Радуканов: Не мразя никой, футболът не е война

- Треньорите нямаме много време за това. Сезонът свършва и веднага започваш да мислиш за следващия. Все още не съм бил на почивка. Надявам се следващата седмица да отида някъде за 4-5 дни. Носега има още работа за вършене.

Какво се промени в живота ти, откакто стана треньор на ЦСКА? Сигурно вече имаш повече приятели, едва ли липсват желаещи за това?
- Напротив. Нямам много приятели. Истинските се броят на пръстите на едната ми ръка. Не съм човек, който може да се промени, след като е станал по-известен на обществото. Водя стария си живот и се държа така, както и преди да дойда в ЦСКА.

Прави впечатление, че не се дразниш  да те сравняват с някой друг. Какво ще кажеш за Жозе Моуриньо? Той ли ти е идолът? Постоянно го цитираш, даваш примери с него...

- Какво значи да се дразня? Аз не съм такьв. Не съм от големите легенди, които все се дразнят от нещо. Всеки казва, че иска да бъде себе си. Аз пък мога да кажа, че искам да съм преводач като Mоyриньо, а не да бъда себе си. Да, възхищавам се на Моуриньо. Чета интервютата му, следя какво прави, какво казва.

Помниш ли, като ти се обадиха от ЦСКА, къде те намериха?

- Да, бях на гости на един приятел. Беше привечер. Такива моменти няма как да ги забравя бързо.

А кой ти се обади точно?

- Венци Живков.

С конкретно предложение за прево­дач на Йоан Андоне ли?

- Да, един човек ме е препоръчал, Жи­вков ме покани да се видим на другия ден в офиса на „Титан". След това всичко е ясно. Но в договора ми не пишеше, че съм само преводач, а и помощник-тренъор на Андоне. Това бе моето условие.

Чисто визуално приличаш на още един известен треньор - Лучано Спалети...

- И с това съм запознат. Има една ин­тересна случка по този повод. Каза ми я Анатоли Нанков. Когато беше при Стой­чо Младенов в Египет, един футболист от отбора им гледал заедно с тях наш мач и ги попитал от колко време Спалети е треньор на ЦСКА. Явно наистина външно си приличаме доста с него.

Знаеш ли, че някои от феновете на ЦСКА вече казват на „Армията" стади­он „Мала Радукана"?

- Хехе, не съм го чувал. Чудесно, браво на червените запалянковци. Приемам нормално тези неща. Едни ще казват „Мала Радукана", други „Махни го Радука­нов". Какво очаквате? Всичките да ме обичат ли? Или всички да ме мразят? Който го удовлетворява работата ми, ще ме обича. Който не е доволен - няма. Това са съвсем нормални неща от живо­та.

Доколко ежедневието ти извън ста­диона е на футболна тема?
- По-голямата част от него. Но вкъщи не се говори за футбол. Или с някои от приятелите ми, които не се интересу­ват много от този спорт.

Остава ли ти време да отидеш на кино, да прочетеш някоя книга?

- Скоро не съм ходил на кино. Книги че­та по време на лагери. Сега имам ангажи­менти към дъщерите си, към съпругата. Нямам шофьор, нямам охрана, обикновен човек съм. Жена ми също работи. Аз ка­рам децата си на училище, аз трябва да ги прибирам. Това са житейските ми за­дължения.

Жозе Моуриньо обаче има охрана и шофьор...

- Човекът разполага с доста повече средства от мен. Да е жив и здрав. Може някой ден и аз да имам. Но за момента и така ми е добре.

Какви са ти плановете в по-дългосро­чен период от време?

- Нямам такива. Не е хубаво да си пра­виш дългосрочни планове. Преди две го­дини не съм си и помислял, че ще водя ЦСКА. И да си правиш планове, може да не се случат. През зимата казах, че ще съм си изпълнил задачите, ако на 1 юни още съм треньор на отбора. Радвам се, че е така.

Сега коя е следващата дата?

- Няма вече дати. Продължаваме да ра­ботим. Като за начало Нова година е доб­ре.

Не се ли притесняваш от предстоя­щата голяма мелница? Сега идват евротурнири, чака се пробив там...

