Шмайхел: Сър Алекс става всяка сутрин в 5 часа, не помня финала в ШЛ с Байерн Мюнхен

С аристократично закъснение от де­сетина минутки великият вратар П-тер Шмайхел се задава по коридора, водещ към залата за пресконфе­ренции. Датчанинът кацна в София като сим­вол на подкрепата на бившия му тим „Манче­стър Юнайтед" към на­ционалния ни тим за без­домни хора. В България Шмайхел „улови" и някол­ко въпроса от медиите

- Имаме толкова пробле­ми, че нямаме време да гле­даме другите. Много сме разочаровани от нашия от­бор. Първият мач бе у дома срещу Чехия и когато си в група с тях, Италия и Бълга­рия, трябва да печелиш вкъ­щи. Направихме 0:0, което не ни даде много надежди.

А как видяхте гостува­нето в София?

- Играхме ужасно, не мо­га да си спомня по-слаб мач на националния отбор. Ни­кога не съм виждал треньо­ра Мортен Олсен да крити­кува публично футболисти­те, както го направи тогава. Имаме страхотна успеваемост в европейски и светов­ни квалификации, а сега чувствам, че почти нямаме шанс. Следващите три и по­ловина години изглеждат тъмни. Играем срещу България у дома и ни трябва за­дължителна победа. В мо­мента разликата между най-добрите и най-слабите е малка и България и Дания са по средата. Преди три го­дини бих казал, че можем да победим всеки вкъщи, но сега не съм убеден.

Нашият вратар Нико­лай Михайлов иска да продължи кариерата си в Англия или Германия. Какви качества са му нео­бходими?

- Не мога да говоря за Гер­мания, но в Англия трябва да си перде. Като вратар грешките ти са фатални. На Острова играта се променя, но едно нещо е останало - противниците тормозят вратарите физически. И трябва да си готов да отвър­неш, да ги накараш да усет­ят, че си губят времето. В Англия първенството сякашникога не свършва, играеш в какво ли не време. Имало е дни, в които стоя в събле­калнята и се моля: „Хора, погледнете какво се случва навън и отложете мача!"

Играли сте за „Астън Вила", а капитанът на от­бора Стилиян Петров сега се бори с левкемията...

- За съжаление, не съм играл със Стилиян, но му желая успех, той е боец! Следя информациите и знам, че се справя с болест­та. Преди две седмици, ко­гато „Юнайтед" гостува на „Астън Вила", в 19-ата мину­та всички станаха и ръко­пляскаха за него и това по­казва колко е важен за клу­ба. Надявам се да го видя пак на терена.

Често ли си спомняте финала на Шампионската лига срещу „Байерн" през 1999 година?

- Не го помня. Спомените ми са от клипове, които съм гледал по-късно. Не знам защо нямам спомени, но се надявам някой ден да се върнат. Това бе сезон, в кой­то всичко вървеше за мен и за „Юнайтед".

Как се промени футбо­лът в последните години?

- Колко време имаме? В колко часа е полетът ми? (Смее се.) Огромна тема. Една от големите промени е как започва играта. Преди вратарят изритваше топка­та напред, много рядко мо­жеше да се види пас към защитата. Днес вратарите са много по-важна част от играта. Подават топката, получават я, пак я подават, пак я получават... По мое време се играеше десет на десет, сега отборът с топка­та има и единадесети фут­болист. Темпото е по-висо­ко, играчите се движат и мислят по-бързо. Сега по­чти всички отбори опитват да се надиграват, вместо да преборят другите със сила.

Може ли Димитър Бербатов да е горд с престоя си в „Юнайтед"?
- Абсолютно. Димитър до­йде, когато имахме Кристиано Роналдо, там бяха и Уейн Руни, Райън Гигс- мно­го силни играчи по крилата, но не и в центъра. Сър Алекс Фъргюсън търсеше подоб­ен футболист, откакто Кан­тона си тръгна. Димитър бе верният отговор по товавреме. Но футболът се раз­вива и в един момент сър Алекс реши, че други могат да са му по-полезни. Сигу­рен съм, че е искал Бербатов да остане, но на негова­та възраст е разбираемо той да желае да е титуляр.

Подценявани ли са вратарите?

- Светът никога не е виж­дал толкова класни вратари по едно време, колкото в мо­мента. Сякаш в последните петнайсет години е модно да си вратар. Преди даваха ръкавиците на най-грамадния или най-дебелия, който не може да тича. Сега много деца искат да пазят.

Какво значи да си фут­болист на „Юнайтед"?

- Няма по-убийствено на­прежение. Ако не успеештук, се пречупваш. „Юнай­тед" е най-големият клуб в света. Ето например Давид де Хеа дойде на 20 години и в началото имаше пробле­ми. Медиите използваха шанса да се нахвърлят сре­щу сър Алекс чрез него. Съ­жалявах го. защото бе твър­де млад, за да знае как да се справи със ситуацията. Но сега играе наистина добре. Трудно ми е да изброя петте най-добри, но Мануел Нойер ме вдъхновява, за­щото носи нещо ново. По­следните 5-6 минути на по­луфинала на европейското, когато Италия водеше с 2:1, той беше почти на центъра, без страх, просто поддър­жаше пресата. Не бях виж­дал подобно нещо.

Имате ли си любимец от настоящия отбор?

- Райън Гигс. Той дебюти­ра в „Юнайтед" четири месе­ца преди да подпиша през 1991 -ва. Да си повече от 20 години в отбора... Никой ни­кога не може да го повтори!

Кой трябва да наследи сър Алекс?