Вестник "Меридиан мач" направи интервю с Легендата. Бившият футбол на Левски и националния отбор Бисер Иванов е един от най-интересните играчи в края на миналия и началото на този век заради фантастичния си възход. Той има какво да разкаже и го прави с охота.
- Бисере, с какво се занимаваш сега?
Пак с футбол. Треньор съм на Звездец (Горна Малина). Играем в „А" окръжна група.
- И как е?
- Ами, в средата на класирането сме, в аматьорската група. Всичко при нас е като в „А" група, но без пари. (Смее се).
- Следиш футбола, как се развива той според теб?
- Футболът в световен мащаб се развива много бързо, но в България всичко си е същото. При нас нещата са като преди години, не са мръднали. Затова и Малта и Люксембург вече са равностойни съперници на националния ни отбор.
- Какво трябва да направим, за да мръднем напред?
- Не знам. С това управление не можем да постигнем нищо. Дори и суперталантливи юноши да имаме, а ние имаме такива, не можем да постигнем нищо.
- БФС ли е проблемът?
- Не, БфС няма нищо общо. Проблемът е на друго ниво. Аз съм убеден, че в България има много повече таланти, отколкото в Сърбия. Но сърбите продължават да продават добре и за много пари. Имат си агенти, лобита. Ние нямаме подобна организация, а трябва да направим. Дори да стане бавно.
- Каква е мнението ти за Лудогорец?
- Работят като европейски отбор. Хвърлят доста пари. Развиват се постоянно. Досега постигнаха немалко, но мисля, че от тях дори трябва да се изисква повече. Резултатите са минимални с оглед на инвестицията. Но Лудогорец е типичният пример как се прави отбор - с пари, с организация.
- Какво се случва с Левски, ходиш ли на мачове?
- Ходил съм един-два пъти на стадиона напоследък. Най-лошото е, че публиката се отдръпна от „Герена". Хората се чудят какво става, загубили са вяра. Ръководството също вече не се опитва да ги лъже. Всеки си мисли, че е обречен срещу Лудогорец и не вижда какво може да направи - селекция, промени.
- Не виждаш надежда?
- Ако продължава така, Левски като отбор след 1-2 години само родителите ще го знаят и уважават. Всички деца ще са от Лудогорец. Айде да не е толкова скоро, но след 5-10 години нещата ще се обърнат. Лудогорец ще е най-популярен и обичан. Децата вървят след победителите.
- Изпусна ли Левски момента да се превърне в хегемон у нас, какъвто е Лудогорец сега?
- Да, след участието в Шампионската лига. Това беше моментът, там нещо се пропука. Разривът дойде между ръководството и треньорите. Тръгнаха си Стоилов и Наско Сираков. Отборът можеше да се доразвие и да бъде най-добрият години наред. Ясно е, че нямаше да станем европейски шампиони или да спечелим Лига Европа, но щяхме да сме като Динамо Загреб или Марибор - да играем всяка година в групите на Шампионска лига или Лига Европа.
- Какво мислиш за проблемите на ЦСКА?
- Ти за кой отбор ме питаш - за този в елита или в окръжната група?
- Да не би да играеш срещу ЦСКА 1948?
- Не, те са в столичната окръжна група. Кой знае, някой ден можем да се срещнем. ЦСКА преболедуваха в последните години. Там промените много закъсняха. В момента се търсят, искат подкрепа. Сигурен съм, че ако станат шампиони, ако играят хубав футбол, ако имат хубав стадион, хората ще ги припознаят. И това ще стане съвсем естествено, от само себе си - без пропаганда, без намеса на медии. От това имат нужда в момента.
- Защо не върви националният отбор?
- Логично пропадаме. Не се получават нещата. Говорихме си, че Малта и Люксембург вече са ни равностойни съперници, но след 5-6 години ще започнат и да ни побийват.
- Съгласен ли си с тезата, че нямаме добро поколение?
- Не съм съгласен. Защо да нямаме? Национали играят в Италия, в Москва, на по-високо ниво от нашето първенство. Явно проблемът не е финансов. Май като всичко в тази държава - всеки се занимава с това, от което не разбира. И ако имаше 1-2 такива, другите щяха да ги носят на гръб. Но при положение, че 90% от хората се занимават с неща, за които не са учили и не са подготвени, това ни срива. Ние сме като в омагьосан кръг, но магията пада и виждаме, че това е реалността.
- Какво мислиш за многото пари във футбола и за извънземната заплата на Тевес в Китай?
