Уважаеми читатели,
След многобройните интервюта с известни футболисти и спортисти от цял свят ето, че дойде време да дадем дума и на обикновения фен. Този, който всяка седмица щурмува стадиона, залата или сяда пред домашния приемник с една едничка цел – да подкрепя безрезервно любимия си отбор независимо от обстоятелствата. Днес шанс да сподели мнение ще има Димитър Юруков – почетен председател на фен-клуба на „Левски” за град Бургас, както и виден деятел и общественик.
- Господин Юруков, откога и по-важно защо сте син по душа?
- Потомствен левскар съм. Започнах да слушам по радиото мачовете на „Левски” от 1948 година. През същата година беше създаден и футболен клуб ЦДНВ, по късно ЦДНА, който стана и главният съперник за шампионската титла и за Купата на Съветската армия. Този изкуствено създаден клуб беше плод на желанието на управляващата комунистическа партия да покаже, че е най силна и в спорта. Битуваше максимата, че не всички левскари са фашисти, но всички фашисти са левскари. На това ние противопоставихме идеята, че не всички комунисти са ЦеСеКари, но всички ЦеСеКари са комунисти. Освен, че баща ми беше стар Левскар, в семейството ми винаги съм бил възпитаван в дух на честност, толерантност и свобода на духа. Съвсем естествено чувствах симпатии към отбор като Левски, който беше носител именно на тези добродетели. С течение на времето Левски утвърди в мене убеждението, че съм избрал правилния отбор със своята интелигентна игра, коректност и силна воля за победа.
- За толкова дълъг период през който вие подкрепяте „Левски”, бил ли е някога този велик клуб в такава безизходица и тежко положение както в момента? Само собственика Батков ли е проблема?
- В момента това е най слабата формация на синия отбор в последните 60 години. Това, което Милко Балев и Добри Джуров не успяха да направят с Левски, да го обезличат и унизят, го постигна Батков. Причините според мен са, че след оттеглянето на Майкъл Чорни и спирането на паричния поток към Левски, отборът тръгна назад. Като втора причина би трябвало да се изтъкне фактът, че личност като Тодор Батков, човек далече от футбола, арогантен и некомпетентен, имаше решаваща дума при определяне на кадровата политика. Участието на Левски в Шампионската лига, беше факт въпреки Батков. Основна заслуга имат Наско Сираков и Мъри Стоилов. Това явно подразни маститият адвокат и двамата популярни левскари бяха отстранени от отбора. От този момент Левски рязко потегли надолу. Стига се до куриозни мачове, в които отборът не отправя дори и един удар към противниковата врата. За първи път в историята на клуба няма изявени централни нападатели. Ние сме били горди с най добрите нападатели като Божин Лазков, Димитър Йорданов – Кукуша, Георги Аспарухов – Гунди – най великия, Киро Миланов, Павел Панов, Наско Сираков и не на последно място Георги Иванов – Гонзо.
- Според вас, как може „Левски” да се изправи на крака и отново да бъде познатия хегемон на родна сцена, както и да има прилични участия в Европа?
- Левски е институция. Незабавно е необходимо да се промени формулата и структурата на цялото управление на футболния клуб. Считам, че трябва да се обнародва акционерно дружество Левски, като всички левскари, които желаят, да си закупят акции. В Общото събрание, което ще е висш орган на управление да вземат участие и акционерите. Управителният съвет да се избира от делегатите на Общото събрание. Така ще е изключено случайни хора да попадат в управлението на нашият любим отбор. Освен това контролът ще е много по ефективен. Левски винаги е имал силна юношеска школа, от която са излизали едни от най добрите футболисти на България. Например – Гунди, Жоро Соколов, Теко Абаджиев, Христо Илиев, Сашо Костов, Гибона и много много други. Тази традиция трябва да се развива, а не да се събират от плажовете на Бразилия случайни момчета. Така съвсем естествено ще започнат да идват и успехите. Нормално е да участваме и в европейските турнири. Това са изпитани методи в най класните клубове на Европа като Барселона, Реал, Манчестер Юнайтед, Байерн – Мюнхен и др. Време е и ние да тръгнем по този път.
- Старите бургазлии още разказват за приятелството ви с легендарния Георги Аспарухов и как синята девятка ви е гостувал, когато е идвал в Бургас. Кажете нещо повече за тези истории около вас и Гунди?
