Станимир Стоилов: Футболистите знаят, че при мен номерца не минават

През 2015 г. едно име безусловно се открои над всички останали в Казахстан - Станимир Стоилов. Под ръководството на българския треньор столичният "Астана" успешно защити титлата си и стана първият клуб в историята на казахстанския футбол, който участва в групите на Шампионската лига. След мача с "Галатасарай" Стоилов даде огромно интервю за местното издание sports.kz.

Станимир, сега, когато сезонът е вече завършен, каква е вашата окончателна оценка за него?
- Истината винаги има две страни. Едната е, че ние можехме да стигнем дори по-далеч, но пропуснахме своя шанс. Но трябва да сме честни, че надскочихме очакванията на всички, дори и своите. Годината беше напълно откачена за всички в клуба. Много хора поставяха под съмнение това дали ще постигнем успехи, но аз бях уверен. Догодина ще продължим с линията ни на развитие, пътят е труден, но няма да се отказваме. Ако догодина влезем в групите на Лига Европа, аз ще броя това като успех. В Лига Европа например ще имаме реална възможност дори да излезем от групата. Сега най-важното обаче е футболистите да си починат добре и след това да се подготвим за новия сезон. Аз отново ще поставя високи изисквания към целия клуб и към отбора, защото само тогава можеш да постигнеш големи неща и да се надскочиш. Винаги съм искал това от отборите си. Например, когато бях треньор на "Ботев", играхме с "Астана", а сега с "Астана" се изправихме срещу "Галатасарай". Това е като разликата между земята и небето. Щастлив съм, никога досега не бях виждал толкова щастливи хора, колкото тук, в Казахстан.
(Разговорът прекъсва заради група от български фенове, които идват да поздравят Стоилов.)

- Тези хора специално заради вас ли са дошли в Истанбул?
- Повече от 1000 човека дойдоха от България. Всички те бяха на мача. Всички те бяха тук, за да подкрепят "Астана".

- Като българин чувствате ли се горд, че постигнахте успехи и в чужбина, доказахте се на високо ниво и в друга лига?
- Не, аз постигнах много и в България. Играх дълги години в най-добрите отбори, като треньор имам влизане в Шампионската лига, 1/4-финал в Лига Европа, печелил съм първенството и купата. Доволен съм, че президентът на нашия клуб ми гласува доверие и аз го оправдах. Знам, че футболът не се състои само от победи, но и от поражения. Разбира се, важно е да не спираш да се развиваш, аз дойдох в друга страна, където съм чужденец. За мен беше огромна чест да водя отбор, който накара цял Казахстан да се чувства щастлив.

- Предходната година не изгледаше толкова успешна, тогава отпаднахте в Европа. Имате ли притеснения, че догодина може отново да е същото?
- Знам, че във футбола не можеш всяка година да си на върха и да печелиш. Всички ние обаче - треньори, ръководство, играчи и фенове, ще се борим, за да сме щастливи отново. Със сигурност ще се опитаме, а след това ще видим. Защо пък да не се представим още по-добре, животът е променлив. Когато се научиш да минаваш през дните на неуспехи, тогава със сигурност ще дойдат и такива с победи. Трябва да приемем живота такъв, какъвто е. Ако не допуснем някакъв голям срив в развитието си, то тогава ще можем да се радваме на успехи. Аз искам да изградим клуб, който да работи по примера на беларуския БАТЕ (Борисов).

- Това не е ли постигнато още?
- Искам да го направим. Сега сме в началото и пред нас има дълъг път. БАТЕ попадна на два пъти в Лига Европа, след това още два пъти в Шампионската лига и отново в Лига Европа. Сега отборът е постоянен участник в европейските турнири. Ако ние постигнем това с "Астана", за Казахстан това ще бъде равно на полет в Космоса.

- Имали ли сте повече късмет в живота, отколкото през 2015 г.?
- Късметът е неизменна част от футбола. Аз винаги искам да постигна повече. Аз имам собствена идея за играта. Смятам, че познавам добре европейския футбол и какво е нужно, за да се представиш на добро ниво в него. В Казахстан дойдох като човек, който е видял много в европейския футбол. Задача №1 за моите футболисти винаги е била пробив в европейските турнири, не съм смятал шампионата в Казахстан като нашия максимум. Затова много често съм бил недоволен, че в първенството не играем, както и в Шампионската лига. След мач в Европа те сякаш са с празни очи, тъй като след 2 дни им предстои двубой за вътрешното първенство. В такива моменти сякаш говоря на стената и те не правят нищо. За мен е важно да има стабилно представяне във всички турнири, в които играем. Когато дойдох в Казахстан, бях изненадан, защото футболистите тук обичат да си почиват. Доста неща не можах да ги разбера и ми беше трудно, това за мен е липса на професионализъм.

