Вальо Михов: Лошо е, че спряхме училищния спорт

Бившият президент на ПФЛ и БФС Валентин Михов коментира загубата от Хърватия, като не пропусна да се върне и 20 години назад, когато България спечели бронзовите медали на световното първенство в САЩ.

"За загубата от Хърватия - един отбор се приспособява в зависимост от противника. Хърватите не ни подцениха – владееха топката, играха спокойно. Не подходиха като Реал (Мадрид) срещу Лудогорец, те дойдоха с вирнати носове. Хърватите пристигнаха със самочувствие, което обаче беше подплатено. Поведоха с 1:0, затвориха се и това беше. Но ние нямахме стратегия да вкараме. Можеше да изравним само случайно. Просто голът не се виждаше. Едно положение на Влади Гаджев и това е, другото бяха далечни удари", заяви Михов пред ТВ7.

"Любо Пенев е много добър треньор и израсна много. По мое време аз контактувах с велики футболисти, те бяха личности. На Пената усмивката не му падаше от устата. Но той работеше с личности и лидери, всички бяха такива, от Боби Михайлов всеки един напред беше великан – Ицо, Любо, Емо, Наско. Любо иска да направи нещо, но има един Ивелин Попов."

"Моето участие в успеха преди 20 години беше това, че не вземах участие в стратегията на отбора. За това си има треньор. Всеки да си знае задълженията – аз отговарях за хотели, за премии... Това е работата на ръководството. Не искам да адвокатствам на Боби Михайлов, но той правилно каза за безредиците срещу Хърватия – направили сме това и това, говорили сме с полицията... Това му е работата."

"И аз се опитах да направя веднъж мач без полиция на финала за Купата между ЦСКА и Черно море преди години и след това ми дадоха Златния скункс. Не сме дорасли за Европа просто. Вижте в Англия и Италия какво направиха – от ровове и шипове сега футоблът стана театър. Но за това трябва да има стратегия на държавата за спорта."

"И друга излагация – може ли да нямаме 25 години един бутиков стадион. Аз отдавна бях казал: "Дано да не класираме отбор в Шампионската лига, че няма къде да играем!" Слава Богу, поне това го закърпихме донякъде с Националния стадион. Просто правителствата трябва да действат с визия за по 15 години, не за четири. Две съоръжения построихме за прехода – залата в София от Бойко Борисов, започната от Весела Лечева и стадиона в Бургас, който го вдигна Христо Порточанов. Талантливи сме, но ни липсва стратегия. И да ви кажа за първи път съм песимист, а по природа съм оптимист."

"Националният отбор има медиен комфорт, защото там няма с кой да се закачиш. Представете си онзи отбор отпреди 20 години – всеки нещо ще отвърне, ще каже. Сегашните момчета нямат самочувствие. Представянето ни в предните квалификации е реалното отражение на силите ни – не записахме победа над силен отбор в групата ни тогава. Бихме само Малта и Армения."

"Управлението не е за всеки. Може на Пената да му викаха дори с насмешка Стратега, ама той разбираше от стратегия. На решаващия мач с Франция той каза да не пречим на футболистите и те биха. А при Любо Пенев е доста странна ситуацията. Край него няма хора с равностойно мислене. Какво му помага България с конкуренция при треньорите. Може ли да избира той от девет халфа? Затова пак казвам – трябва ни стратегия, ако щете и финансова, дълги години ЦСКА, Левски, Лудогорец да си запазят гръбнака от български играчи. Слагаш селекционер на младежкия отбор треньор, който има сходно мислене с това на Любо Пенев. Има и нещо друго – много от българските треньори са с по-голямо самочувствие от това, което трябва да имат."

"Лошо е и това, че спряхме училищния спорт. А сега – таблети. Конкуренцията е коя майка и кой татко да купи по-скъп телефон на детето. Всичко е връзкарство по школите. Там децата на богатите родители са титуляри, а талантите изгарят. Но това не е само във футбола, това е България, защо да го крием?"