- В периода между 1960 – 1970 година са най-щастливите за мен като левскар. Запознах се с Георги Аспарухов и за голяма моя радост той ме прие като свой приятел. Като студент в София по често посещавах тренировките на Левски, отколкото лекциите в университета. Това не ми попречи да завърша успешно образованието си. Обикновено на стадиона имаше над 5 000 привърженици, които наблюдаваха учебните занятия. Пътувах с Левски за мачовете му в страната. Може да се каже, че живеех с радостите и неволите на отбора. По мое убеждение в този период Левски имаше най силния си отбор. Постигнахме успехи срещу европейски колоси като Милан – неколкократен носител на европейската купа. Победихме 
Бенфика в неговите най силни години. Седем души от отбора на Бенфика – Еузебио, Торес, Симоес, Жермано, Колуна и др. играеха в националния отбор на Португалия, които станаха трети в Световното първенство в Англия – 1966 година. В тези мачове Европа за първи път видя Георги Аспарухов и му отдаде дължимото като го класира на 7 място в ранглистата за златната топка на стария континент. След мача с Милан в София, на пресконференцията треньорът - Нелио Рокко възкликна: „Това е център нападателят на моите мечти.” Малко по късно Гунди беше поканен да играе в Интер Милано срещу сумата от 300 000 щат.дол. Сегашните фенове може би ще се усмихнат скептично на тази сума, но за онова време най скъпият футболист на Европа – Сормани, център нападател на Италия струваше 600 000 щат.дол.
След влизането на Ботев Бургас в „А” РФГ през 1965 година, отборът на Левски започна своите гостувания в нашия град. Първият мач е незабравим за бургазлии. Той завърши 5:2 за Левски с три гола на Гунди. Впоследствие разбрах, че моят приятел Димитър Божидаров – Урожая, мир на праха му, е изявил желание да пази Аспарухов. Неговият коментар след мача беше: „Как да го опазя, след като не го срещнах на игрището.” След срещите в Бургас, Гунди, Сашо Костов и Иван Вуцов гостуваха в моя дом. Под терасата на моята къща се събираха фенове на Левски, които скандираха имената им и се молеха за автографи. Гунди беше изключително възпитано и етично момче, и винаги с усмивка слизаше долу и раздаваше своя подпис. Майка ми подготвяше лека вечеря, като Гунди правеше салатите. Славни и незабравими времена. Когато научих за нелепата смърт на Георги Аспарухов и Никола Котков, който също беше любимец на България, не можех да повярвам. Това беше страшен удар за мене. Посетих неговия дом и бях един от малкото, които видяха снимките от катастрофата. На погребението беше истинско стълпотворение. Над 300 000 души искаха да изразят своята и на България обич към славните футболисти. От Герена до Централните софийски гробища шествието се проточи цели 5 часа. Целият път беше покрит с цветя. Подобни погребения народът помни само при изпращането към вечният им дом на Цар Борис ІІІ и Георги Димитров. Заради това погребение беше отстранен Министъра на вътрешните работи Ангел Солаков.
- В недалечното минало вие организирахте доста футболни мачове основно в бившата мъжка гимназия, където се събираха хиляди бургазлии. Защо спряхте да се занимавате с тази ваша дейност?
- От шест – седем годишна възраст, живеейки близо до морето, започнах да тренирам плуване, като дълги години след това бях шампион на Бургас на 100, 200 и 400 метра свободен стил, както и капитан на отбора по водна топка. В този спорт се класирахме четвърти в страната. От 11-годишна възраст започнах да посещавам футболната школа на Локомотив Бургас. След няколко години бургаският отбор - юноши се класирахме 3-ти в републиканския шампионат. Оттогава, в продължение на 40 години организирах футболни мачове на игрището на бившата мъжка гимназия. В моят отбор играеха най добрите футболисти на Бургас: Тотко Дремсизов, Иван Притъргов, Руси Гочев, Георги и Кольо Маджарови, Николай Радлев, Вальо Делиминков, Ивайло Коцев, вратарите – Митко Папазов, Дражо Стоянов, Венци Пантелеев и др. Това бяха представители на най силното поколение футболисти на града. За да не си мисли някой, че това бяха мачове между махали, искам да отбележа, че играхме с отбора на „Левски”, начело с Наско Сираков, Божидар Искренов, Боби Михайлов, Емо Велев и др. като ни победиха само с 3:2. Гостува и отборът на ЦСКА, водени от треньора Аспарух Никодимов. ЦСКА беше начело със Стойчо Младенов, Спас Джевизов, Цоньо Василев и други армейски звезди. Мачът завърши 0:0.
