Сергей Георгиев: Публиката на ЦСКА няма как да ни уплаши, ще ни мотивира

Нападателят на Монтана Сергей Георгиев е един от играчите с най-важен принос за запомнящите се успехи на ти ма в турнира за Купата на България. През миналата кампания той вкара победен гол срещу ЦСКА на 1/16-финалите, а след това се разписа и срещу Левски при успеха с 2:0 на „Огоста". Тази пролет бе герой и в полуфинала срещу Литекс, който съставът от Северозапада спечели с 2:0 като домакин. Сергей помогна много и за победата срещу Черно море, с която Монтана си осигури директен сблъсък за оставане с Пирин в петък. „Меридиан Мач" потърси играча, който впечатлява интересна визия, за интервю в началото на най-важната седмица за отбора този сезон. След дербито с „орлетата” на дневен ред ще дойде финалът за Купата срещу ЦСКА.

Доколко победата над Черно море ви върна реността преди края на сезона?
- Със сигур­ност тя ни дава надежда за послед­ните ма­чове и ни вдъхва увереност че ще постигнем целта. Беше важен. Можехме да го решим и по-рано, но в край­на сметка имахме и късмет -да вкараме в крал.

Ти пропусна мача с Локо в Пловдив за­ради наказание, но как ще коментираш случилото се на „Лаута"?
- Гледах го по теле­визията и мисля, че се представихме добре. В атака обаче не отиграхме правилно някол­ко ситуации, при които можехме да постигнем по-добър резултат. Имах 5 картона и из­търпях наказанието си, за да съм на линия сега. Готов съм да по­могна на отбора с всички сили.

Кой е по-важният мач според теб - то­зи с Пирин или фина­лът с ЦСКА?
- Не мога да сложа някой по-напред. Оп­ределено целта е спа­сението и да не играем бараж. С Пирин е пър­вият мач, който ни предстои. Затова в мо­мента сме концентри­рани изцяло върху не­го. Всички в отбора сме си поставили за цел да избегнем бара­жа. Трябва да се спа­сим директно. После ще мислим за финала. Той е бонусът на сезо­на. Едва ли някой е очаквал, че ще стиг­нем дотук, а още по-малко са тези, които очакват да спечелим. Това обаче само ни мотивира още повече.

Според теб все пак Монтана може ли да се приема като фа­ворит срещу ЦСКА заради това, че е в елита, докато против­никът е при аматьо­рите?
- Може и така да се погледне на нещата. Доста са скептично настроените спрямо нас, но има и такива, които казват, че всъщ­ност Монтана има пре­димство. Това обаче е само за хората отстра­ни, ние в отбора сме наясно, че няма значе­ние кой къде играе. 35 000 души ще ги подкрепят на стадиона. Всичко ще се реши в един единствен мач и тук няма фаворити. Ня­ма как да се стреснем от пълните трибуни. Те даже ще ни мотивират, колкото и тях. Повече­то от нас не сме игра­ли пред такава публи­ка и това ще е много вълнуващо и запомня­що се изживяване.

Играеш силно срещу силните за Ку­пата, на какво се дължи това?
- Не знам. Ве­роятно на моти­вацията. Искам да се покажа, да се развивам, как­то всеки футболист. Трябва да нап­равиш впечатление, за да те забележат по-големите клубо­ве. Във всеки мач се опитвам да давам всичко от себе си, но със сигур ност срещу по-го­лемите съперници мотивацията е още по-голяма.

Това, че си бил в школата на Левски, влияе ли на настроението ти пре­ди мача с ЦСКА?
- На много места се пише, че съм юноша на Левски, но аз лично не го приемам това. Една година само съм бил там, и то като се­демгодишен. Аз съм се изградил като футбо­лист в школата Елит (София) и в Канияс Испания). Там зами­нах като юноша и кога­то станах на 19, трябваше да играя за мъ­жете. Записах няколко мача, но се прибрах в България, където пър­во бях в Банско.

Ако се изявиш добре и във финала, какво очакваш да се случи с кариерата ти?
- Два гола могат да ме изстрелят нанякъ­де, но не го мисля това в момента. Надявам се да се представя на ни­во, в оставащите сре­щи и отборът да завър­ши пред Пирин в „А" група. Това е големият ни финал. Ако спече­лим Купата, е ясно къ­де ще играя — в Евро­па.

На какво най-много държи Емил Велев като треньор?
- На дисцип­лината. Иска да спазваме стриктно негови­те тактически указания и да става това, което каже той. Наясно сме, че нямаме класа, която да ни позволява да се пестим на момен­ти. Успехите ни за­висят от пълното себераздаване на всеки един, който излезе на терена.

Ако трябва да си честен, кой от вас и Пирин показа по-добро лице този се­зон в „А" група?
- Нещата са много различни. Ние тръг­нахме добре, те - зле. Не мога да кажа, кой е бил по-добрият. Ще видим в края на сезо­на. Който е по-напред в класирането, значи е постигнал повече. Вярвам, че това ще сме ние.

В личен план какво ти донесе де­бютното участие в елита?
- Огромен опит. Всеки мач е полезен, защото има голяма разлика от футбола в „Б" група. Този в „А” е по-бърз и по-агреси­вен.

Със сигурност в град като Монтана дистанцията между отбора и фоновете е по-малка от тази при грандовете, то­ва внася ли повече напрежение?
- Не толкова напре­жение, колкото отго­ворност. Познаваме се с повечето хора, които ни подкрепят. Засича­ме се постоянно из града. Честно казано, останал съм с впечат­ление, че по-голяма част от хората ни вяр­ват преди финала. Ор­ганизират се и автобуси, с които да дой­дат в София и да ни подкрепят. Първо оба­че се надя­вам да ни помогнат срещу Пи­рин. Досега в трите ма­ча с тях за­вършихме на­равно, но при предишното до­макинство заслу­жавахме повече победата. Аз направих сериозен пропуск, а после ми отмениха ре­довен гол.

А очакваш ли и фенове от София да ви подкрепят?
- Възможно е. Кол­кото повече са зад нас, толкова по-добре. С класирането си до­тук си заслужихме уважение. Може оба­че да има и такива, които са за нас от ом­раза към нашия съперник.

Ти самият кога бе по-щастлив през ми­налия сезон - след победата над ЦСКА, или след тази на Левски?
- Ако бяхме удържа­ли и на реванша сре­щу Левски и ги бяхме отстранили, щеше да е по равно. Сега оба­че със сигурност по-скъп спомен ми е ус­пехът над ЦСКА. Вка­рах победен гол и ги отстранихме.

Онзи успех дава ли ви по-голяма уве­реност сега?
- Едва ли някой се сеща за тогава. Те са съвсем различен от­бор сега. Ще играем и на неутрален терен, макар и подкрепата за тях да е по-голяма. Освен това тогава в състава им сигурно имаше 10 чужденци, а сега са само българс­ки момчета. Аз лично мисля, че колкото по­вече са българите, толкова по-добре, за­щото те оценяват как­во носи този турнир. Нещо, което чужденците не приемат по съ­щия начин.