Преди 7 години Страхил Попов пропътува разстоянието от Благоевград до Ловеч с надеждата това да е стъпката, която да го изведе до професионалния футбол. Едва ли обаче тогава десният бранител си е мислел, че през 2015 година ще е капитан на Литекс и ще трябва да посочи пътя на съотборниците към шампионската титла. "Тема Спорт" се свърза с Попов, който тъкмо се бе върнал в Ловеч след тежкия лагер в Тетевен. Бранителят говори за предстоящото гостуване на Берое, битката за първото място, както и за още интересни теми.
Страхиле, гостувате на Берое в Стара Загора. В последните години Винаги се получават забързани мачове, но печелите много трудно. Ще си Върнете ли за загубата В Ловеч 0:1?
- Берое са един от най-стабилните и опасни отбори 6 първенството. Винаги е трудно срещу тях. Надявам се този път да ни върже. Дано всички мои съотборници си дават сметка колко важно е да спечелим гостуването си в Стара Загора. Миналия път в Ловеч ни изиграха. Дори мога да кажа, че голът на Спас Делев беше нередовен, защото си пое топката с ръка. Само ние обаче сме си виновни, че не можахме да върнем попадението. В крайна сметка не вкарахме гол, а целта беше да победим. Ако бяхме реализирали, можеше да имаме някакви претенции. На всеки, който малко гледа и разбира от футбол, е ясно, че Берое играе на контраатака. Имат много бързи футболисти, така ни вкараха и 8 Ловеч. Нужно е във всеки един момент от тези 90 минути да бъдем концентрирани и готови да реагираме, за да не ни накажат.
Има ли някой футболист от Берое, за когото трябва да внимавате по-специално?
- Не мога да отлича някого. Те се представят силно като колектив. Повтарям - нужно е да играем на високо ниво 90 минути, особено срещу опитен отбор като Берое, който разполага с хитри футболисти. Освен това ни се е случвало да ни наказват, защото не сме достатъчно концентрирани. Трябва да покажем равномерно темпо във всеки етап от мача, а не да имаме силни първи 15 минути, а другите да са слаби или обратното.
Очертава се битката за титлата да бъде между вас, Левски и Лудогорец, а Берое ще атакува от по-задна позиция?
- В никакъв случай Берое не бива да се подценява. Вижда те, че вървят добре в шампионата и печелят , мачовете си. Мисля, че и те имат реални шансове за титлата. В крайна сметка всеки може да загуби точки и срещу отборите от дъното на класирането. Смятам, че щ ние не отстъпва- f ме по нищо на ; Левски и Лудогорец. Но това трябва да го покажем и с играта си.
Какво липсва на Литекс? Симпатичен отбор сте, играете не лош футбол, но в последните години купите отиват другаде.
- Истината е, че нямаме постоянство. Направим един-два силни мача, играем перфектно, и в следващия се провалим срещу отбори, които се предполага, че ще бием с лекота. Нямам обяснение защо се получава така. За съжаление това ни пречи да превърнем възможностите в реални резултати, които да бъдат запечатани и на хартия, как то се казва. Лесно е кажем, че трябва да станем лошият герой (смее се) и да започнем да печелим купите, а на друг хората да се радват, че играе атрактивно, но е трудно това да се стори на терена. Васил Левски - "Дела трябват, а не думи". Понякога един силен мач ни дава фалшиво самочувствие и това ни подвежда. Едва ли не си мислим, че противникът ще падне сам. Клиширано е, но без себераздаване не може да си лидер в първенството. И с последния отбор трябва на терена да покажеш, че си по-добър, а не да чакаш головете сами да се вкарат и така нататък.
Има ли кой да подвикне на терена, в съблекалнята и да удари младите зад врата? Стоичков често си позволяваше да ви респектира с някой друг шамар.
