Георги Денев-Кучето е сред емблематичните играчи на ЦСКА, прочут със своя хьс на терена. Има 237 мача и 78 гола за червените в елита. Играл е още за Кърпачев Ловеч, Спартак Плевен, Етникос Пирея и Арис Лимасол. Срещаме се с Денев на "Армията" по време на турнира на феновете. Там той чака синът му да се включи в един от мачовете. Говорим за ситуацията в ЦСКА, възхода на армейците при Гриша Ганчев и мачовете, които няма да забрави. По време на интервюто не спира да приема поздравления от фенове, които идват да му стиснат ръка с думите: "Чест и почитания, г-н Денев!".
Г-н Денев, какво е мнението ви за представянето на ЦСКА през изминалия сезон и за развитието на клуба като цяло?
- Най-хубавото нещо е, че Гриша Ганчев се зае с ЦСКА. Добре, че той дойде на "Армията", иначе не ми се мисли какво щеше да стане с клуба. Дълго време беше мизерия, но сега виждаме какво се случва - всичко се плаща редовно, работи се по базите, взе се и емблемата... Това 8 милиона лева да дадеш са много пари. Що се отнася дo отбора - върви добре, развива се възходящо, така че можем да сме доволни. Представянето на ЦСКА през пролетта бе много силно. Аз съм впечатлен и от Стамен Белчев, който се оказа приятна изненада. Човекът е играл, макар и не в ЦСКА, но показа, че не е задължително да си минал през "Армията", за да постигнеш успехи тук. Белчев доказа, че е добър треньор и заслужава доверие.
Кога ще бъде спряна хегемонията на Лудогорец?
- Скоро. През новия сезон или в най-лошия случай през по-следващия. Не може вечно да са първи. Сега втората позиция беше логична с оглед какво се случи. Но от следващия шампионат ЦСКА ще е по-силен. Разбира се, трябва още малко качество, но основата е добра. Сега предстои да видим кога ще можем да играем в евротурнирите. Силно се надявам ръководството да намери начин да се разреши тази ситуация възможно най-скоро. Мачовете на международната сцена са смисълът за ЦСКА. Заради тези двубои за ЦСКА знаят и говорят по целия свят.
Какво е мнението ви за Антон Недялков? И той като вас е родом от Ловеч и стигна до ЦСКА...
- Несъмнено има потенциал, има хъс. Развива се положително.
Сега много рядко може да видим 19-годишен да играе с успех при мъжете, както бе по ваше време. Защо?
- По-малко момчета вече искат да се занимават с футбол и качеството постоянно пада. Повече развлечения има - телефоните и компютрите ти крадат времето. А се загуби и спортната злоба. Преди спортът беше начинът да направиш име. Ритахме по поляните по цял ден, какво друго да правим. Никой не ми е показвал, сам съм се учил. Спомням си, че като юношески национал спечелихме един турнир в Стара Загора, а аз станах голмайстор и снимката ми стоеше на центъра на Ловеч. Това вече го няма.
Как пробихте в ЦСКА?
- Много трудно беше. Дойдох като войник. Някой ако се контузеше, можеше и да хванеш ръка. Иначе - абсурд. Аз бях късметлия. Боби Станков получи травма и Манол Манолов ми гласува доверие и така се наложих. Заварих звезди като Стоян Йорданов, Пенев, Гаганелов, Никодимов, Якимов, Жеков.... Как да се наложиш сред такива величия?
Кои мачове за ЦСКА са най-паметните ви?
- На първо място международните, защото те винаги са били мерилото за ЦСКА. В тях сме изпитвали най-голяма радост и наслада. Иначе от вътрешното първенство винаги съм обичал дербитата с Левски, постоянно ги биех и им вкарвах. Сините ми измислиха и прякора Кучето, аз си го обичам. Наистина ги гонех като куче.
Какво можете да кажете за вашия внук, който носи вашето име и тренира в школата на ЦСКА?
- Да, набор 2001 г. е, тренира при Сашо Борисов. Играе като ляво крило, понякога и като централен нападател. Ще видим дали ще стане нещо, засега е рано да кажем.