Изненадващо за мнозина, в момента Черноморец е на трето място, на три точни от лидерите в "А" група. Отборът постигна това, въпреки че през лятото се подмени почти целият състав, а в тима бяха привлечени само безплатни играчи. Треньорът Димитър Димитров обаче явно си разбира от работата, след като свободният агент Жужу беше продаден за 650 000 евро. Пред "7 дни спорт" Херо обясни лесно ли се прави селекция без пари и какво е чувството да изкараш толкова пари за 6 месеца...
- Г-н Димитров, как върви подготовката на отбора.
- Тренираме в домашни условия. Базата и терените са много добри, климатът също. Не мога да се оплача от нищо.
- През лятото постоянно казвахте, отборът ви не е готов, а завършихте на трето място. Сега готови ли сте за пролетния полусезон?
- Почти на 6 месеца правим нов отбор. Напуснаха ни двама от най-добрите футболисти и сега им търсим заместници. Когато сменяш постоянно футболисти, не можеш да кажеш, че отборът е готов. Създаването на спойка между отделните линии и играчи изисква време и става по-трудно, когато на половин година излизат едни футболисти и влизат други. Затова много трудно мога да кажа, че Черноморец е напълно готов.
- Какво изпитвате, когато привлечете без пари футболист като Жужу и след половин година го продавате за 650 000 евро?
- Ако трябва да съм честен, никога в кариерата си не съм купувал футболисти. Може би такава ми е била съдбата. Където и да съм работил, не е имало пари и възможности. Дори и в Левски и Литекс, където имах бюджет за играчи, не си позволявах скъпи трансфери. А какво изпитвам? Удоволствие и удовлетворение. Първо, че съм помогнал за израстването на едни футболисти и след това - че са влезли някакви пари в касата на отбора. Аз за себе си дивиденти от тези продажби не съм извличал, но удовлетворението ми е напълно достатъчно.
- Оказва се, че с трансферната политика, която водите, в касата на Черноморец за последните години са влезли около 5 млн. лева. Как гледате на това?
- Аз лично не съм ги изчислявал сумите. Всичко, което правя, е, за да изпитвам удоволствие.
- Отново имате доста попълнения от чужбина. Кой от тях е новият Жужу и новият Асис?
- Кой от тях? (Смее се). Това ще го покажат мачовете. В отделните футболисти видях качества и добри неща. Но има и неща, които трябва да се изчистят. Да се променят. Съгласете се, че един безплатен футболист не е на това ниво, на което трябва да е, за да струва много пари. Значи трябва доста работа, за да вдигнат нивото си. И аз ще се радвам след 6 месеца други да дойдат. А тези футболисти да се развиват и да взимат пари. В нашия отбор има играчи като Джереми, Асис, които малко са подценявани, но те са отлични футболисти. Надявам се сега и новите играчи да покажат подобно развитие и такива качества.
- Работиш с много футболисти и много чужденци. Лесно ли е да намериш общ език с 30 човека в отбора?
- Специфично е. Всичко става с повече индивидуални разговори, с повече обяснения. Всеки трябва да разбере какви са задачите му и какво се иска от него. Не бива да се говорят общи приказки и клишета. Това става не само с разговори и чертане, но и с оттрениране на ситуациите.
- Преди години съм ви виждал и да пошляпвате дадени футболисти. Сега правите ли го?
- Това са митове. Ако съм пошляпвал някого, е било добронамерено. Никога не съм си позволявал да ударя някого - да го унижа или да му накърня достойнството. Все пак това са сериозни хора, личности, мъже. Естествено, че сега съм емоционално много по-улегнал.
- Кой Херо ви харесва повече - новият или старият?
- Харесвам улегналия Херо повече. Но всичко е въпрос на години, на темперамент и на емоции. Има моменти, когато не съм се харесвал. Повечето са такива, но така съм подходил тогава.
- Смятате ли, че имате шанс за атака и на първото място. Все пак сте само на три точки от лидерите?
- Аз, като чета пресата и слушам изказванията - нас не ни броят за живи. Това определено ме радва. Навсякъде, когато говорят за борбата за първото място, ни изключват. Независимо че сме на трето място, общо взето ни смятат за умрели. Но това не ме обижда. И първия полусезон беше така - смятаха ни едва ли не за изпадащи. Ще се опитаме да поддържаме това ниво, въпреки че Анеси и Жужу даваха класа на отбора ни. Но това е съдбата на един треньор - големите отбори купуват готови футболисти, а по-малките ги изграждат.
- Не ви ли обижда фактът, че играете пред толкова малко зрители?
- Да. Обидно ми е.Чувствам се неуютно, когато видя стадиона празен. Сигурен съм, че и играчите изпитват същото. Съвсем различно е дали играеш пред пълен стадион, или пред 1000 човека. Но това не зависи от нас. Ние се опитваме да създадем добър продукт, да играем хубаво. А вече дали привържениците ще дойдат да ни гледат - това си зависи от тях.
- Какво изгони бургаската публика от стадиона?
- Много са причините и не искам да влизам в детайли и подробности. Но може би младото поколение израсна с успехите на Нефтохимик. За съжаление нищо не зависи от нас. Това си е решение на феновете.
- Казахте Нефтохимик, но вие и Радостин Кишишев бяхте две от лицата на този отбор. Сега защо феновете не ви припознават и като лицата на бургаския футбол?
- Просто в последните години се създаде антагонизъм между феновете. Навремето бяхме привърженици и на двата отбора.
Приемахме бургаските отбори като едно цяло Но сега има разделение между привържениците.
- Можем ли да направим аналогия между сегашния Черноморец и явлението Нефтохимик, на което вие бяхте архитект?
- Времето ще оцени какво представлява този отбор в момента. Надявам се да можем, но не мога да го кажа сега.
- В края на сезона ли ще го кажете?
- Да - в края на сезона или след години. Въпросът не е да направиш нещо, да изгрееш и да угаснеш. Трябва да има постоянство в игрите, за да говорим за явление.
Димитър Димитров-Херо: Не броя парите, които изкарвам за отбора
Сега съм по-улегнал и се харесвам повече, признава треньорът на Черноморец
