Опоку от Левски: Ще накараме светът да заговори за нас

Опоку, дойде в Бълга­рия и мина медицински тестове с Лудогорец, а само няколко дни по-късно подписа с Левски? Как се стигна до този изненад­ващ обрат?

- Трябва да попитате мениджъра ми. Той ме от­веде в Лудогорец, но после ме отзова. Каза ми, че ще премина в Левски. Така че не ме питайте за пари, за други работи. Постоянно се пише, че не съм играл една година заради конту­зия. Моля първо да ме ви­дите на терена, а след това да коментирате за мен.

Как се чувстваш, след като прекара вече една седмица с отбора на Левс­ки?

- Изключително добре. Футболистите са много приятелски настроени, приеха ме добре. Треньорс­кият щаб също. Усещам, че държат на мен. Говорят ти спокойно, обясняват ти, а когато направиш ня­каква грешка, не тръгват да ти се карат. Това озна­чава, че ме искат в съста­ва си. Диалозите, които провеждаме, са много про­дуктивни.

Какво успя да научиш досега за Левски?

- Знам, че е един от от­борите, който има изклю­чително много титли в България. Идвам в голям клуб, който иска да печели винаги купи. Това е добре.

Значи вече си наясно с целите на отбора. Мис­лиш ли, че Левски ще ус­пее да се класира в групите на Лига Европа?

- Вярвам, че ще успеем, тъй като виждам, че коле­гите ми в отбора и трень­орите са сериозни хора. Всички ние даваме най-доб­рото от себе си. Така че ако късметът и Господ са с нас, мисля, че ще се получи. Знам, че през този сезон ще трябва да вземем и титлата, тъй като в пос­ледно време тя убягва на тима. Мисля, че този път ще успеем. Прави се нов екип, който може да има успехи.

Звучиш доста убедено.

- Всички в Левски са доб­ри играчи и определено ни­кой няма да се почувства добре, ако не успеем да се класираме в групите на Лига Европа. Но в момен­та не мисля за това, а как ще успеем. Вярвам, че ще се класираме, тъй като както споменах вече, от­борът разполага с играчи, които горят да се дока­жат. Че са от висока кла­са. Желаят да направим нещо значимо, за да може хората по света да ни ви­дят и заговорят за нас.

Разкажи нещо за себе си. Сочен си за много го­лям талант.

- Какво по-точно ви ин­тересува? Всичко около мен е футбол. Започнах ка­риерата си в родния ми град Обуаси, където заиг­рах в местния отбор. По­казах добри качества и ме приеха в Ашанти Сокър Академи. През 2005 година взех участие на Купата на Африканските нации за юноши до 17 години. Тур­нирът се проведе в Гам­бия, а аз бях на ниво. Зато­ва през същата година взех участие и на светов­ното първенство, което се проведе в Перу. След това се завърнах в Гана и поиграх още малко за Ашанти. После бях транс-фериран в тунизийския Сфанксиен. Играта ми потръгна, редовно бях ти­туляр. Участвахме в тур­нира за Купите на носите­ли на купи в Африка и спе­челихме надпреварата. Веднага след този успех бях закупен от катарския Ал Сад, като същевремен­но заиграх за националния отбор до 20 години. През 2009 година бях част от тима, който спечели све­товното първенство в Египет. След това логично бях преместен в първия отбор. Но въпреки това не можех да повярвам, че съм част от Черните звез­ди (б.а. - така наричат на­ционалния отбор на Гана), бях изключително щаст­лив. Достигнахме до фина­ла за Купата на Африканс­ките нации. За жалост за­губихме от Египет с 0:1. Това е накратко футбол­ната ми история. От Ка­тар пък пристигнах в България. Дано ми предстоят много добри мигове тук с Левски.

Какво си спомняш от финалите за Купата на Африканските нации и световното първенство за юноши?

- Беше неописуемо. Все пак станах световен шам­пион за младежи. Но Еги­пет ми донесе не само ра­дост. Година по-късно се почувствах едновременно много щастлив и много тъжен, защото участвах на финала с мъжете срещу тази страна, но го загубих­ме. Бяхме по-добрият от-бор във финалния мач, но паднахме нещастно.

Сигурно можеше да се похвалиш, че си играл с много големи футболис­ти?

- (смее се) Така е. Играл съм рамо до рамо с Джон Менса, Джон Пейнсил, Съли Мунтари, Стефан Апиа. Всички ги знаете. Но ме е яд, че не можах да блесна на Мондиала в Южна Африка. Контузих се и го про­пуснах. А отборът достиг­на до четвъртфинал и бе на крачка от полуфинал, но загубихме нещастно с дузпи от Уругвай.