Мартин Петров е авторът на последния български гол на европейско първенство. Юношата на “Ботев” (Враца) става бързо любимец на феновете на ЦСКА, а още ненавършил 20 г., заради изявите си с червената фланелка заслужава трансфер в швейцарския “Сервет”. На 22 г. е продаден за 3,3 млн. евро на немския “Волфсбург”, където доказва и затвърждава статута си на играч от световна класа. През 2005 г. е купен от “Атлетико” (Мадрид) за 10 млн. евро. Следва нов голям трансфер - в “Манчестър Сити”. След това - периоди в “Болтън” и “Еспаньол”, преди да завърши кариерата си в ЦСКА. В момента Мартин Петров е част от екипа на кандидата за президент на БФС Димитър Бербатов заедно със Стилиян Петров.
Мартин Петров даде специално интервю за “24 часа”.
- Мартине, извън България си играл на високо ниво в Швейцария, Германия, Испания и Англия. И четирите национални отбора на тези страни са осминафиналисти на Евро 2020 и им предстоят мачове от елиминационната фаза, имаш ли си фаворит от тях?
- Фаворит нямам. Просто искам, ако е възможно, да продължи тенденцията да се вкарват повече голове. Това е част от доброто впечатление от мачовете от груповата фаза. Знаем, че на почти всички стадиони има и рестрикции - с изключение на Будапеща, където трибуните са с фенове на пълния капацитет, по другите места ситуацията не позволява това. А играта пред пълни трибуни е друга неизменна част от чара на големите първенства. Затова се надявам да продължи да я има в изобилие така наречената сол на играта - головете. Дано да е така и в осминафиналите, и в четвъртфиналите, и напред. Защото това дава допълнителни емоции на хората - тези, които имат възможност да са на стадионите, и тези пред телевизорите по целия свят. Винаги е хубаво, когато има офанзивни действия, повече агресия, когато падне гол, а съперникът се стреми да го върне. А не максимално дълго резултатът да се задържа 0:0, което принуждава съперниците да се затварят, да не рискуват изобщо. И във фазата, която предстои - просто да се чакат дузпи заради големия залог. И аз като зрител, а вярвам, че и всички любители на футбола не харесват това.
Иначе от груповата фаза Италия се открояваше определено над всички - показаха страхотна и резултатна игра. После имаше затруднения в осминафинала срещу Австрия, но след като премина напред, продължава да е сред така наречените изявени фаворити. Англия донякъде загатна възможности.
- Какво очакваш от класическия сблъсък Англия - Германия на осминафиналите?
- Голямото дерби е абсолютно непредвидимо. Ясно е само, че предстои битка с изключителен заряд, при това на "Уембли" - абсолютна класика. Аз се надявам двата отбора да направят сходен мач като Франция - Португалия - отворен, с безспирни атаки, хубави комбинации.
Но както и да завърши битката Англия - Германия, няма да е изненада. В една от двете страни ще има разочарование от по-ранното отпадане, но не и сензация.
За широката общественост голяма изненада щеше да бъде, ако Австрия бе отстранила тази Италия, но не би била победата на който и да е от Англия или Германия.
- На фона на показаното от Италия в групата отпадане от Австрия наистина щеше да шокира футболния свят, струваше ли ти се изобщо възможно?
- Нека си припомним, че преди това Германия беше на десетина минути от отпадане при загуба от Унгария. На минути от това да завърши на четвърто място в групата на смъртта, а унгарците да продължат напред. По принцип винаги има предварителни нагласи, като чуем имената на уж по-изявен отбор и на друг, който първосигнално не изглежда толкова силен. Да, щеше да е голяма изненада Австрия да отстрани тази Италия, Италия, която не беше допуснала гол в трите си мача от групата и играеше страхотно. След представянето в груповата фаза Италия едва ли не беше смятана от мнозинството дори за бъдещ европейски шампион или поне за фаворит за титлата. Но ако не беше намесата на ВАР при гола на Арнаутович, фаворитът можеше вече да е стегнал багажа си и да се е прибрал вкъщи. Това е още едно доказателство, че във футбола на най-високо ниво невъзможни неща няма. Има по-малко очаквани или много неочаквани. Споменатите два мача само затвърдиха колко непредсказуем може да бъде футболът. А на финали слаби отбори няма. Актуалното състояние създава очаквания за продължаване на така наречените фаворити, но винаги трябва да се подхожда с нужния респект към всеки отбор. Бих отличил две неща от европейското - много голове и непредсказуеми мачове. Дано продължава така.
- Докъде може да стигне датската приказка, започнала с истински кошмар?
