичаните да завършат първи. Наложи ни се да играем бараж, a за Германия да не се класира на мондиал беше нещо немислимо. Имаше огромно напрежение, особено за младо момче като мен, но аз успях да се справя сравнително добре. Вкарах и в двата мача срещу Украйна.
Щеше ли Германия да стане световен шампион, ако не беше наказан във финала срещу Бразилия (0:2)?
- Продължих да вкарвам голове на световното и мисля, че този турнир ме постави на картата. С мои голове спечелихме четвъртфинала и полуфинала. Беше трудно да пропусна битката за трофея срещу Бразилия. Може би щяхме да спечелим, ако аз бях на терена, но не мисля така. Справихме се отлично, стигайки толкова далеч. За стандартите на Германия този отбор не беше чак толкова добър, затова отиването на финал беше изненада.
След 4 години в Байерн прие офертата на Челси пред тази на Манчестър Юнайтед (2006). Жозе Мауриньо имаше ли роля в избора?
- Излишно е да казвам, че той е харизматичен. Когато наистина иска даден играч, влиянието на неговите думи е невероятно. Направи така, че беше много трудно да му откажа. Челси вече беше спечелил титлата два пъти и имаше 6-7 капитани на национални отбори в състава си. Да се преместя в Лондон на 29 години с моето семейство беше истинска атракция. Моята цел там бе да спечеля Шампионската лига, защото Челси бе най-добрият отбор в Англия, който можеше да се справи с тази задача.
Съжаляваш ли, че не игра в Испания? Искаха те Барса и Реал М?
- Не съм човек, който съжалява. Когато взимам решение, съм на 100% зад него. Не знам дали щеше да ми потръгне в Барселона или Реал Мадрид. Аз тогава просто не исках да пропускам шанса да играя във Висшата лига на Англия. Може би сега щях да направя същото отново. Взех правилните решения. Едно от тях е да отида в Байерн - хората понякога забравят колко голям клуб е това.
Вярно ли е, че Елтън Джон е пял на твоята сватба. Опитвал ли се е да те привлече в Уотфорд (Елтън Джон беше почетен президент на стършелите)?
- Вярно е, че пя. Знаех, че е голям футболен фен. Притеснявах се какво лошо може да се случи, но той все пак се съгласи да дойде. В живота със сигурност не се жениш всеки ден. Можех да си позволя да го повикам. Но оферта от името на Уотфорд не ми е правил. Той знаеше, че обичам Челси.
Губите още един финал в ШЛ през 2008-а с екипа на Челси. Колко тежко бе да гледате как Джон Тери изпуска от дузпата срещу Манчестър Юнайтед?
- След 2002 г. си дадох сметка, че финалите не идват толкова често. Мислех, че Челси е клубът, с който ще дочакам триумфа в Шампионската лига. Имахме
онази последна дузпа през 2008-a и се надявах, че моят момент е дошъл, но за пореден път в моята кариера нямах късмет.
Както и през 2002-а, останахте втори в четири турнира, включително Евро 2008...
- Не съжалявам, че не съм спечелил повече финали. Все пак футболът е за изживявания, не медали. Отборите, в които съм играл, със сигурност заслужаваха да спечелят повече. Челси в това число.
През 2009-а загубихте скандалния полуфинал срещу Барса в ШЛ. Тогава много съдийски решения бяха срещу вас?
- Да загубим по този начин през 2009-а беше наистина тежко да се преглътне. Бяхме още по-силни в сравнение с 2008-а и по-добри от Барселона. Заслужавахме да се класираме напред, но отсъжданията ни костваха. Ако тогава имаше ВАР, може би сега щях да имам шампионски медал и от Шампионската лига.
Напусна Челси през 2010-а. Съжаляваш ли, че не остана по-дълго?
- Бях на 33 години и уважих решението на клуба да не предлага дълги договори на no-cmapume футболисти. Бях щастлив и не исках да се махам, но в крайна сметка се върнах в Леверкузен. Връщайки се назад сега, може би беше грешка да се махна от Челси, но бях и контузен в края на моя последен сезон. Тогава от клуба не бяха сигурни дали искат да ме задържат дори за една година, имайки предвид моите контузии в миналото.