В по- близки времена играеха националните състезатели Златко Янков, Радостин Кишишев, Деян Петков, Чилибонов, Георги Чиликов, Тошко Янчев и др. Тука бих желал да спомена за традиционните коледни турнири, провеждани под егидата на Бургаска община. Три пъти по ред воденият от мен отбор под името „Звезди Юруков” печели купата. На финала и трите турнира в които спечелихме купата играхме с отбора на „Нефтохимик” Бургас, в най силните му години водени от Димитър Димитров – Херо. Тези мачове в двора на гимназията и срещите от коледните турнири се посещаваха от хиляди бургазлии. Имаше неповторима атмосфера, която всички носим в своите спомени. Аз играех с тези футболисти доста успешно, въпреки, че в края на кариерата ми като играч и мениджър на „Звезди Юруков” имах вече своите 65 години. Може би и това е причината да се преустановят тези мили футболни празници. Възрастта и трудните времена оказаха своето влияние.
- Господин Юруков, как виждате развитието на бургаския футбол в близко бъдеще и като общественик мнението ви за сегашната визия на град Бургас?
- След 1989 година начело на футболните клубове в България застанаха хора, т. нар. нови бизнесмени, които дотогава бяха напълно неизвестни, и които търсеха обществено признание. За съжаление те не разбираха нищо от футбол. Няколко от тях си отидоха от този свят в резултат от борбите в подземния свят. Попаднал в такива ръце, родният футбол се оказа в блато на корупция, уредени мачове, пране на пари и футболно невежество. Успехите на световното първенство в САЩ през 1994 година беше плод на стара инерция. Футболът постепенно губеше от своята привлекателност и стадионите се опразваха от публика. Така се стигна до днешното трагично състояние на родния футбол.
Проблясък в бургаския футбол беше ерата на «Нефтохимик» водени от Херо. Отборът играеше приличен футбол и беше един от най силните в страната. За съжаление поради управнически неразбории постигнатото беше пропиляно и «Нефтохимик» се загуби от футболната карта на България. Огромна грешка беше отказа от влизане в А РФГ на «Нефтохимик» и дирижираната загуба от «Своге» миналата година.
Към днешна дата сме свидетели на нещо съвсем ново за футболната история на Бургас. След като всички знаят, че футбол се прави с много пари, забелязваме един стремеж в ръководството на «Черноморец» за модернизиране на бургаския стадион, развиване на детско – юношеска школа, построяване на нова тренировъчна база край летище Бургас и масирана рекламна кампания. До тук с хубавото. Не мога да разбера как Краси Балъков говори за подмладяване на бургаския отбор и нов стил на игра, след като в отбора се привличат чужденци на пределна възраст. Започнахме добре шампионата, оглавихме А група и след това допуснахме поредица от слаби мачове и много загуби. Мечтата за влизане в тройката на А група се изпари след загубата от «Монтана». Малък проблясък е победата на «Несебър» над «Дунав» Русе и шанса «Несебър» да атакува А група. Времето ще покаже дали водената политика от страна на ръководството на «Черноморец» е в правилна посока.
През целия мой богат спортен живот съм изгледал много мачове у нас и в чужбина. Обиколил съм почти всички стадиони на Европа – Малката Маракана – Белград, Пратера – Виена, Олимпийския стадион – Мюнхен, Ноу Камп – Барселона, стадиона на отбора на Бенфика – Лисабон, стадиона на «Аякс» - Амстердам, стадиона на «Бешикташ» - Истанбул, «Парк дьо Пренс» - Париж при знаменитата ни победа над Франция през 1993 год. И стадиона на «Ню Йорк янки» - Ню Йорк. Имам лични автографи от най големите футболисти на света: Пеле, Франц Бекенбауер, Йохан Кройф, Ференц Пушкаш, Еузебио, както и от великия отбор на «Реал» - Мадрид – петкратен носител на купата на Европа. Имам и автографи от състезатели на «Аякс» - Амстердам, от играчи на националния отбор на Германия – световен шампион водени от Кайзер Франц. Всичко това ме прави особено щастлив и с чувството на изпълнен със съдържание мой живот.
Интервю на Кирил ЕВТИМОВ
