Пламен Марков е последният треньор, който класира националния отбор по футбол на голямо първенство. С него националите играха на Евро 2004 в Португалия, но веднага след това специалистът бе сменен от Христо Стоичков. По-късно Марков води националите и в квалификациите за световното в ЮАР през 2010, но не остана дълго на поста.
Г-н Марков, как гледате на решението на БФС да освободи Лотар Матеус и да назначи временно на поста Михаил Мадански?
- Аз гледам нещата по малко по-различен начин. Според мен назначаването и времето, през което Матеус работи като национален селекционер, доказаха, че проблемът на българския национален отбор не е в треньора. И това бе доказано по един категоричен начин.
Къде е проблемът? Да го назовем в прав текст.
- Досега всички български треньори бяха употребени, като причините бяха различни - на един му влияят интереси, другият бил прекалено строг, при четвъртия еди-какво си, при следващия нямало дисциплина, друг не можел да си направи състава, другият не си правил смените навреме и т.н. Така че аз не мисля, че откривам нещо ново. Проблемът беше, че българските треньори не ставаме. Нали? И вие това много добре го знаете.
Да, досега това беше проблемът...
- Дойде чужденец с голямо име във футбола, работил с много именити треньори, макар и не постигнал световни върхове в треньорската професия все още. И той, а и хората, които в България мислеха, че с българин не става, видяха, че проблемът не е в треньора. Виждате, аз казвам, че за последните 10 години бяха употребени едни от най-добрите български треньори.
Да, наистина, като че ли всеки треньор, който поеме националния отбор, прави опит за самоубийство...
- Не само в националния отбор. Вие виждате, че през последните 20 годи ни в българския футбол единственият, който е отговорен за състоянието на футбола, е треньорът. И аз категорично в рамките на две години и половина повтарям и повтарям едно и също нещо. Че това е един обществен процес, в който има много участници и не може само треньорът и единствено той да е проблем на футбола ни.
Естествено, че треньорът има много важна роля в този процес. Аз не я подценявам, но не може само да се сменят треньори. И резултатите от тези смени на треньори показват, че това не е решението.
Да ви върна пак към националния отбор. Как ви изглеждаха отношенията БФС-треньор-футболисти? Имаше ли необходимата комуникация?
- Няма такова нещо. Това са измислени неща. Както ми е много смешно например, че на някой от треньорите му е правен съставът. Или пък че на някой му е подсказвано кой да играе. Няма уважаващ себе си треньор, който да допусне това нещо. Как един треньор, уважаващ себе си, ще допусне подобно нещо? Как да стане? Това просто са оправдания или клишета за заблуждаване на обществеността и т.н. Това не може да бъде, просто няма как да стане. Чух, че един от мотивите за смяната на Матеус е напрежение в отбора. Какво напрежение има? Става дума за едни професионални отношения. Какво напрежение може да има? А като има напрежение, то няма резултати. И понеже всичко на този свят се измерва в резултати, затова сменихме треньора.
Ако правилно ви разбирам, футболистите ни не са достатъчно големи професионалисти...
- Още преди две години и половина, когато ме смениха, казах, че в момента това е потенциалът на българския футбол. Скочиха Боби Михайлов и т.н., обявиха, че не било така, не знам какво, отборът имал потенциал, но нямало дисциплина. Дойдоха мои колеги след мен, да не споменавам имена, които направиха изявление, че щели да играят нападателен, по-атрактивен футбол, щели били да направят дисциплина, директори, не знам какво беше. За голямо съжаление се оказа, че съм прав. След това дойде чужденец и ето го резултата. Не защото аз искам да е така, напротив - по-добре щеше да е да не съм прав. Защото е по-добре да има едно или пет грешни мнения, с които човек да си свери часовника с реалностите, отколкото това, което в крайна сметка става. Защо се правят тези смени, според вас?
Факт е, че няма резултати...
