Херо: Случих със селекцията в Иртиш

От 1 юни Димитър Димитров е начело на казахстанския Иртиш. Под ръководството на Херо тимът от Павлодар взе 21 точки в 9 мача, не загуби нито веднъж и влезе в плейофите за титлата. I/1 въпросът е не само във впечатляващата статистика, по-важното е, че 56-годишният български треньор измени почерка на Иртиш. Това го разбраха бързо и феновете, и съперниците на тима. Димитров отговори на въпроси на седмичника „Обозрение".

Има треньори - строители, и треньори - кризисни мениджъри. На вас коя роля ви е по-близка?

- Не знам, навярно имам и от двете роли. Треньорът трябва да се занимава със селекцията, защото той има философия, има виждане как да построи отбора. Мисли и подбира играчите. Затова най-важното е селекцията.

Три дни преди втория ви мач начело на тима в отбора ви дойдоха четирима нови (Н'Диайе, Фонсе-ка, Иршак, Касай), които познавахте от българското първенството. Вълнувахте ли се по-силно преди този мач?

- Разбира се, че го преживявах. Знаех нивото на тези играчи, но не можех да предвидя как ще се адаптират. Те почти нямаха време за това. Но играха добре, даже Н'Диайе вкара гол.

За вас кое е по-важно играта или резултатът?

- Играта. Резултатът е следствие на добрата игра.

За ваше съжаление и четирите български отбора отпаднаха от евротурнирите още преди третия квалификационен кръг. Клубният футбол в България не е ли в криза?

- Така се случи тази година. Беше неочаквано Лудогорец да бъде елиминиран от молдовския Милсами, а Литекс - от латвийския Йелгава. Кризата в българския футбол е свързана с липсата на пари. И затова нивото малко падна.

Освен нивото на отборите не падна ли и нивото на ръководителите?

- Да, може и така да се каже.

Как тогава оценявате казахстанския клубен футбол?

- Не мога еднозначно да кажа, защото много малко бреме съм тук. Ако се съди по резултатите в евротурнирите, особено на Астана и Кайрат този сезон, нивото се вдига.

Какъв трябва да е лимитът за легионерите?

- Сегашната формула (едновременно на терена могат да са петима легионери - б.а.) не е лоша, защото трябва да играят и местни момчета. Ако са само чужденци, как тогава ще има играчи за националния отбор? Работил съм в Русия и там лимитът е почти същият, както този в Казахстан.

С колко футболисти трябва да разполага един треньор, за да няма катаклизми?

- Винаги искам да работя с 20 души, това е най-добрият вариант. Тогава може да правиш ротация, а има и конкуренция.

През 2004/05 работихте в Ал На сър от Саудитска Арабия. Има ли особености на професията на арабския полуостров?

- Разбира се, там манталитетът е различен. Има много талантливи играчи, бързи и технични, но според мен не обичат да работят. Не са такива професионалисти, както тук в Казахстан. И причината не е в климата. Да, там е горещо, но те са свикнали така -тренировките са вечер, когато е прохладно. Ако обаче не си променят манталитета, няма как да си проличат достойнствата им. Може би с времето ще успеят.

На кой град ви напомня Павлодар? Как си го представяхте и какво се оказа?

- Честно казано, нямах големи очаквания. Когато дойдох обаче, видях, че в Павлодар е по-добре, отколкото примерно в Перм. Може би прилича на Пловдив - и по население, и по манталитет на хората.

Кое от България ви липсва най-много в Павлодар?

- Срещите с близките и с приятелите. Постоянно си говоря с тях по телефона. Все пак работата ми отнема почти цялото време.

Свикнахте ли с местната кухня? Тя се отличава от българската.

- Според мен не много. Проблемът идва от това, че всяко ястие тук е с месо, а аз не ям такова вече 4 години. Беше трудно, но свикнах.

Умеете ли да готвите?

- Честно казано, изобщо не умея (смее се).

Какви книги четете? Какви филми гледате?

- Най-много обичам исторически и документални филми и книги, понякога нещо по-леко, по-романтично. Не обичам само фантастика.

А спортни филми?

- Да, ако имат връзка с историята.

Започнаха плейофите за титлата. Какво ще кажете на феновете?

Че се нуждаем от подкрепата им. Дано играем все така добре и играта ни да им харесва. Нека пълнят стадиона, това значи много за нас.