Историята е следната. На 19 декември 1988 г. Изпълкомът на Столичния народен съвет (СНС) със заповед РД-14-14-1502, подписана от инж. П. Пенев, зам.-председател на СНС, нарежда на Главна дирекция за изграждане на София (ГДИС) “да прехвърли безвъзмездно на ДФС “Локомотив” завършените основни фондове през 1987-1988 г. за обект “Ст. Локомотив”.
През месец март тази година в извънсъдебно споразумение, предложено на ОСК “Локомотив” и Професионален футболен клуб “Локомотив-София” АД от Областната управа на София, след безспорната констатация, че областният управител управлява имота (б.а. - става дума за ст. “Локомотив”, разбира се), се установява, че договор за ползването на стадиона не е сключен. И дословно четем по-нататък:“От датата на учредяването си ПФК “Локомотив-София” АД и Спортен клуб “Локомотив” ползват без валидно по смисъла на действащото основание държавния имот... Не са и не заплащат на Държавата какъвто и да е наем или обезщетение за ползваните от тях части от спортното съоръжение - публична държавна собственост.”
Ето това нагледно е българската власт, независимо с каква политическа окраска е. Веднъж преди 23 години ти дава нещо, най-вероятно да се отърве от него. И след повече от две десетилетия по-късно се сеща, че не си плащал наем, за което си много виновен.
Явно малка подробност от пейзажа е, че СК “ДФС Локомотив” разполага с три акта за държавна собственостна стадиона - един от Тодор Модев (1987 г.), председател на ИК на районния народен съвет на Коларовски район на София, и два от областни управители - инж. Васил Маринчев от 2001 г. (№2570) и Росен Владимиров от 2001 г. (№2570), в които за ползвател е посочен СК “ДФС-Локомотив”.
В същото време от футболния клуб твърдят, че единствено те са влагали пари в ремонта на трибуните, за новите седалки и за терена. Дори президентът Николай Гигов изяви желание да инвестира в стадиона, ако го получи целия. Резонният въпрос тогава обаче е - къде да се дянат спортните клубове, общо 23 на брой. Повечето от тях развиват спортовете си именно в залите на арената или около нея, както е ръгбито, за което в момента се изгражда нов терен.
Относно сигурността на стадиона областният управител е възложил на НИСИ ЕООД да изготви оценка и експертиза за състоянието на комплекса, за която плаща 16 800 лв. В доклада си до министъра на регионалното развитие и благоустройството управителят на НИСИ ЕООД заявява: “Конструкцията на козирката, включително и носещите въжета, имат необходимите експлоатационни показатели на характеристики, с които удовлетворяват нормативните изисквания за механично съпротивление и устойчивост на строежите, установени в чл. 169, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.” В същото време в предложението за извънсъдебно споразумение фигурира и следният текст: “Указано е извършването в спешен порядък на СМР (б.р. - строително-монтажни работи). Според представената прогнозна количествено-стойностна сметка на РВСМР (б.р. - ремонтно-възстановителни строително-монтажни работи) възлиза на 3 605 740 лв.”, който също цитира експертизата на НИСИ ЕООД. Така в нея се твърди едновременно, че носещите въжета и конструкцията на козирката отговарят на изискванията на закона, но е нужен и спешен ремонт. Отново парадокс - хем стадионът е на ред, хем има нужда от ремонт за 3,6 млн. лева. Към днешна дата обаче ситуацията е такава, че нито футболният, нито спортният клуб могат без стадион. И който остане навън, изглежда обречен.