- Какво значи да се притеснявам? Важ­ното да правя каквото трябва - по орга­низацията, подготовката. Всичко ще бъде направено правилно, както и през зимата. Каквото зависи от мен, ще стане. Не ми­сля за това дали ще остана, след като приключим в Европа, или няма да остана. Изглеждам ли ви притеснен? Толкова съм спокоен, работя... Като не стане, утре ми казват: „Ставай и си заминавай" и аз ще си тръгна - няма проблем. Така беше и преди първия пролетен кръг, така беше и преди Нова година, така е и сега. На мен ми се работи и искам да го правя. Просто имам сили и чувствам, че мога. Доказах го заед­но с моя екип. Може и минимално да е, но поне 0.1% сме променили ЦСКА в положителна насока. Аз не се възгордявам. Така го приемай­те - че съм променил ЦСКА с 0.1%.

Значи ЦСКА вече има „стилченце", така ли да разбираме?

- Не, не, това е грозна дума. Стил няко­га - да, но „стилченце"... Това е пътят, така трябва да се работи. Какво да пра­вим? Да плюем по съдиите ли, по про­тивниците и базите? Само да се оплак­ваме и да чакаме друг да ни свърши рабо­тата. Промяната започва от всеки от нас.

Щом си доволен, че си променил ЦСКА с 0.1%, означава ли, че ако успееш да го направиш с 10 процента, отборът ще изглежда перфектно?

- Говоря хипотетично. Дали е 0.1%, един, два или три, важното е да се върви напред. Разбира се, колкото повече вдига­ме процентите, толкова по-добре. С ус­пехите отборът придобива манталитет на победител. Едно беше есента, ко­гато футболистите бяха смачкани. Как да излезеш и да биеш? Бяха се предали още преди да стъпят на терена. А какво ще кажете за пролетта? Почнаха да раз­съждават по друг начин и дойдоха резул­татите. Това го каза дори един Наско Си­раков за ЦСКА - че се забавляваме на тере­на. Мисля, че е по- приятно, като побеж­даваш, като вършиш работа и хората се радват.

Замислял ли си се колко време ти трябва, лично за себе си, без да го искаш от шефовете, за да видиш този фут­бол от ЦСКА, който искаш?

- Не съм. Много пъти се споменава то­ва, че трябва време, че не става от днес за утре. Знаем времето в България колко се дава. Ние ще работим от първия ден на подготовката - 23 юни, до 6 август, когато започва първенството. Това е времето. Не може да кажем на някой: „Ние сега ще работим една година, а вие ще ни чакате, дори и да направим 20 загу­би". Няма как да стане при такива резул­тати да те държат. И в Европа не става. Времето е относително понятие. Трябва нещата да стават по-бързо, отборът да върви и да печели трофеи.

Защо в България като цяло публика­та ходи на стадионите само когато да­ден отбор върви добре?

- Така се получава, наистина. Това е отражение на българската действител­ност. Животът е тежък, хората са на­прегнати, няма време за спорт. Виждате, че на по-важните ни мачове се събират до­ста хора, но на другите - не. Не може да се сърдим на никого. Аз разбирам проблемите на другите. Гледам нещата от житейски план, не само от футболен. Не може да очакваме един човек с проблеми да дойде на стадиона и да се радва. А ако отборът не върви, както бе през есента? Тогава чо­векът ще си тръгне още по-изнервен.

Сега получаваш много похвали, но си­гурно знаеш какво ще стане при първия провал?
- Изпитах го вече след загубата от Ло­комотив Пловдив и равенството с Пирин. При условие че всички знаеха при какви обстоятелства играхме тези мачове, че занас по-важна беше купата. Тези два незна­чителни момента ми показаха какво ме ча­ка при неуспех. И нещата се раздуха най-вече от медиите, феновете не го приеха толкова крайно, колкото вие. Не е нормално ЦСКА да губи с 1:4, но привържениците бяха готови да ни простят, ако вземем ку­пата, както и стана. Добре е, че не се съ­здаде напрежение, каквато бе целта. В ЦСКА всичко е задължаващо и няма спокой­ствие. Треньорите на ЦСКА и Левски са ед­ва ли не след президента и премиера по по­пулярност. Вниманието е голямо, както и отговорностите. Осъзнавам това.

Кога ЦСКА ще има толкова дълга ре­зервна скамейка, за да не се налага да жертваш един мач заради друг?

- Футболистите трябва ди си проме­нят мисленето. Да се раздават винаги, когато са на терена. Но и това става по-трудно в България.

Вече подписа ли новия си договор?

- Да, всичко е наред. Ще го обявим офи­циално на сбора за подготовката.

