Милан и Анчелоти се разделиха като добри приятели и с известно неудоволствие. И двете страни ще чувстват взаимно липсата си. В живота обаче всичко свършва; в италианския футбол - още повече.
Не е учудващо, че след 8 години заедно, Милан и Анчелоти потърсиха нови перспективи. Не е изненадващо също, че въпреки симпатията, уважението и приятелството бяха се появили някои търкания. Може би преоценяването на качествата на Милан и изключването на Роналдиньо от стартовия състав са убедили собственика Берлускони да прибегне към тази болезнена раздяла. Може би някоя намеса, дошла в повече, и трансферна кампания, несъгласувана с треньора, са накарали Карло да разбере, че е по-добре да потърси нови алтернативи. Анчелоти дължи много на Берлускони и Галиани, също както шефовете и тифозите на росонерите не бива да забравят трофеите и най-вече двата успеха в Шампионската лига.
С напускането на Карло калчото губи страхотен треньор. Както се казва на английски, Good luck, скъпи Карлето. А Берлускони и Галиани поверяват поста на младия Леонардо. Това е смел избор, който е в тон с клубната история. Идеята ме очарова и подкрепям напълно избора им, като познавам гениалната интуиция на двамата, а също и човешките качества на Леонардо. Тифозите обаче са разтревожени, някои са неблагодарни. В действителност приходите на Милан са сред най-високите в света на футбола, на клуба не липсват ресурси и потенциал. Нужен е по-просто един по-ефективен, по-ясен, по-новаторски проект и по-малко прахосничество. Залага се на млад треньор, но съставът също трябва да бъде подмладен. Истината е, че съставите на големите италиански тимове са най-възрастните в Европа.
Леонардо ще се представи добре само ако работи в рамките на проект, базиран върху идеи, работа и игра. Треньорът не е вълшебник. За да е на ниво, му трябва спокойна атмосфера, млади играчи, които се вписват в проекта, дисциплинирани и със страст. Да не забравяме, че мотивацията умножава качествата на отделните футболисти и шансовете за успех.
Базата на клуба "Миланело" трябва отново да се превърне в люлка, където да бъдат отгледани нови звезди с помощта на една малка група ветерани. Трябва да се избягват скъпите покупки и трансферите на големи звезди, които обаче не са в първа младост. Съгледвачите трябва да открият новите Гулит, Ван Бастен, Рийкард, Шевченко, Кака и т.н. Ако старият Милан се върне на пътя на новаторството, тифозите няма да имат поводи за притеснения. Напротив, ще имат бъдеще, изпълнено с радост и забавление.
Ариго Саки, "Газета дело Спорт".