Георги Костадинов извървя много дълъг път, за да стигне до „Герена". Роденият в Царево халф винаги е правил нещата стъпка по стъпка и това се вижда от кариерата му. Той премина през Нефтохимик, Черноморец Поморие, Лудогорец, Берое, а от миналото лято е част от Левски. С него започва съставът, а това не е случайно. Костадинов не се ограничава до ролята си на дефанзивен халф, той асистира, вкарва и е козът на Стоев при статични положения. "Тема Спорт" направи интервю с 25-годишния футболист минути след равенството с Лудогорец.
Жоро, направихте нулево равенство с Лудогорец на Терена". Като че ли двубоят не отговори на очакванията на феновете. Защо надделяха единоборствата над чисто футболните достойнства?
- Хората, които разбират от футбол, са наясно, че двубоят имаше нужната динамика, която отсъства на повечето от мачовете в А група. Нормално е, когато два равностойни отбора се изправят един срещу друг, да преобладава борбата и агресията, факт, че липсваха головете, които биха отворили срещата. Ако бе паднало попадение, и двата тима щяхме да покажем далеч по-офанзивно лице.
Стояхте здраво в отбрана, но напред бяхте пасивни...
- Ако ние сме били пасивни, то не знам какво може да кажем за Лудогорец. Изпуснахме две изгодни ситуации, а не помня те да са отправили точен удар. Разбира се, че ще ме е яд, че не победихме, заради феновете. Видяхте за каква публика става въпрос. Всеки в съблекалнята искаше да ги зарадваме, но в някои моменти е нужен и късмет.
Изоставате на цели 14 точки от Лудогорец в класирането. Толкова ли е голяма разликата с тях, колкото е и пасивът ви?
- Тези 14 точки могат да бъдат тълкувани по доста начини, тъй като да не забравяме, че 7 пункта ни бяха отнети по административен начин. Освен това имаше и други фактори, които повлияха на развръзката на шампионата. Щом Лудогорец са пред нас в класирането, значи има някаква логика. Според мен в мачовете, които изиграхме с тях, не се забеляза разлика в класите, каквато би трябвало да има на фона на бюджета на двата клуба. Те със сигурност имат по-голямо самочувствие, все пак играят от 4-5 години заедно, докато ние тепърва се напасваме. Освен това когато имаш комфортен аванс в първенството, винаги е по-лесно. Само ще ви припомня как се представяше Лудогорец в началото на сезона, когато бе поставен под напрежение.
Не си ли проличава в тези мачове, че на „Герена" липсват лидери?
- Не знам какво имате предвид, казвайки думата "лидери". В нашия отбор има доста лидери, просто може би на моменти липсва качеството, за да успеем да си вземем всички мачове с по-голяма лекота.
Натъртвате много върху разликата в бюджетите, но и Лестър 1 е далеч от Манчестър Сити, но това не им пречи да водят във Висшата лига...
- Да, но това се случва веднъж на сто години. В началото на сезона, докато ние тръгнахме с 15 юноши и седем полеви футболисти, които имат някакъв опит и бяха взети от различни отбори и дори не си знаеха малките имена то срещу нас имаше противник, който се беше изградил като облик и купуваше играчи за по няколко милиона евро. Така че хората много бързо забравят тези неща и се концентрират изцяло върху негативите. Според мен от лятото насам се забелязват доста позитиви в играта ни и с течение на времето ще продължаваме с възходящото си развитие.
Бившият футболист на Левски Петър Курдов и други специалисти прогнозират провал на Левски в евротурнирите. Като човек вътре в отбора как оценяваш нещата?
- Няма да отговарям на хората. Но като дойдат тези мачове, най-добре ще си проличи какво е нашето ниво и къде е нивото на Левски като клуб в чисто спортно-технически план в сравнение със средно европейското.
Чака ви мач срещу Черно море, които срещу Славия успя да спре черната си серия без победа. Ще можете ли да ги надвиете?
Надявам се да продължим с добрите игри, които показваме в последните седмици. Черно море е стойностен тим. Не е моя работа да давам оценки на колеги, но Георги Илиев е богатство за техния отбор.
Спечели трофей с Лудогорец, но засега си далеч от такъв с Левски. Защо?
- Смятам, че съм по-близо от лятото, когато дойдох. Отново казвам, че целта пред Левски бе да изгради основа, върху която да стъпи и да доразвие в следващия шампионат. Засега първата част от работата е свършена. Това, че някои хора в течение на времето започнаха да ни слагат от само себе си някакви изкуствени цели нас не ни е заблуждавало. Знаем, че имаме още доста да работим, за да върнем нивото на Левски каквото е било през славните години.
Казваш, че се поставят изкуствено цели, но левскаpитe чакат купи и титли...
- Реалностите бяха такива от лятото насам. Няма как с 15 юноши и още седем футболисти, които не си знаят малките имена, да искаш да станеш шампион. Най-малкото нито имахме нужния брой играчи, тъй като в един етап от сезона нямаше как да правим ротация. Ние не можем да си позволим 20 опитни състезатели. Просто тази година, която ще измине, Левски постига почти максимума. Жалко само, че в турнира за Купата на България отпаднахме от Литекс след оспорван мач и нелепо отменен гол. Догодина е ясно, че трябва да стъпим върху основата и реалната цел е да се борим за титла и купа.
Бъдещето на Стойчо Стоев на „Герена" е несигурно. Ще играете ли за него до края на сезона?
- Слуховете са нещо нормално в нашата професия, но ние в съблекалнята не обръщаме голямо внимание на това, което се пише и говори. Смятам, че с действията си на терена красноречиво показваме какво е мнението ни по въпроса. А и самият факт, че сме в Левски, е достатъчно значим и ни задължава да се хвърляме и да играем за емблемата и да дадем най-доброто от себе си. В крайна сметка смятам, че нещо ако не ти харесва, можеш да го кажеш в съблекалнята. На терена всеки трябва да дава максимума, дали се е получило или не, това е друг въпрос.
Къде е по-трудно - на футболния терен или в Юридическия факултет на Софийския университет?
- Зависи къде се чувстваш no-подготвен. На последния ми изпит с професора по осигурително право си говорих, че напоследък изпитите ми носят повече напрежение отколкото мачовете на „Герена". Наскоро мина последният ми тест, който бе по осигурително право. За мое удовлетворение го взех с отлична оценка и успешно завърших семестриалното си обучение. Сега идва ред на държавния изпит и дипломирането ми, след това като изкарам нужния стаж, вече ще бъда юрист.
В тази връзка ти доста често не сдържаш емоциите си в съблекалнята и си отваряш устата да казваш нещата, които не ти харесват. Това ли е по-правилното?
- Разбира се, че да. Когато си в един такъв колектив и съблекалня, гледаш на хората в нея като на свое семейство. Знаем, че в едно семейство всичко трябва да се казва в очите и проблемите да се решават на момента, защото само така отношенията могат да са добри и нещата да вървят напред. И в съблекалнята, и в живота казвам всичко каквото не ми харесва в очите, защото така е по-добре.