- Чак такива шамари зад врата не съм си позволявал, но повишавам тон на терена. В крайна сметка всеки сам трябва да си направи сметка и вътрешно да премисли нещата. Вярно е, че Стоичков правеше подобни неща. Може би в момента повече усещаме колко важно е да печелим мачовете си. В дадени срещи липсата на шанс ни изигра лоша шега. Например с Локо Пловдив изпуснахме десет гола. Наистина случвало се е след силен мач да играем безобразно, но през този сезон нямаме подобни спадове. Нужно е просто да сме малко по-прецизни в дадени моменти, за да извличаме максимума. Понякога подхождаме наивно и ни наказват.
Лауренциу Регекампф е третият ви треньор през настоящата кампания. Преди него начело на тима бяха Красимир Балъков и Люпко Пет-рович. Каква е разликата между тях?
- И тримата опитаха да ни вдъхнат увереност и да ни убедят, че сме най-добрият отбор в първенството. Смятам, че са перфектни треньори. Красимир Балъков бе по-спокоен по време на мач, не се палеше толкова. Той е такъв тип специалист, който умее да сдържа емоциите си. Много ни помогна в периода, в който работи с нас. Люпко Петрович, макар и за малко, също допринесе за развитието ни. Всички знаем какъв човек е - взимал е КЕШ! Несъмнено ни даде от своя шампионски дух. Лауренциу Регекампф е ставал два пъти първенец на Румъния, играл е Шампионската лига и има манталитет победител. Така че Балъков, и Петрович, а сега и Регекампф са допринесли, за да станем по-силни.
Каква е философията на Регекампф?
- Много бяхме изненадани от методите му. Той залага на тренировките за сила, скорост и физическа издръжливост, заниманията ни са интензивни. Това ще даде резултат и в по-късен етап ще бъдем над другите. Знаете, че много срещи се решават в заключителните минути, а за това трябва да имаш сили, за да може краката да те слушат. Специално на мен Лауренциу Регекампф ми каза, че трябва да съм обединителят на отбора и трябва да бъда много внимателен в това, което говоря, защото думите ми се приемат по-различно. Нужно е да знаеш кога да нахокаш някой и кога да го поощриш. Колкото до философията му - той иска да се надиграваме с всеки отбор, да преси-раме, да играем бързо и атакуващо. Убеден съм, че след зимната пауза ще бъдем по-силни, защото тогава ще имаме време да отработим някои неща.
Зависима ли е играта ви от това дали Данило Асприя има ден?
- Не мога да кажа, че всичко се върти изцяло около него. Определено, когато играе силно, помага много на отбора.
Дълги години си част от първия отбор и си работил с доста качествени чужденци. Кой ти направи най-силно впечатление?
- Не мога да определя кой е бил най-добрият от чужденците. Със сигурност Асприя е един от класните, защото е имало и такива, които не са отговаряли на нивото. В началото като още навлизах в състава, бяха Том, Дока, Санд-риньо, след това дойдоха Ваюши и Джордан. Но не мога да откроя кой е най-добър (смее ,се). Не казвам Йеленкович, защото съм свикнал да го считам за българин. Той обаче беше един от най-силните футболисти, играли в Литекс. Липсва ни човек като него. Йеленкович даваше спокойствие в средата на терена, знаеше кога да влезе по-твърдо и да разстрои играта на противника.
Йеленкович умееше да се сбива на терена. Има ли сега кой да го направи, защото това ще е много важно в битката за титлата?
- Дано да има. В момента в съблекалнята има много добри момчета, но ако се наложи, ще се сбием за титлата. Няма да се дадем на никого без бой.
Не мислиш ли вече за трансфер?
- Работя върху себе си и чакам да дойде този момент. Опитвам да се подготвя за тази крачка, защото там нивото е по-високо. Със сигурност има момент, в който достигаш лимит в България и не може да го надскочиш. Но аз не мога да стоя на стари лаври и затова трябва всеки ден да се доказвам.