- Окей, Любо става ли? С Пламен Марков ставаше ли, с Димитър Пенев? Със Стойчо Младенов, с Херо? С никой не става.
Да, очевидно е така.
- Ами добре, сега имахме чужденец, защо не стана пак? Значи проблемът не е в българския треньор. Извинете, но ако беше станало с него - ясно, проблемът щеше да е в нас, в българските треньори. Затова ви казвам, че това ръководство на БФС реално употреби всички треньори досега. Тези, които аз ви изброих в момента. И ви питам защо според вас се правят тези смени.
От думите ви излиза, че ръководството на БФС не знае как да постигне целите си и стреля в мрака с треньорските смени.
- Това ръководство, сменяйки треньора, иска да покаже на футболната общественост, че взема
някакви мерки, т.е. да прехвърли отговорността, която то трябва да носи, върху треньора. Сега отборът ще се вдигне в един или два мача. Това ще е психологически ефект. Защото футболистите не знаят на новия им, да го наречем, началник, какви са му изискванията. Какъв е маниерът му на работа и т.н. и има една такава реакция, чисто психологическа, в рамките на един-два мача и след това всичко започва от нула и пак ще се повтаря. Защото Боби Михайлов не може да носи отговорност. Аз казвам - той не може да носи отговорност, той не е взел едно важно решение, касаещо настоящето или бъдещето на футбола. И в тази връзка той освен да сменя треньори, друго не прави. Той има два приоритета в начина на ръководене на футбола - единият приоритет е националният отбор, където сменя треньори, и другият му приоритет е съдийската комисия. Там сменя играчи е трудно, момчетата се стараят, опитват се при един или при друг треньор да дадат максимума от себе си, но ние нямаме достатъчно на брой конкурентни футболисти. Такива, които могат наистина да мерят сили с Англия и други тимове. И това е проблемът на българския футбол, не е проблем нито Матеус, нито Мъри Стоилов, нито който и да било, защото всеки дава максимума от себе си, дава това, което може. И понеже се връщам на ръководството не само в Америка, но и в България например, един ректор не може да бъде такъв повече от два мандата. Боби Михайлов участва 10 години в ръководството на българския спорт. Две години като заместник-шеф на Агенцията за младежта и спорта, след това 4 години като вицепрезидент на Иван Славков в БФС и сега 5-6 години като президент. И аз ви питам - кажете ми едно нещо, което е направено в името на футбола, една реформа, една промяна. Знам, че при вземане на управленски решения се правят и грешки. Но тук решения няма освен треньорски смени. За да стане нещо позитивно в нашия футбол, ние трябва да си произведем играчи. Е, добре, какви предпоставки прави ръководството за това нещо? Аз не казвам, че ние, треньорите, сме безгрешни, но не може само и единствено треньорът да бъде отговорен за състоянието на един цялостен процес, в който участват общини, собственици на бази, участва ръководството на БФС, което администрира първенството. Но
в БФС са хора, които не уважават собствените синаредби. Нищо че те са ги създали и те са ги подписали. Ами тези баражи, които се проведоха в края на миналия сезон... Това не е ли смешно?
Определено стана голям хаос...
- Ами така е. И сега, когато казвам, че трябва да си ходят, не е заради това, че на някой му е еди-каква си косата, а просто защото те направиха така, че съсипаха и обезцениха треньорската професия. Тя в момента не значи нищо, С тези постоянни смени. А ние, треньорите, не те, а ние - аз съм част от тия треньори, ние също имаме нужда от преквалификация, ама някой нещо да прави в това отношение. Вие да сте чували някой нещо да прави? Защо футболният съюз не праща талантливи млади треньори с възможности и с качества на специализация в чужбина? Защо примерно не се канят хора тук, които да провеждат практически занятия с нас, треньорите? Това прави ли се?
Не, няма такава практика...