- Това не може да е реално! Съмнявам се, че ще му дадат толкова много пари. Това означава, че утре Реал Мадрид и Барселона може да отидат да играят в Китай. Но е ясно, че голям футбол се прави с пари. Така дръпнаха Гърция и Турция. Започнаха да привличат футболисти като Роберто Карлош и Ривалдо. Стадионите се напълниха, младите играчи попиваха от тях и се учеха. Тук няма такива пари, но ако Левски извади милион за някоя застаряваща звезда, също може да върне публиката на стадиона. Всеки ще дойде да гледа някое голямо име.
- Кой ти измисли прякора Легендата?
- Христо Стоичков. Тогава той беше директор на националните отбори. Един ден ме попита: „Откъде си бе, муха?" в неговия стил. Казах му, че съм за два месеца съм стигнал от аматьорския Спартак до Левски и национал ния отбор. Той каза: „Абе, ти си по-голяма легенда от мен". Чу го Кривия (б. а. - Сашо Александров) и започна да ми вика Легендата. Така се обръщаха към мен после и истински легенди на Левски, като Павел Панов, Бобата Жечев, Емо Спасов. Беше малко тъпо.
- Как свикна с тази рязка промяна в живота ти?
- Бях под стрес. Учудващо бе, че изведнъж се озовах в Левски от аматьорския футбол. Бях играл за Чирпан в „Б" група около 15 мача, но никога на такова ниво. Да играя в Левски ми бе мечта от дете. Сега децата сигурно мечтаят за Лудогорец, но преди не беше така. Отидох в отбор със звезди, които бях гледал само по телевизията.
- Как стана трансферът ти в Левски?
- Явно са ме гледали известно време. При мен дойде един човек и до ден-днешен не му знам името. Пита ме дали искам да играя в Левски. Реших, че става дума за Левски (Кюстендил) и отказах категорично. Тогава те бяха мутренски отбор, както и Миньор и Металург от Перник. Бяхме чували, че играчи са били бити, заплашвани. Този човек много се изненада, че не искам в Левски, преди да разбере, че говорим за различни отбори. Каза ми, че на другия ден ще ме чака човек в кафене в Пловдив. Беше Шпайдела (б. а. - Васил Методиев), а него го познавах като физиономия. Отидох в Левски и мислех, че ще ме пробват, а подписах веднага договор. Тогава в отбора бяха Сираков и Ники Илиев. Подписах за кеф, не за пари.
- Как го преживя?
- Беше като на кино. Готов съм да напиша книга за куриозите в българския футбол. И аз съм един от тях. Все пак, на 27 години да ме открият или тогава да решат, че мога да се развия.
- Мечтал ли си за голям трансфер?
- Като млад вероятно съм се надявал. Но като станах на 25-26 години се примирих, че няма да играя голям футбол. Но човек не бива да се отказва. Аз и сега в отбора имам футболисти, които са по-добри от мен, по-технични. И им го казвам. Но те нямат мечти, нямат амбиции, нямат мотивация. Никога няма да стигнат далеч.
Някои са били в школите на Левски, Локо (Сф). Питам ги защо не се опитахте да се наложите, те ми отговарят: „има много връзкари". Но няма треньор на света, който ще се откаже от добър футболист за сметка на некадърен връзкар. Как си представяш аз да имам свестен човек, който ми прекопава градинката, чисти ми къщата и аз да го изхвърля за сметка на връзкар, който не може нищо. Но младите са така - бързо се отказват. Виждат 20% наклон пред себе си и захвърлят всичко. Без да помислят, че ако го преминат, ще им стане много по-лесно.
- Имаш ли амбиции като треньор?
- Аз си вървя по пътя. Тръгнах от най-ниското стъпало, както и като футболист. Може някой да ме забележи някой ден, не знам. Аз обаче не съм лесен, не се съобразявам с никого. Не могат да ми кажат: „Пускай този, че е с по-голяма заплата". Поне това при нас в аматьорския футбол го няма.
- На кой треньор се възхищаваш?
- Евала правя на Георги Дерменджиев. Казват, че е късметлия, че му редят състава. Но само той май може да държи звезда като Кешерю с такава заплата на пейката и да му поддържа мотивацията.
- Кой е най-голеият ти мач?
- С Ювентус на „ Деле Алпи". И в София беше голям мач, но в Торино няма да го забравя никога. А и аз съм единственият българин, който е тупал Зидан по темето. Бях се хванал на бас с приятел. Той ми беше казал, че ако го направя, ще ме признае. Аз имах план - спънах Зидан, отидох да му се извиня и го потупах няколко пъти по темето. Той ме гледа и ми казва: „Crazy man". Аз си мисля: „Абе, може и да съм луд, ама съм се хванал на бас".
- Още ли гледаш зайци?
- Не, никога не съм гледал - това беше само шега, някаква закачка. Имал съм декоративно зайче в аквариум, но това беше. Не съм за такива неща.