За три години ли е той?
-Да, за три години е. Вече имам време­нен лиценз и всички права да се водя старши треньор на ЦСКА и на хартия - в бъл­гарското първенство, в евротурнирите, навсякъде. Една година трае този време­нен лиценз и накрая, като издържиш изпи­та, получаваш постоянен.

С Георги Иванов-Гонзо какво си казах­те по време на курса?

- Нищо особено. Играл съм с него и го уважавам. Но знае добре, че ще се опи­там да го победя, когато дойде дербито между ЦСКА и Левски. Надявам се да ста­не. Това, че сме приятели, няма да ми по­пречи.

Какво мислиш за Станимир Стоилов?

- Най-успешният млад български треньор в последните години. Бих искал и аз като не­го да водя отбор в групите на Шампионска лига, да печеля трофеи. Мъри се доказа. Ува­жавам всички колеги, които имат желание да се развиват в професията.

От кой треньор си откраднал най-много? Защото занаят се краде, не се учи...

- Записвал съм си почти всички трени­ровки по времето, когато бях футбо­лист. Взех по нещо от всеки мой треньор през годините. Но най-важно бе, когато дойде Андоне. Учех се от него. Видях тре­ньорската професия от друга гледна точ­ка.

Обиден ли си на някого, откакто си в ЦСКА?

- Аз забравям бързо лошите неща, ко­ето може би не е добра черта. Никога не се обиждам на някого за цял живот. Не съм злопаметен.

Кое бе по-ценно за теб след финала за купата - самият трофей или онзи над­пис в сектор Г „Милене, благодарим ти"?

- Всичко беше много трогателно. Бла­годаря на феновете. Радвам се най-вече за

тях, че им дадохме повод да бъдат довол­ни с тази купа. Трофеят си е трофей, но жестът също много ме зарадва.

А след победата на „Герена" звъняха ли ти приятели левскари? Получи ли примерно sms със съдържание: „Ти ни раз­каза играта"?

- Обажданията бяха много, а съобщения­та около 15. Но ще запазя за себе си какво пишеше в тях. Най-радващото е, че дори фенове на Левски, особено веднага след този мач, като ме видят по улиците, се държат добре с мен, поздравяват ме. Предполагам, че си зависи от самата лич­ност. Не е хубаво да говориш как мразиш другия отбор. Трябва да се уважаваме. Футболът не е война. Трябва да започнем да го показваме, че примерът да го даваме ние - треньорите, президентите, футболистите.

Ако след две, три, пет години получиш предложение от Левски, мислил лиси как ще реагираш?

- Мисля само за тази година. Надявам се някой ден да отида в чужбина. Сега мисля само и единствено за старта на новото първенство и ЦСКА. Ще поживеем и ще видим какво ще стане след години.

В коя страна искаш да си треньор?

- Не мисля, че българските треньори  сме на такова ниво, че чак да си избираме държава и първенство в чужбина. Виждате в какви страни ходим. Важното е все пак да те поискат някъде. Иначе съм казвал, че ми допада немският футбол. Този, дето беше през 80-те и 90-те години. Дисциплинираният футбол. Там се борят  до последната минута, няма отпускане.

Искаш ЦСКА да играе такъв футбол?

- Искам ЦСКА да побеждава и да печели трофеи. Това е. Разбира се, блазни ме и красивият футбол. Но на финала за купата примерно бе най-важно да победим, независимо как. Който мисли обратното, да дойде да накара футболистите да победят във финала красиво. Ще помни ли някой след 10 години как е играл ЦСКА срещу Славия, или ще се помни, че е взел трофея? Някой ще ми даде ли отговор на този въпрос?

Какъв беше този жест с пръст предустата по време на мача с Рапид във Виена? Телевизиите често го въртят.

- Нещо като суеверие. Да не вдигаме много пушилка, преди да е свършил мачът.

Разбрах, че преди дни сте играли със собствениците на ЦСКА мач на малкивратички. Как завърши той и как се представиха Димитър Борисов и Иво Иванов?

- Така е. Въпросният мач продължи дълго - час и двадесет минути. Димитър Борисов беше в много добра форма, но нямаше късмета да е в моя отбор и за съжаление загуби. Иво Иванов не игра - беше съдия.

Какво би си избрал като заглавие? Иизобщо какво искаш да прочетеш за себе си?

- Хм, не съм се замислял какво искам да прочета. „Радуканов вкара ЦСКА в Шампионска лига". Добре ли е (смее се). Или пък може би, че искам да посрещна Нова година като треньор на ЦСКА.