Джонатан Кафу вкара два от най-красивите голове в квалификациите на Шампионската лига. На "Мала Маракана" бразилецът премина през четирима играчи на Звезда и прати топката в мрежата. Нещо невероятно."Преди време мислех, че никога няма да се докосна до Шампионската лига, който е вторият по сила турнир в света след мондиала. Сега моят отбор е близо до груповата фаза, а аз изживявам най-добрия момент в кариерата си. Минахме през квалификациите без грешка. Вече си гарантирахме участието в Лига Европа, но всички мечтаем за групите на Шампионската лига", започва бразилецът пред ESPN.com.br.
В 31 двубоя за българския клуб до момента нападателят е реализирал 9 попадения. Той посочи от кого черпи вдъхновение. "Винаги гледам как играе Лукас от ПСЖ. Голям любител съм на неговия дрибъл с висока скорост. Тренирам здраво, за да мога да го правя и да вкарвам красиви голове. Сега след головете срещу Звезда искам да продължа да се развивам още и още".
Джонатан Кафу започна втория си сезон на Стария континент, след като в първата половина на 2015 бе част от Сао Паоло. "Предложението от Лудогорец бе изненадващо и ме завари вкъщи. Не приехме първата оферта от Разград. Те изчакаха около един месец, преди да опитат отново да ме вземат. Второто предложение бе много добро за мен и Сао Пауло. Клубът загуби много малко от инвестицията, която бе направил, и това улесни сделката".
Роденият в покрайнините на Пирачичаба, Сао Пауло, Джонатан Ренато Барбоса получава името Кафу още докато е бебе. "Една от моите лели ми го е дала, защото съм роден през 1991 година, а точно тогава Кафу (б.р. - бившият играч на Рома и Милан) е повикан в националния отбор на Бразилия. За мен е гордост да нося неговото име".
Джонатан има седем братя, но израства без баща, заради което още от ранна възраст трябва да поема големи отговорности у дома. "Винаги съм обичал да си играя с топката, но трябваше да помагам вкъщи и да разнасям различни пратки. Семейството ми беше лошо в онзи момент. Имаше прекалено много хора у дома (смее се). Нямахме баща и затова моята майка и големият ми брат правеха всичко. Необходимо бе да се борим от самото начало", споделя Кафу и разкрива повече за работата, която е трябвало да върши.
"Раздавах пощата от къща на къща в моя квартал. Трябваше да вървя много, бях пощальон. Това ми помогна да се развия физически (смее се)".
В процеса си на развитието като футболист той започва сериозно да се отличава още при аматьорите. По този начин стига до основния състав на Рио Кларо и Деспортиво Бра-зил. Заради това компанията Трафик клуб му дава възможност да играе на турнир в Ис-пания. В него Кафу е харесан от скаути на ПСВ Айндховен и получава покана да тренира в академията на клуба.
"Бях на около 19 години, когато отидох. Играх с бразилците Джонатан дос Рейс (играе във втора дивизия на Япония) и Касио (част от Коринтианс в момента). Изкарах около два месеца, но не се получи и се върнах в Бразилия. Тъкмо бях започнал да привиквам към европейския стил на игра, но те ми казаха, че понякога забравям как се играе с топката. Истината е, че футболът в Бразилия е много по-различен".
В Пирачичаба съдбата засича Кафу с една от трансферните цели на Лудогорец - Паулиньо, който сега е част от Сантос. Последният дори дойде в България през 2012 годинаu подписа договор, но той така и не влезе в сила.
'Там нямаше място за мен. Паулиньо играеше на тази позиция, а той си бе извоювал правото да е титуляр, защото е страхотен футболист. Аз чаках своя момент и получих повече време за изява, след като Паулиньо замина за Фламенго".
Силното представяне на Джонатан за тима му води до преминаване в гранда Сао Пауло. "Трансферът ми там бе сбъдната мечта за мен. В Сао Пауло имаше играчи, които бях виждал само по телевизията. Знаете историите им, достигали са върха, това ме завладя. Роженио Сени, Луис Фабиано, Мишел Бастош, грандиозно...Те са идоли във футбола и съм горд, че можех да изживея тези моменти с тях".
За краткото време в Сао Пауло той успява да вкара веднъж за Копа Либертадорес при успеха с 4:0 над Данубио на "Морумби". "Всичко беше като сън. Моментът мина като филм през главата ми. Днес, разбира се, изпитвам носталгия по Бразилия и това да играя за Сао Пауло. Бе удовлетворяващо за мен. Но идването ми в Лудогорец бе повратна точка и съм благодарен, че се случи".