Кройф промени Барса завинаги

„Йохан Кройф не се боеше от нищо", спомня си Чики Бегиристайн. Футболистите му обаче се бояха. Поне преди той да успее да ги преведе отвъд страха.

„Когато има съмнения, хората започват да търсят спасение в числата или се вкопчват в стадото - продължава бившето крило на Барселона. - Но не и Кройф. Първото му решение бе да атакуваме още повече. Тримата отзад и един от тях да е Роналд Куман? Всеки път той търсеше още по-офанзивен вариант. И когато ни казваше какво е намислил, ние си казвахме: „Този луд ли е или какво?". Как ги е убедил в правотата си? Бегиристайн се смее: „Защото просто бе Кройф".

А Кройф е всичко. Няма друг човек, променил историята на модерния футбол повече от него. Най-вече в Барселона. Той направи революция в клуба - не веднъж, а два пъти и веднъж завинаги. Това е много по-важно, отколкото Бегиристайн и съотборниците му са си представяли при второто му идване на „Ноу Камп". Кройф даде на Барса нова идентичност.

В този клуб има „Преди Кройф" и „След Кройф". Като играч той го изведе до първа титла в Ла Лига от 14 години. Като треньор им донесе първата Купа на европейските шампиони. Неговото наследство е видимо и всеобхватно. Преди 1990-а Барселона имаше 10 титли в цялата си история и нито една КЕШ. След това има 13 титли и пет КЕШ-а. Не всичко обаче опира до трофеите. Става въпрос за философия и идентичност. И за победи, за начин на печелене.

Играчът Кройф пристига през 1973-а, треньорът Кройф - през 1988-а. После два пъти си тръгва, макар и не съвсем. „Аз никога не се страхувам, че ще направя грешка и се опитвам да предам тази идея на футболистите си - споделя Кройф. - Казах им да не се страхуват. Ако имаш идея - добре, пробвай се. Ако се обърка, не се притеснявай". И той прави на практика това, което проповядва.

Кройф е можел да подпише с Реал (Мадрид), но не го е сторил. Отчасти защото Аякс вече го бе продал. „Това не е етично. Казах им, че аз решавам", разказва Кройф. И заплашил, че ще се оттегли от футбола, докато не му разрешили да отиде в Барселона. Тук вече били Вик Бъкингам и Ринус Микелс, на когото бил дал дума. Той става най-скъпият футболист в света (2 млн. долара), но това е най-добрата инвестиция, която Барселона някога прави.

След като забраната за чуждестранни футболисти най-накрая се вдига, Кройф дебютира срещу Гранада през октомври 1973-а. По това време Барселона е четвърти отзад напред, има само 2 победи в 7 мача и вече е отпаднал от Купата на УЕФА. Едно списание пуска новото попълнение в пламъци и надпис: „Кройф, единствената надежда да се избегне хаоса". И са прави. „Бяха минали 14 години без титла и феновете се бяха отчаяли - спомня се съотборникът му Чарли Решак. - И тогава пристигна Йохан Кройф".

В края на сезона Барселона става шампион за пръв път от 1960-а. С Кройф в състава каталунският тим не губи мач, който има значение - прави серия от 22 успешни двубоя и едва след като печели титлата, пада 2 пъти. Това се оказва единствената титла, която печели в Примера, но влиянието му е много по-голямо. „Кройф бе изключителен играч - спомня си бившият му съотборник Хуан Мануел Асенси. - Той бе победител. Промяната на манталитета бе брутална. Все едно се давехме, а той ни измъкна от водата". Самият Кройф разказва: „В Барселона винаги се чувстваха непълноценни, имаха комплекси от мадридчани. Приемаха се за жертви. В моя начин на мислене обаче не съществуват жертви. Казах им: „Нека се гледаме себе си. Другите да правят, каквото си искат, ние знаем в какво целим".

Кройф знае какво иска. Стилът е дефиниран ясно - на него той остава верен и като играч, и като треньор. Решак нарича промяната „радикална" и „революционна". И обяснява: „Тогава футболът беше: „ОК, излизаме, хайде момчета. И мъжката". Това беше всичко. Никой не проучваме съперниците. Това беше битка, тичане, скачане. А изведнъж стана: „Не, нека да поиграем по-добър футбол".

Сид Лоу, в-к "Гардиън"