Започва нова ера. В четвъртък бианконерите откриват официално новия "Ювентус Арена" с мач срещу Нотс Каунти. 120 млн. евро инвестиции, 42 000 места капацитет. За Алекс дел Пиеро това е четвъртият му стадион в кариерата за Ювентус - с юношите на тима стана шампион на "Комунале", а когато стане въпрос за "Деле Алпи", първо се сещаме за Дел Пиеро. Да не забравяме и "Олимпико", където Алекс пази спомените от емоционалния престой в Серия Б.
Алесандро, откакто живеете в Торино, какво сменихте повече: къщите или стадионите?
- Добър въпрос... Ако броим младежкия отбор на Юве, с който играх на стария "Комунале", значи има равенство. Четири къщи и четири стадиона. Това е най-странният ми рекорд. Със сигурност няма кой да го бие. Даже съм подготвил специална фланелка с незабравими моменти от четирите стадиона, която ще подаря на най-близките.
За новия "Ювентус Арена" започна да се говори още преди над 15 години. Вярвахте ли, че ще изживеете отварянето на стадиона от първо лице?
- Бе изминат дълъг път. Щастлив съм, че денят най-накрая дойде. На "Деле Алпи" беше хубаво, после приех с радост построяването на "Олимпико" за сметка на "Комунале". Видя ми се добро решение за града и отбора. Сега се местим на "Ювентус Арена" и единственото, което се надявам, е на този стадион да се получи онова специално чувство с тифозите, което може да дава голяма помощ в мачовете. Тук, ако публиката наистина се превърне в култовия ни 12-и играч, значи ние като отбор можем да надскочим себе си и да надминем всякакви граници.
Старият "Деле Алпи" бе сринат до основи. Но новият "Ювентус Арена" се намира точно на същото място. Няма как да не се пораждат спомени...
- Да, въздухът е същият и напомня за стария стадион. Цано на новата постройка се установи и шампионският дух от "Деле Алпи". Всички искаме това да се случи.
През 1994/95 Марчело Липи взе първото си скудето в Ювентус. Тогава тайната на успеха беше новата атакуваща тактика 4-3-3. Сега новият треньор Антонио Конте пак налага нападателен стил с 4-2-4. Може ли това да има същия положителен ефект, както при Липи преди години?
- Надявам се да е така. Трябва ад бъдем възможно най-задружни. Понякога правиш всичко както трябва, но не е сигурно, че ще победиш. Но когато правиш нещата грешно, вече е сигурно, че няма да победиш. Трябва да бъдем отговорни, готови за саможертва, да носим с гордост фланелката, но и да останем здраво стъпили на земята, за да постигнем максимално добри резултати.
От два месеца работите с Антонио Конте. Как е новият треньор?
- Той е като чук. Има ясни идеи, които опитва да пренесе на нас. Решителен е.
Миналата година казахте, че целта за сезона е да завършите с високо вдигнати глави с усещането, че сте дали всичко от себе си. Добри резултати нямаше, но условието сякаш бе изпълнено. Сега готови ли сте да вдигнете летвата?
- Да даваме максимума от себе си вече не е цел а е правило. Немислимо е да не се случи. И ако искаме да вдигнем летвата, трябва непрекъснато да има позитивно мислене. И тази атмосфера да е не само на терена, а и извън него. Трябва да живеем всеки ден с мисълта да бъдем на максимума. И ако този максимум не е достатъчен, трябва да даваме повече от него.
С президента Аниели казахте, че с новия стадион автоматично получавате 10 точки бонус. Така ли ще е наистина?
- Меджик Джонсън казва: "Играе се за победа, за лично удоволствие и забавление на останалите". Трябва да се забавляваме на терена. Това ще ни позволи да създадем това специално чувство между публика и играчи. Ако това чувство се роди, атмосферата на стадиона ще ни помага много. Има и други страхотни стадиони в Италия: "Сан Сиро", "Мараси", Палермо... Но за разлика от другите нашият си е само наш и това е една хубава разлика.
Каква роля изигра новият стадион в желанието ви да подпишете новия договор с Ювентус?
- Не, стадионът, разбира се, бе мотив, но не бе главната причина да остана.
Отстрани "Деле Алпи" никога не изглеждаше, как да го кажем... горещ. Публиката бе някак си разпиляна...
- Да, така е. Наистина чувството и за нас, играчите, бе, че на "Деле Алпи" атмосферата не бе достатъчно гореща. Имахме 40-50 хиляди души публика. Това са много хора, но на онзи голям стадион изглеждаха малко. Но да не забравяме, че имаше и големи мачове, на които стадионът се пълнеше целият. Тогава ставаше съвсем друго. Дори на "Деле Алпи" всичко се променяше в положителен план.
В чужбина на кои стадиони сте се чувствали особено добре?
- На "Олд Трафорд" - заради това, което представлява Манчестър Ю за моята история и за световния футбол като цяло. На "Бернабеу" - достатъчно е да споменем името Реал Мадрид. От повече няма нужда. На тези два стадиона съм изпитвал емоцията да ме аплодират на крака. Трябва да спомена още "Hoy Камп", двата стадиона в "Глазгоу", както и "Анфилд" в Ливърпул.
Кой бе първият ви стадион?
- Общинският в Сан Вендемиано. Всичко беше една трибуна с 50-60 места. Но когато си малък, всичко е стадион - улицата, гаражът, дворът...
Като малък ходили ли сте на мачове на Юве?
- Не, нямаше финансова възможност. А и освен това Торино бе много далеч. Детските ми спомени са, когато слушах мачовете по радиото в неделя следобед. Баща ми вършеше някаква работа по двора, аз бях с топката. Но веднага спирах, когато по радиото почваха да следят мача на Ювентус. Така съм израснал.
Новият стадион на Ювентус може ли да бъде позитивен сигнал за цялото развитие на италианския футбол?
- Надявам се. Крайно време е да си дадем сметка, че останалите първенства ни задминаха по този показател. Да се надяваме, че "Ювентус Арена" е първата крачка към възраждането на Юве и целия италиански футбол.
Казват, че "Комунале" винаги ще бъде стадионът на Омар Сивори и Мишел Платини. Също казват, че "Деле Алпи" винаги ще бъде стадионът на Алекс дел Пиеро. Съгласен ли сте?
- Чувствам се главна част от историята на Юве и това ме прави много горд. Ще бъда щастлив след 20 години да си спомням за това приключение.
Изберете най-незабравимия си мач на "Деле Алпи" и "Олимпико".
- На "Деле Алпи" бяха толкова много незабравими мачове, че не мога да кажа само един - двата двубоя с Реал Мадрид, едно 4:1 срещу Милан... На "Олимпико" играхме още веднъж с Реал Мадрид, но също там бе моят гол №200 за Ювентус срещу Фрозиноне. Спомням си с ентусиазъм целия сезон в Серия Б.
Това може да бъде последният ви сезон. Тази мисъл помага ли ви, или ви пречи?
- И двете. Да ви кажа, сега не мисля много за отказването. При всички положения, знаейки, че може да ми е за последно, съм амбициран да се раздавам на 200%. Изцяло съм обладан от футбола. Все още се старая да се подобрявам с всеки изминал ден.
Не съм решил още дали това ще е последната ми година в Юве или изобщо във футбола.
Дел Пиеро: Ще дам всичко от себе си в последния си сезон
Дано на "Ювентус Арена" се установи шампионският дух на "Деле Алпи", надява се легендата
