Изключително популярният и авторитетен спортен журналист и футболен деятел на Левски Васил Колев се съгласи да отговори на въпросите на NOVSPORT за всички събития в "синия" клуб.
Г-н Колев, какъв е вашият коментар за събитията в Левски през последната седмица?
Изключително срамни и най-вече тъжни събития. Сблъсък между тези, които градиха през последната година и нещо и тези, които ще рушат от тук насетне. Всъщност разрушението е вече факт: няма го треньорът, който промени Левски.
Прав ли е Станимир Стоилов да си тръгне точно в решителния етап на сезона и преди Вечното дерби с ЦСКА?
Никога един мач, който и да е той не може да определя съдбата на клуб като Левски. Също така самият Станимир Стоилов каза, че не е треньор за един мач. Когато някой се сблъска с лъжата, няма право никой да поставя който и да е мач за това. Обидно е към Стоилов да му се вменява подобна „отговорност“. Трябва да има само и единствено благодарност.
Ще се стигне ли до варианта Наско Сираков да депозира акциите си в клуба, а Тръстът да даде своите 10 процента на Мъри и той да управлява клуба?
Това никой не знае, защото Сираков се е хванал за акциите си като удавник за сламка и маските паднаха. Едва ли някога той е имал и ще има намерение да направи Левски клуб на привържениците, каквито намерения декларира. Нито едно от действията му, откакто е в Левски не показва подобни намерения. По-скоро думите му прикриват истинските намерения – той приема акциите и Левски като собственост и възможност. За себе си и семейството. Не е тайна вече и финансовата обвързаност между членове на семейството му и мрежата, от която е част компанията, допусната да управлява клуба.
Но си мисля, че обстоятелствата могат да принудят Сираков да прибегне към този вариант и реално единственият човек с огромно доверие от левскарите, Станимир Стоилов, да взема решенията в клуба. Сираков според мен не се справи с тази отговорна задача, защото голяма част от привържениците на Левски са настроени срещу него след серията гафове – от уволнението на Хубчев през Диксън до напускането на Стоилов.
Казва ли Сираков цялата истина за Левски или крие нещо от широката публика?
Казва единствено „собствената“ си истина и спестява според мен множество детайли, които не го устройват. Например се чудя защо този прословут договор за управление, според който има отчисления към управляващата компания от парите, които харчат левскарите в магазина или за билети за мачове, не бе споменат при началото на кампанията „Левски е вечен“. Дали щяха привържениците да се зарадват на това, което им се поднася? Едва ли. А нали в крайна сметка няма нищо лошо в този договор? Аз пък твърдя, че без кампанията „Левски е вечен“, довела до уникален подем в левскарската общност, нито едно от радостните събития след това като купата или мачовете с ПАОК, нямаше да се случи. Не всичко е само пари.
Как ще се развият събитията в Левски оттук нататък, каква е твоята прогноза?
Според мен предстои сблъсък на два модела – този на Сираков и това, което е било много години и този на Стоилов. Моделът на Сираков е този, в който някой изсипва пари и друг ги разпределя. Казано с други думи „модела Бащица“. В случая Бащицата е спонсорът. Модела на Мъри и Ивков, държа да подчертая, е този, в който клубът сам заработва парите си на база всеотдайна, качествена, почтена и най-вече професионална работа. Пари от футбол и от доволни привърженици. Рано или късно „моделът Бащица“ рухва. За мен не е въпрос в случая дали, а кога. И в какво състояние ще бъде оставен Левски.
Има ли Сираков верен ход?
Да се оттегли и да съхрани поне част от името си. Но за второто мисля, че вече е късно. Тези, които го помнят като футболист са на 40 и повече години. За другите, на които принадлежи бъдещето, ще го запомнят в ролята му на вкопчил се в собствеността ръководител. И с това, което причини и предстои да причини на Левски.
Според теб какъв процент от феновете са на страната на треньора и какъв - на Сираков?
Сираков е специалист по социологическите проучвания. Ако обаче недоволните фенове бяха 1%, едва ли някой щеше да се занимава с тях. Според мен обаче Стоилов се ползва с подкрепата и се радва на обичта на почти всички фенове на Левски. Няма как да е на всички, защото злобата и завистта са чувства, които понякога вземат връх в човека. И нещо важно: почти всички от червения спектър са на страната на Сираков и против Стоилов. Нали знаете защо? Видя се на футболния терен.
Каква трябва да е стратегията на Левски - да продава ли футболисти, за да чисти дългове или да надгражда отбора?
Баланс между двете. Да продава футболисти, когато имат цена и когато могат да бъдат успешно заменени. Мисля, че зимата се изпусна такъв момент. През лятото могат да се продадат повече футболисти, да се вземат повече пари, но няма как да бъдат успешно заменени. Ще има и проблем с играчи под наем като Кръстев, както и с такива, на които ще изтича скоро договора. И заради това очаквам и панически продажба, хем да се закърпят дупките в бюджета, хем да не бъдат изпуснати без пари някои футболисти. Ето тук ще проличи най-вече липсата на Стоилов, защото той е човек, който много успешно може да менажира подобен процес, без да се стигне до щети за отбора. Не съм убеден, че Сираков и управляваща компания с договор за консултанство, могат да намерят втори Стоилов.
Как виждаш ролята на Тръст "Синя България" в тази ситуация?
Тръста винаги е сочен за враг, защото наистина е враг на процесите, които доведоха до този разпад в Левски. Много хора не могат да разберат тази роля, бавно загряват, често забравят и най-вече не искат да се възползват от шанса сами да помагат в съдбата на любимия си отбор. Те се страхуват от бъдещето, от това да правят избор, но пък имат комфорта на снишаването и ситуация, в която могат при провал да сочат виновни, защото ги е страх от отговорността. Ето затова тръста е „неразбираем“, но пък никога левскарската общност не е имала толкова качествени хора, колкото сега. Така че, както тръста, така и сдружението ще продължат твърдо пътя, който са поели. Вярвам силно в това.
Оптимист ли си за бъдещето на Левски?
За бъдещето като широко понятие – да. Левски е твърде голям, за да се отърси с лекота от всеки, който го приема за собственост. Може би обаче предстоят изпитания. За съжаление изпуснахме огромен шанс за истинско Възраждане начело със Стоилов. Видяхме цветовете на дървото, но няма да откъснем плодовете. Образно казано.
