Лилия Стефанова: Спортът е сред най-добрите начини да канализираме агресията

Агресията е понятие в психологията и психопатологията, с което целим да означим действие, насочено към нанасянето на вреда на друг човек или на себе си. Много психолози в последното десетилетие дискутират термина, но общото в различните обяснения е увреждането на друго лице, което може да бъде както волно, така и неволно. Агресията има и инстинктивен характер. 

В най-широк смисъл се различават два вида агресия- автоагресия, която е насочена от индивида към самия него и хетероагресия, когато обектът е друг, извън личността на субекта. Според международната класификация на болестите първото се означава като себенараняване, а второто като нападение. 

Автоагресията също има деление на истинска и бутафорна. Най-често този вид агресия се поражда от психични разстройства като шизофрения, афективни психози, Синдром на Котар и др. 

Хетероагресията, за която ние ще говорим днес, е част от еволюционното ни развитие и е характерна за индивида. Всъщност това е физическата агресия. В началото на своето развитие хората използват предимно нея, а на по-късен етап се научават и на вербална агресия. Може да се проявява и индиректна агресия. 

2. Какъв е генезисът на агресията и кои фактори спомагат за „отключването“ й? 

Както можем да забележим и от произхода на думата ( от лат. Agressio- нападам) агресията е един от механизмите на психологическа защита на индивида. Генезисът й, както казахме е доста архаичен, но винаги агресивното действие има точно определен мотивационен аспект. Факторите, които пораждат агресия са семейната среда, социалната среда, психичните заболявания, употребата на психоактивни вещества. Реално агресията е част от индивида, но поради други активиращи стимули от заобикалящата среда тя се включва в действие, като например това могат да бъдат подмятания, остра критика, заплаха за физическата цялост на индивида както и много други. 

3. Защо в последните години се забелязва повишаване нивото на агресия във все по-ранна възраст, включително и сред малки деца? 

Причините за това биха могли да бъдат разнородни- стресираното ежедневие, което прави родителите лабилни и гневни и респективно ги превръщат в насилници, по-малкото санкции, които генерално се тиражират в обществото ни при насилие, масовата злоупотреба с алкохол и наркотици. Детската агресия конкретно се свързва с психично напрежение, потиснатост, страх и болка. Всяка агресия при подрастващи е сигнал за психически травми и би следвало своевременно да се потърси помощ от специалист. 

4. Как обществото и процесите в него влияят на повишаване или намаляване на агресията? 

Когато има ясни санкции, които се спазват, по презумпция агресията намалява. В страни, в които определени престъпления са строго инкриминирани, те почти изчезват. Пътят към контрол на агресията преминава през съдебната система, но започва в семейната среда. За агресията трябва да се говори открито и децата да бъдат запознавани с последствията. Глобално има програми за превенция на агресията, като обучителни видеа, които имат положителен ефект. 

5. Каква е ролята на спорта за борбата с агресията? 

Спортът безспорно е един от най-добрите начини да канализираме агресията. За хора, които са по-експулсивни той може да се превърне в професия и начин на живот. Бойните спортове, дори търсят състезатели с по-висока агресия. Но тук е тънката разлика между агресията като личностно качество, което работи за нас в положителна посока, превръщайки ни в по-амбициозни и дейни личности и психопатологията, при която агресията ще бъде напълно неоснователна и няма да доведе до нищо градивно. 

6. Как могат да повлияят (положително или отрицателно)шампионите и елитните спортисти за нивата на агресията? 

Във всеки човек агресията присъства в различна степен. Ако говорим за футболисти, там би било добре да внимаваме при избора на силно агресивни такива, защото трупат картони и не подпомагат играта. С тях е добра идея да работят психолози. Обратното, ако погледнем бойните спортове или ръгбито например, би било добре да заложим на по-агресивни играчи и дори да провокираме агресия в тях. Важно е адекватно да преценяваме целите на играта и спрямо това да подбираме състезателите. 

7. Влияе ли на агресията системното занимание със спорт от страна на подрастващите? 

За децата спортът е прекрасен начин да канализират силните си емоции и чисто физически да се изморят. Лично аз препоръчвам при избора на спорт родителите да попитат детето, защото често пъти те избират на своя глава, без реално децата да искат да практикуват точно тази активност. И всъщност ходенето на спорт ги озлобява и е възможно да поражда агресия.  

8. Какви съвети би могла да дадеш в борбата срещу агресията в цялото общество? 

Като психолог, бих посъветвала читателите ни да си оставят достатъчно време за сън, тъй като лишаването от него би могло да ни направи много агресивни, а и болни. Също така ги съветвам да внимават с консумацията на стимуланти като никотин и кофеин. Те стимулират централната нервната система и биха могли да ни направят нервни и избухливи. Превенцията на агресията е в здравословния и балансиран начин на живот. 

9. В тази връзка има ли положителни практики, които да дават позитивни резултати в това отношение? 

Да, техники за релаксация като медитация, визуализация, различни ролеви игри и разбира се най-важното- психотерапията. В моето сдружение KeLi Psychological Academy работим изключително много върху агресията и нейните различни форми. При адекватна терапия настъпва едно нормализиране в клиентите, което променя животът им в положителна посока. Резултати се постигат както при патологичната агресия, така и при хетероагресията. 

10. Ти си работила с различни спортисти и отбори. Какво правиш, за да насочиш тяхната „агресия“ или всъщност спортна злоба само на терена?   

Винаги търся причината за агресията и автоматичната мисъл, която я провокира. Когато я установя, прилагам различни техники, като когнитивно реструктуриране, множество упражнения и накрая завършвам със създаването на нови убеждения.