- Какво имате предвид? Ходят да пият чай по кафенетата ли?
- Не, не става дума за това дали ходиш по кафета, или не. Винаги съм им казвал, че е важно да се обръща повече внимание на футбола. Например винаги съм им обяснявал, че когато стоят по домовете си, почиват, ядат или пият чаша вино, да мислят 3 минути за футбол. Само 3 минути и това веднага ще даде резултат. По този начин те анализират какво треньорът иска да им каже. Основният ми проблем беше да променя мисленето на футболистите в Казахстан. Именно това беше най-голямата ми борба - с техните глави. Трябваше да им внуша и да ги накарам да вярват, че могат да играят с най-добрите в Европа, за някои, разбира се, това беше шок. Как го преодоляхме? Постепенно. Миналата година играхме в Лига Европа, печелехме, вкарвахме голове. Сега мач след мач в Шампионската лига, играхме срещу най-добрите футболисти, на хубави стадиони, футболистите добиха нов опит и изпитаха различни емоции. И от друга страна, мачовете в Казахстан, лошите стадиони, празните трибуни и лошите терени. Това е най-големият проблем на Казахстан - инфраструктурата.

- А къде е най-лошото игрище в Казахстан?
- Със сигурност в Атърау. Там полето е 30 метра по-късо от стандартите. Какъв е този футбол? Играхме в Актобе, двата лидера се изправят в официален мач на някакво игрище като в училище. Наистина това не е сериозно, ако аз бях шеф на футболната федерация в Казахстан, щях да задължа 90% от клубовете да си направят изкуствени терени.

- А смятате ли, че изкуственото игрище е по-лошо дори от най-ужасното естествено?
- Всички клубове инвестират в това да се подобряват. Те мислят за футбол, те трябва да карат хората да се забавляват. А какво да говорим, когато повечето клубове нямат дори нормални игрища, за какво забавление говорим. Никой не се нуждае от подобен цирк.

- Казахстанските клубове разполагат със солидни бюджети, плащат хиляди долари. Защо тогава не подобряват терените си?
- Не знам. Аз само изразявам собственото си мнение. Не мога да заставя никого да измени системата. Може би за тези думи ще ме нападнат, но аз предпочитам да ги кажа в момента, отколкото да си мълча. Сега имам успехи и ще могат да ме чуят. В България също постоянно говорех за терените и тяхното състояние. След всеки мач съм го правил. Просто е - ако имаш добър терен, играеш в елита, ако не си в долната дивизия. Да, не може всеки да има перфектен терен, но да е по-къс с 30 метра от нормалното, не го разбирам. Знаете ли, че в Казахстан някои игрища изглеждат така, все едно там се е водила война? Затова смятам, че Шампионската лига ни беше много полезна, видяхме какво е положението в Европа, там условията са прекрасни, трибуните са пълни на всеки мач. Там никой не спира да се развива.

- След един мач в Казахстан казахте, че в местния шампионат можеш да създадеш 10 възможности, да вкараш веднъж и да спечелиш, а в Европа не може. Как обяснихте това на футболистите?
- Най-вероятно в очите на футболистите понякога съм изглеждал смешен. Но преди всеки мач аз съм обяснявал, че в Шампионската лига е нужна максимална концентрация и ефективност, защото това е европейски футбол. Там всичко е просто - два шанса един гол, три шанса два гола и т.н. Това е Европа - отговорност и дисциплина. Това са двете основни неща, които искам да помним, когато играем в Европа.

- Какъв беше проблемът с Атанас Курдов?
- Беше непрофесионалното му отношение към футбола. Можеш да си равен по талант с Диего Марадона, но ако не си част от отбора, няма да имаш успехи. Беше трудно решение да отстраня Курдов, после четох как "Българин изгони българин от "Астана", но истината е, че не мога да правя такива компромиси. Футболистите трябва да знаят, че на мен игрички не ми минават. Там, където те отиват, аз от там се връщам. Много добре познавам този път, така че няма защо да се пробват.

- Имахте ли предложение от Китай?
- Да, моят агент ми каза. Когато разбрах за конкретното предложение и оферта, аз вече си бях стиснал ръката с "Астана". Тогава просто седнахме с моя агент и видяхме офертите, той ми предложи да ме запознае. Ако хората знаят каква е разликата в цифрите между "Астана" и Китай, най-вероятно ще ме сметнат за глупак.

- А имаше ли предложение от "Фенербахче"?
- Не мисля, че е важно. Аз направих своя избор. Може и да съм поел риск, може да се провалим, но аз ще изпия тази горчива чаша. Хората в Казахстан ме уважават, усещам тяхната любов и за мен е много важно това отношение.

- В българските медии се появиха и информации, че ви искат други отбори.
- Българските медии имат много добра връзка с всички треньори. Понякога те ми се обаждат по телефона, говорим, но е трудно да измъкнат информация от мен. Но е факт, че българските журналисти са много добри, имат силни контакти. Не знам как, но имат хора навсякъде и научават много неща. Понякога дори се чудя как са запознати с неща, които не са обществено достояние, има и такива, които откровено лъжат и например си съчиниха, че отивам в "Кайрат".