Иван Иванов, роден 1993г, преминал през школите на Велбъжд, Пирин и в момента е в школата на Христо Стоичков в Етрополе. Играе на поста десен бек. Юношески национал, разговарям с него дни след като се е прибрал от турнир в Германия с младите лъвове.
- Как, или по-точно кой те насочи към футбола?
- Към футбола ме насочи баща ми, от малък ме води по мачове на Велъжд и от шест годишна възраст се записах да тренирам. Първия треньор ми беше Гошо Петров във Велбъжд. В началото треньора не желаеше да ме вземе да тренирам, защото бях по-малък от другите с две години, но татко го убеди и той ме взе.
- През какъв път извървя, за да стигнеш до юношеския национален отбор?
- Започнах във Велбъжд, след което отидох на проби в Левски, там от 50 човека бяхме избрани с още едно момче и след три седмици ни освободиха поради незнайни причини. След това се върнах отново във Велбъжд, там треньор ми беше Краси Димитров – Шуки, той ми помогна да израстна много. В един бараж между Велбъжд и Вихрен-Сандански, Методи Стоянов от Пирин беше дошъл да ме гледа, хареса ме и ме привлече в Пирин през 2009г.
В Етрополе отидох на проби през 2010г, след като прочетох във вестник, че има кастинг, бях одобрен и останах. Първи треньор ми беше Петър Христов. В момента тренирам под ръководството на Атанас Атанасов. Миналата година станахме шампиони в първото издание на Елитната юношеска група до 17 год.
Първата повиквателна за националния отбор дойде на 07.09.2010, за лагер в Правец от треньора Наско Желев. На 14-ти този месец се прибрах от международен турнир в Германия, с участието на Нагол-Германия, Майнц 05, Бока Хуниорс, Байа-Бразилия, Фенербахче, Ергенцингле и др. Отборът зае 6-то място, но другите отбори бяха набор 91, докато ние набор 93.
- Знаем, че в Етрополе условията са доста добри, как се чустваш там?
- Чувствам се идеално, свикнах с обстановката и с това да съм далече от приятели и от семейството, но това ме амбицира да се докажа. Открих нови приятели. Условията са много добри подсигурена храна, идеални терени, екипировка – от нас остава само да тренираме.
- Вече си на 18, кажи има ли интерес към теб или ще продължиш да играеш за Чавдар?
- За момента продължавам да играя за Чавдар, интерес има и от български и чуждестранни отбори, но е рано да се говори за трансфер.
- На кой отбор симпатизираш и кой е любимия ти футболист?
- Любимият ми футболист е Робин ван Перси, а любимият ми отбор е Арсенал. Допада ми стилът им на игра, харесва ми това, че налагат млади играчи, според мен практикуват най-добрият футбол в света. За български клуб съм от Левски и Велбъжд, разбира се (смее се).
- Не смяташ ли, че Барселона практикуват по-комбинативен и динамичен футбол?
- За мен това са най-добрите отбори в света, но аз симпатизирам на английския футбол затова съм от Арсенал.
- Какво е мнението ти за развитието на футбола в Кюстендил?
- Бази има, терени има, но не ми е ясна причината поради която не се постигат резултати, може би трябва вината трябва да се търси в нагласата на децата или в тази на треньора.
- Какво смяташ за случилото се с Пирин?
- Жалка история, Пирин е клуб с традиции отбор, който ми даде много, имат една от най-добрите школи. Футболистите се бориха със зъби и нокти, за да останат в елита, но вината е изцяло в ръководството, според мен.