8 години синя тишина

"Играта свърши". Този ве­чен хит на група "Атлас" си­гурно кънти в ушите на голя­ма част от сините фенове след поражението с 1:2 от Лудогорец в Разград. Защото Левски вече изостава с 9 точ­ки в класирането от шампио­ните, а илюзиите му за тро­фей през сезон 2016/17 трая­ха прекалено кратко. Затова и на изстрадалите запалян­ковци на тима от „Герена" ще им се налага да продължат да слушат песните на другите агитки, които скандират "Ня­ма титла, няма купа, само си­ня тишина". И така вече 8 го­дини! Левски ще посрещне ля­тото на 2017-а с нито един трофей от последните 22, които са се разиграли в бъл­гарския футбол. 20 от тях ве­че са раздадени - остава да се узакони 21-ият с шеста поредна титла на Лудогорец и 22-ият - с победителя в тур­нира за Купата на България.

И ако продължим на музи­кална вълна - "Атлас" започ­ват песента с "Играта свър­ши - право в музея иди". Къде обаче да идат сините шалче­та? Първо, че липсва музей на стадион "Георги Аспарухов" (въпреки че такъв трябваше да бъде открит лятото). Второ, в клубната витрина има само стари експонати, напомнящи за отминали вре­мена. Защото тишината на „Герена" се е настанила от 2009 година насам. Тогава от­борът спечели последната си титла, а след това вдигна и Суперкупата. Нататък... мно­го са бащите на неуспехите и постоянните провали. До­статъчно е само да отбеле­жим, че за това време три пъти се смени собственост­та на клуба. А на спортните директори и треньорите ве­че им се губи бройката.

НА ЕДНА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ

На три пъти в този пе­риод Левски бе много близо до трофей, но и трите пъти изпи до дъно горчивата ча­ша, при това след големи драми. През сезон 2012/13 ти­мът бе на една ръка от зла­тен дубъл. Тогава след про­летните катаклизми (смяна­та на Илиан Илиев с Николай Митов) Левски стигна до фи­нал за купата и до шампион­ски мач в първенството. На 15 май сините трябваше да приберат първия приз - във финала за Купата на България в Ловеч срещу Берое. Вместо това столичани паднаха за първи път в спора за този трофей от провинциален съперник. Драма не липсваше - след 1:3 и с човек по-малко сините стигнаха до дузпи, но загубиха при изстрелите от бялата точка. 10 дни по-къс­но Левски излезе на пълния "Ге­орги Аспарухов" - победа над Славия в последния кръг на първенството гарантираше титла. Историята я знае всеки - автогол на Димитър Везалов, 1:1 и трофеят, кой­то бе в тунела на стадиона, пое към Разград.

След това дойде ред и на 30 май 2015 година. Бургас бе посинял, а запалянковците ча­каха Купата на България. На "Лазур" срещу Черно море Лев­ски остана с човек повече на терена в 38-ата минута, поведе в 72-ата. За да допусне изравняване в добавеното време на мача и след продъл­жения да види как призът по­ема за първи път кьм "Тича" след гола на Матиас Курьор в 119-ата минута.

НАСТОЯЩЕТО

"Играта сбърши - бързо метлата вземи". Началото на втория куплет на песента сякаш е писано за настоящия момент в Левски. Ясно е, че в този си вид сините не са ни­що повече от отбор за ше­стицата, но в никакъв случай не и претендент за титла. А през декември и януари спортният директор Станислав Ангелов и подчинените му ще имат много работа. На доста играчи, при това основни, изтичат договори­те. Други пък имат тлъсти контракти, но не показват, че имат място в състава - Хеан Деса, Симон Сандберг, Сърджан Лукин, Илиян Мицански.

Ангелов изтъкваше преди месец, че на настоящия съ­став не му е нужно много до­бавяне. Но липсата на класа е очевадна. Затова той ще трябва внимателно да пре­цени кои да остави и на кои да посочи вратата. Очерта­ва се поредното голямо про­ветряване на съблекалнята, а това не носи нищо добро на клуба в последните години. А въпреки приказките за финан­сова стабилност средствата за привличането на нови ня­ма да са много (ако въобще ги има). Затова няма да е изне­нада, ако тези, които ще пристигнат на „Герена", са свободни агенти.

БЪДЕЩЕТО

Допреди 20-ина дни Левски бе лидер в класирането. А го­лемият проблем, на който всички в клуба търсеха отго­вор, е "Къде е публиката". На домакинския мач с Черно мо­ре нямаше и хиляда зрители. А какво вещае загубата на "Лудогорец Арена", а и отпа­дането от Черно море за ку­пата още през месец октом­ври за пролетния дял от пър­венството? "Играта свърши - скъсай билета за вход", то­ва се пее в последния куплет. И борбата на ръководство­то трябва да е за всеки би­лет. Защото перспективите не са добри - мачове пред между 500 и 2000 зрители, без тези с ЦСКА и Лудогорец. С такава посещаемост Лев­ски няма как да се превърне в самоиздържащо се друже­ство. Приходите от продаж­ба на билети и фен артикули през пролетта ще бъдат до­ри под санитарния минимум. На хоризонта не се очерта­ват и постъпления от тран­сфери. А без продажба на играчи (за кой от настоящи­те могат да бъдат извадени пари) и приходи от участие в груповата фаза на евротурнирите мантрата за самоиз­държащо се дружество става абсурдна.

"Уморен съм сега от тази дълга игра, на финала лежа без душа", със сигурност то­зи припев описва душевното състояние на голяма част от сините фенове. И в Левски трябва да са наясно, че е та­ка. На ход са шефовете - от собственика до всички по ве­ригата под него. Защото об­езличаването на Левски е в ход от дълго време. Способ­ни ли са обаче те да го спрат?

Янаки Димитров, „Тема спорт”