Той избягва да вина хората, наети от Ливърпул да му оказват съдействие във всяка ситуация, защото предпочита сам да изучава града, да открива какво го обкръжава, да се учи. Два пъти седмично има уроци, за да усъвършенства своя английски, който практикуваше още в Холандия с Аякс. И участва в рекламните промоции, които са многобройни в клуб като Ливърпул. „Той е много голям, но съм готов да умра за него", отбелязва новият идол на публиката на червените Луис Суарес.
„ЕЛ ПАИС"
- Какво означава да играеш за клуб като Ливърпул?
- Аякс ме подготви за всичко, но когато си в Ливърпул, това значи, че си едно стъпало по-нагоре. Като история и успехи в Европа клубът е може би над всички. Тук се случват невероятни неща, както когато публиката запее онова нейно You'll never walk alone. A когато си в толкова голям клуб, те гледат под лупа милиони очи и това си е малко страшничко. Но аз опитвам да се отплатя по най-добрия начин, защото става дума за много красив спектакъл. Който е като сбъднат сън.
- Не беше ли страшно да замените Фернандо Торес?
- Щом идваш да го замениш, всичко става по-сложно. Той е толкова класен. И като голям почитател на Фернандо за мен нямаше да е зле да играя с него, но нямаше как да стане. Все пак се засякохме за няколко дни и тогава се запознахме. Даде ми много добри съвети - да се наслаждавам на всичко, което ти дава Ливърпул, и най-вече много да внимавам, защото това първенство няма почти нищо общо с Ередивизи (холандската елитна дивизия).
- В какъв смисъл?
- Противниците вече ми направиха някой и друг подарък, от което краката ми са насинени..., но това е футбол и трябва да се приспособявам. Особено към ритъма на игра, който е много, много по-висок. В някои мачове силите ми буквално бяха изцедени. А когато стане така, мачовете изглеждат по-дълги. И затова тренирам, за да побеждавам и за да изпълнявам изискванията на треньора. Далглиш, когото публиката харесва и обича, ми дава предостатъчно свобода, особено когато играе Карол, който е по-статичен.
- Какво каза Далглиш по повод предупреждението на Капело към Карол да внимава с бирата? Че не може да пиете алкохол?
- Далглиш разговаря с Анди. Но ние не се занимаваме с това. Мачът приключва и се прибираме у дома.
- За вас се говори, че сте били опасна н неуправляема личност като млад...
- Не е вярно. Аз съм от семейство, което не можеше да си позволи никакъв лукс, нито много пари, но никога не съм бил крадец. Боли ме, като говорят такива неща, че съм бил алкохолик. Откакто се помня, никога не съм предпочитал алкохола пред хапването. Е, понякога и аз съм си пийвал, както всички. Но останалото е преувеличено. Както че баща ми ме изоставил, че ме биел. Пълна глупост! Едно е родителите ти да се разделят, съвсем друго е да се говори, че баща ми ме е изоставил. И никога не ми е посягал.
- Футболът ви осигури такъв живот, за какъвто трудно бихте мечтали като дете, така ли е?
- Топката ми даде всичко. Помня как като дете пестях монетите, които ми даваха от клуба за автобус, и ходех пеша. Помня, когато играех на улицата с моите приятели, как исках да бъда Роналдо, Батистута, Ривалдо... Там, на улицата, е мястото, където най-много се научава за играта.
- Научава се също как да мамиш?
- Разбира се. Но и много повече. Улицата ти дава инстинкт, приучва те никога да не се предаваш, оформя те. Аз например в деня, в който се откажа да се преборя за някоя топка, приключвам с футбола! Може да играя добре или зле, но не и да се предам.
- Само че понякога този инстинкт от улицата ви изиграва лоша шега, както когато ухапахте съперник (Бакал от ПСВ)...
- Много съжалявам. Просто в онзи момент реагирах инстинктивно.
- Или когато избихте топката с ръка като вратар срещу Гана на 1/4-финала на мондиала?
- Протегнах ръка, защото иначе беше сигурен гол. Ясно е едно - че нямах време да мисля за нищо. И на записа се вижда как после се правя на ударен, когато съдията ме гони. Казвам: „Аз ли?" След това се видях по телевизията и останах като ударен, защото в момента въобще не си дадох сметка какво правя.