- Ще ви кажа и нещо друго - страшно ми е болно като треньор, нищо че аз съм бил няколко пъти треньор на националния отбор, да виждам, че нищо не се прави. Когато се прави нещо, ще има и някакъв резултат. Може той да не бъде голям, но ще има нещо. А тук нищо не се прави. И това е най-жалкото, най-болното, задавам тези въпроси и към БФС. И виждате, че не отговарят, защото няма какво да кажат. Смятате ли, че ако нещо е направено в името на футбола, те ще мълчат и няма да ми опонират. Те ще излязат и ще кажат: „Ето, ние направихме това, ние направихме второ, трето, пето и десето." Не може Футболният съюз да бъде ръководен по този начин. Той не е ЕООД. Тук става въпрос за широкомащабна обществена дейност. Затова няма лошо, че се взема отношение и се критикува. Когато е в името на работата. Но те се дразнят от това какъв бил Христо Бонев, какъв бил Пламен Марков и казват: "На тях ли ще отговаряме?" Разбира се, че на тях ще отговаряте, как няма да отговаряте. Аз имам право на мнение като гражданин, освен това аз не съм никой в българския футбол.
Вие аргументирате вашите критики към БФС, но ще ви попитам направо. Имате ли намерение да се изправите срещу Борислав Михайлов на Конгреса на БФС в спор за президентското място?
Вие аргументирате вашите критики към БФС, но ще ви попитам направо. Имате ли намерение да се изправите срещу Борислав Михайлов на Конгреса на БФС в спор за президентското място?
- Ако имам съмишленици, разсъждаващи по подобен начин, със сходни на моите принципи за футбола, тогава вече може да се мисли по този въпрос. Но да ми подаряват място - не. Едно подарено подобно място не си заслужава да се взема, при положение че човек няма екип и хора, които да го подкрепят в дадена дейност. Другото е равно на самоубийство.
А на този етап търсили ли сте съмишленици за нещо подобно?
- Няма аз да ги търся. Аз достатъчно ясно казвам моите виждания по отношение на това, което става в българския футбол в момента. Аз нямам намерение да ходя и да търся или да кандърдисвам хората за някаква фикс идея примерно. Това ръководство е легитимно избрано и аз уважавам този избор. Но не мога да не взема отношение към факта, че това ръководство на прави нищо. Българският футбол се нуждае и от структурни, и от организационни и не на последно място от кадрови промени. Защото това ръководство във времето показа, че не е в състояние да направи каквото и да е позитивно нещо за футбола.
Вие чувствате ли се обиден от начина, по който ви смениха в националния отбор?
- Аз бях сменен след една наистина срамна загуба. Не мога да бъда горд с това. Считам, че вината за този крайно негативен резултат със Сърбия (1:6) е моя, тъй като ние отидохме там за сериозна контрола. Грешката беше, че аз като треньор приех да участваме срещу един наистина силен отбор в период на годината, в който като цяло българите сме склони да мислим по-скоро за празници, отколкото за някакви изяви. И това най-вече беше моята грешка. Не успях да подготвя психически играчите за този мач. Това беше единственият мач от общо 7 срещи, в който загубихме. Балансът за цялата година беше 3 победи в приятелски мачове, 3 равни в квалификации и една загуба в Сърбия, заради която бях сменен. За какво да се чувствам обиден? Времето е минало отдавна, вие съдете отстрани като хора, които отразяват събитията. Българският футбол толкова ли е силен и това толкова лоши резултати ли са, за да бъде треньорът сменен? Тогава беше много лошо, че сме направили равенство със световния шампион. Говореше се, че нямаме никакви шансове за класиране пак. Три месеца по-късно, в края на февруари, началото на март, когато играхме срещу Ейре и направихме равен, тогава вече имахме шансове. Още 3 месеца по-късно играхме втори мач с Ейре в София, отново равен, и пак шансовете ни за класиране продължиха да съществуват. И бяхме много доволни. Това са хора, които нямат критерии за оценка, разбирате ли? Показателно е и това, че съвсем наскоро Михайлов каза, че твърдо застава зад треньора, нали? И виждате какво се получава.