Борян: Този Лудогорец не е по-слаб, просто не сме сработени

Милан Борян е един от големите номади във футбола. Той е роден в Югославия, израснал в Канада и Аржентина, играл в Аржентина, Сърбия, Турция, Румъния и България. Освен това вратарят е канадски национал, тъй като това е приемната му родина. Милан е интересен и интелигентен събеседник. На него не му липсва увереност и трезва оценка. Убедете се сами.

Милан, как се чувстваш в България?
- Отлично. Знаете, че за втори път съм в Лудогорец. Това отговаря на въпроса ви. Ако не ми харесваше отбо­рът или животът тук, просто нямаше да подпиша с Лудого­рец това лято. Но е точно обратното. Лу­догорец е чудесно място за развитието на всеки футболист - тук имаме всичко - база, спокойствие, отлични треньори. Отборът е много си­лен и има големи ам­биции. Това идеално пасва и на моите идеи за бъдещето.

Ти беше в Разг­рад и преди годи­на. Смяташ ли, че ста­рият отбор е по-до­бър от настоящия отбор на Лудого­рец?
- Не, ще ви кажа каква е разликата, футболистите от ми­налия отбор на Лу­догорец бяха прекарали заедно много време, което е реша­ващо за успехите. В този тим има 7-8 но­ви футболисти. Тряб­ва ни известно вре­ме, за да стигнем то­ва ниво, към което сме се запътили. Вярвам, че вървим в правилната посока. Просто се иска мал­ко повече търпение и вяра във възмож­ностите ни. Ние си го имаме самочувствие, скоро ще дойдат и победите.

Какво помниш от мача с Ливърпул от Шампионската лига, заради който бе привлечен от клуба в последната минута, както се казва?
- Да, така беше на­истина. Убеден съм, че Лудогорец напра­ви голям мач. Всички се раздадохме на те­рена, а те имаха го­лям късмет в послед­ните секунди с онази дузпа. Ние обаче бяхме горди с предс­тавянето и всички ни поздравиха след ма­ча.

Повече от годи­на след този мач мислиш ли, че нап­рави грешка в пос­ледните секунди или върната към теб топката наисти­на бе много труд­на?
-Не, грешката бе изцяло моя. Никога няма да об­виня съотборник, не съм такъв човек. Аз съм виновен и не съм се крил. Много лошо спиране на топката направих, вместо да я изчистя, и това доведе до на­рушението. Никой обаче не ме обвини. Ръководството и всички знаеха, че съм само на една тренировка с отбора преди мача. Нормално е да ни липсваше известно разбира­телство със защитниците пред мен.

Това не ти се отрази по никакъв начин...
- Нали? След това направих добри ма­чове в първенството ви, сега също се представям на ни­во. Доволен съм, развивам се.

Какъв се чувст­ваш - сърбин, хър­ватин, канадец или дори малко българин?
- Ха-ха, може би и малко българин ве­че. Чувствам се ка­надец. Това е стра­ната, която страш­но много помогна на мен и на семейс­твото ни. Спаси ни от войната, даде ни нормален, хубав и спокоен жи­вот. Задължен съм им. За мен е чест и удоволствие да играя за нацио­налния отбор Кана­да. Бих дал всичко за тази държава. Роден съм в бив­ша Югославия, иг­рал съм в Сърбия и много уважавам ко­рените си, но се чувствам 100% ка­надец.

Националният спорт на Канада е хокеят, защо не се запали по него ка­то дете?
- Защото съм влюбен от малко дете във футбола. Защото и баща ми е вратар и вина­ги съм искал да го наследя, да бъда като него, да го ка­рам да се гордее със сина си. Никога не ми е хрумвало да играя хокей.

Как ти се отразява конкуренция­та с Владо Стоя­нов?
- Всички знаят, че Владо е най-добрият вратар в България. Освен това е чуде­сен човек, с него ня­мам никакъв проб­лем. Бе контузен, сега се възстановя­ва бързо. Желая му успех. Когото посочи треньорът, той ще играе. Сигурен съм, че ако Владо е титу­ляр в следващия мач, ще даде 100% от възможностите си. Същото се отна­ся и за мен.

Предстои голя­мо дерби с Левски. Как го виждаш?
- Много тежък мач, много опасен съпер­ник. Оптимист съм, защото ние сме под­готвени идеално. Имахме време да се концентрираме из­цяло върху тази сре­ща. Всичко е наред при нас и вярвам, че това ще ни помогне да спечелим трите точки в София.

Имаше ли офер­та от Левски, кога­то напусна Лудого­рец миналата зи­ма?
- Да, не само от Левски, но и от още няколко български клуба. Имах и други предложения. Тогава обаче прецених, че е по-добре да се върна в Сърбия. Мисля, че не сбър­ках. Лятото също имах няколко офер­ти, но най-добрата бе тази на Лудого­рец. Познавах отбо­ра и не ми бе трудно да го избера за вто­ри път.

Познаваш ли вратаря на Левски Боян Йоргачевич?
- Разбира се, чу­десна личност. С не­го сме приятели от преди това. Той е много добър вратар. Кариерата му е впе­чатляваща - играл е в Белгия, Турция, Сърбия, бил е сръбски на­ционал. В Левски трябва да са спо­койни с такъв чо­век на вратата.

Тръгнал ли е Лудогорец към петата си поредна титла?
- Да, убеден съм. Ние сме най-доб­рият отбор в Бълга­рия, с най-добрите футболисти. Единствено ни трябва още малко време и доверие.

Кой е най-ек­зотичният съпер­ник, срещу когото си играл с нацио­налния отбор на Канада?
- Не гледам на съперниците като екзотични. За мен винаги е чест и гордост да нося фланелката на Ка­нада и се разда­вам за отбора. Ува­жавам всеки съ­перник, независи­мо дали се казва Бразилия или Па­нама. Няма малки отбори, всеки съ­перник е достоен.

Защо не стана трансферът ти в Наполи преди го­дина и половина?
- Бе въпрос на време. Договорът ми със Сивасспор изтече на 2 февру­ари, ако беше два или три дни по-ра­но, можеше да премина при ита­лианците. Бяхме провели разговори с Наполи и повече­то неща бяха уточ­нени. Жалко е, но така е трябвало да стане. Не съжаля­вам.

Колко езика говориш свобод­но?
- Английски, сръбски, испански. Вече мога да кажа и български, уча се всеки ден. Българ­ският е близък до сръбския и разби­рам повечето ду­ми, а вече и прого­варям, благодаре­ние на съотборни­ците ми.