- Кошмарът на старта на европейското се превърна в допинг за Дания. Тази лошотия, която за огромно съжаление сполетя Ериксен и датския отбор, няма какво да я коментираме. Единственото важно след нея е, че Ериксен е добре. Но наред с позитивните емоции, които идваха към Дания от целия свят след случилото се, като че ли повечето хора очакваха, че случката ще повлияе отрицателно на самия отбор. Най-вече и заради самия резултат от онзи първи мач срещу Финландия, който датчаните загубиха. Друг е въпросът, че за мен този мач изобщо не трябваше да се доиграе догава. Но вместо да повлияе отрицателно, онази лошотия се превърна в допинг за датчаните. И след страхотния мач и голямата победа с 4:1 над Русия напълно заслужено датската приказка продължи и с 4:0 в осминафинала срещу Уелс. Макар и в състава на Уелс да има много класни изпълнители, като отбор те не се оказаха критерий за мотивираните и можещи датчани, които буквално ги смазаха и заслужиха мястото си в топ 8.
- На 22 юни станаха 17 години от последния български гол на европейско първенство - твоето попадение от дузпа срещу Италия на Евро 2004. Какви чувства изпитваше тогава и какви изпитваш сега?
- Не ме връщай толкова назад. (Смее се.) 17 години - толкова много време мина. Спомням си отлично онзи ден, мача с Италия и чувството тогава - поведохме, а в последните секунди на добавеното време след 90-ата минута ни вкараха за 1:2. Яд ме е, защото с този отбор нямахме и късмет да спечелим поне точка, да не кажа и три. Разполагахме със страхотни футболисти. Но освен чисто футболните реалности наистина не ни достигна и късмет, няма нужда да споменавам и някои детайли, свързани със съдийството. Категорично не заслужавахме и да загубим с такъв голям резултат от Швеция в първия мач.
От днешна гледна точка се надявам в най-скоро време да нарушим тази негативна тенденция за българския футбол - не просто да нямаме гол оттогава, но и изобщо да не сме се класирали на голям форум след 2004-а. Искрено се надявам най-скоро България да е отново на такъв форум, да видим нови български голове, но истината е различна от надеждите ни - истината е, че все още сме далече.
- Заедно с Димитър Бербатов и Стилиян Петров изявихте желание да управлявате българския футбол в стремежа за промяна и много по-добро бъдеще. Възможна ли е еволюцията, ще успее ли революцията?
- Революция и еволюция в случая са взаимносвързани. Надяваме се най-вече всички, които говорят за нуждата за кардинална промяна в българския футбол - клубовете, да ни дадат възможност да се сблъскаме с трудностите. Никой от нас не живее с илюзията, че сме се захванали с леснопостижима задача. Но сме тук и сме готови да поемем своята отговорност. Както казва и Димитър Бербатов: “БФС не е бащиния”.
Ние сме готови да работим всеотдайно за наложителната промяна и по-доброто бъдеще на българския футбол, но ако след време клубовете не са доволни от нас, ако има надежда за нещо по-добро, заявяват волята си и пътят към по-доброто продължава. Ясно е, че ние никога не бихме пречили на възможностите за еволюция на футбола ни. Напротив. В настоящия момент най-важното е клубовете, които очевидно искат промяната, да покажат своето доверие. И заедно да работим денонощно за нея.
Но моментът е назрял. Обществеността иска промяната. На какво ставаме свидетели иначе - вкопчване във властта, безспирни нападки по медиите, обиди. Ако имаш малко достойнство и чест, може да си тръгнеш, а не да създаваш скандали. Като не искаш да помагаш, поне не прави така, че да пречиш на другите. Българският футбол няма нужда от неконструктивни словоизлияния, няма нужда от продължаващи нападки. Затова апелирам да се проведе честна битка в името на бъдещето на българския футбол.
- Възможна ли е честна битка, ако анализираш действия и сигнали дотук?
- Какво се е случило, всеки знае. Подочуваме и доста работи. Четем, гледаме и слушаме притеснителни неща по медиите. Но аз лично не искам да нападам никого. Вече казах - нямаме нужда от това. Ако искаме да вървим напред, нямаме нужда и от игри извън терена. Затова се надяваме битката да е честна. Приемаме ситуацията като своеобразен мач. Условно казано - застават два отбора и нека по-добрият спечели. Решаващите фигури в този мач обаче са клубовете. Тяхна е волята дали всичко ще си остане както досега, или ще се тръгне към промяната, която поне преди мача изглежда желана от мнозинството. Едно е ясно - моментът за промяна е настъпил.
