Радо Стойчев постигна нещо, което български треньор едва ли скоро ще направи. В неделя вечер неговият "Тренто" отупа 3:1 "Зенит" (Казан) във финала на Шампионската лига. Така софиянецът триумфира за трети пореден път като европейски първенец. Отпочинал, вчера следобед новият национален селекционер говори за "Стандарт".
- Г-н Стойчев, честито! Какво е чувството да си шампион на Европа за трети път поред?
- Честно казано, се чувствам доста добре. В никакъв случай не съм се наситил на победи. Този успех специално за мен, а и за клуба ще бъде тласък напред да търсим нови успехи през следващата година. Винаги може да се постигне повече. Абсолютно съм убеден. Освен това емоциите, които изпитваме всички заедно при такава победа, са неописуеми, много важна част от нашия живот. Смятам, че за в бъдеще нищо няма да се промени по отношение на ентусиазма ни на работа и старанието. Надявам се и по отношение на резултатите. Очевидно гледам напред и искам все повече.
- Оставате ли в "Тренто"?
- Този въпрос е решен отдавна. Имам договор за още две години и смятам да го изпълня. Тук се чувствам отлично и ако нещата се запазят, бих предпочел да остана. Отношенията ми с клуба и всички, които са свързани с него, са прекрасни. Чувствам се добре и мислим за още победи.
- С оглед постигнатото от вас в последните години има ли по-нагоре от "Тренто"?
- Нормално е да загубим някой финал, но важното е, че винаги стигаме до последния мач. Разбира се, да участваш в пряк двубой за отличие и да не спечелиш, е най-тежко, най-трудно за преодоляване. Очевидно има къде нагоре, защото
- Как отпразнувахте успеха?
- Радостта беше страхотна. Доста дълго време след мача останахме с феновете в залата. След това се прибрахме в Тренто. На централния площад както винаги ни чакаха много хора. Веселихме се с тях. После отборът се отдели в един ресторант. Като цяло беше много приятно. Накрая аз отидох да празнувам с моите приятели, които бяха дошли от България.
- Кой първи ви поздрави?
- Не знам, защото като си погледнах телефона след мача, имах 50 есе-меса и 25-26 неприети обаждания. Хора от много страни ме поздравиха, което лично на мен ми направи добро впечатление. Но най-много се радвам, че получих куп искрени поздравления, което го усещам и много се радвам.
- Не може да подминем темата"национален отбор". Кога се прибирате и какво ново около тима?
- Прибирам се веднага след последния ми мач в Италия. Без да звучи нескромно, тогава е финалът на първенството. Надявам се отборът ми да стигне до там и на следващия ден летя за България. Дори от разстояние следя какво се с случва с тима. Имаме да решим някои въпроси, свързани с медикаментозното възстановяване, физиотерапия. Поддържам връзка с моите помощници и кондицион-ния треньор. Направени бяха замервания на някои от играчите, за да може до май месец да изчистим всичко като килограми и контузии.
- Каква е истината за Владо Николов и Андрей Жеков, наистина ли искате да ги отстраните от националния отбор?
- Категоричен съм, че няма абсолютно никакъв конфликт между мен и въпросните състезатели. Те са част от националния отбор. Дори пратих човек в Турция да гледат Андрей и Алексиев. Не знам кой тиражира подобни неща. Владо за съжаление има проблем с рамото.
- Говори се, че ще изхвърлите хората на Мартин Стоев от националния, реваншист ли сте?
- Не знам кои са хората на Мартин Стоев, за да ви отговоря. Категорично не е вярно. В националния ще бъдат повикани тези, които се представят най-добре. Със Стоев също не съм в конфликт, за да коментирам. За пръв път чувам подобни неща и за мен са смешни. Ако те влияят на избора, това ще бъде катастрофално за националния отбор.
- Говорили ли сте с някого от бившите играчи за завръщане в националния отбор, например с разпределителя на ЦСКА Ники Иванов?
- Не. Съставът, общо взето, ще бъде същият, защото ще съберем 30 души, които ще разделим на две поне на първия етап. От там нататък всеки има шанс да се докаже.
- Мислили ли сте да натурализирате чужденец?
- Въобще не е ставало въпрос за подобно нещо. Без да ги обиждам, тези които играят в България, не ни интересуват. Да на-турализираш някого трябва да е два пъти по-добър. Освен това има бюрократична пречка. Една година трябва да е живял в България и още две години да е играл за роден тим. Грубо казано, ни трябват 3 години, за да натурализираме някой и то на подходящата възраст.
