През последните 25 години футболът рязко се промени и израсна. За нас в България преди всичко това се случи чрез телевизионния екран. Наблюдавахме през няколко инча това, което правят хората по света за футболната игра. За огромния скок в нейното развитие. От днес истинският, голям футбол пристига в България. Чувам вече възраженията какъв ще е този голям футбол за деца. Да, турнирът е само за 17-годишни, десетокласници по образование, но макар и в малък мащаб, това си е истинско европейско първенство. И за да дойде в България, е трябвало да бъдат покрити всички европейски стандарти. Това означава, че сме
свидетели на най-големия успех
на Борислав Михайлов, чиято основна заслуга е този престижен турнир да намери пристан в България. Може и да не е добър управленец, когато нещата опират до национални турнири, но вече се е доказал на международно ниво. Евро 2015 до 17 години е негов личен триумф. Напълно заслужен, защото организацията на подобен турнир е колосално натоварване. Особено когато се прави в западнала във футболно отношение държава като България. Това са нови терени, реконструирани стадиони, кетъринг, редовен транспорт за цели 16 участника... Това са обучени кадри на европейско ниво, които трябва да са на ниво с логистиката. Всичко е разчетено до минута, а изпълнението изцяло е в ръцете на организаторите. Тези, които сме били на големи първенства, сме се убедили какви максимални усилия се правят, за да бъде всичко на шест. Това, естествено, е възможност за местните специалисти да се докоснат до върха на футболния айсберг.
Всъщност Борислав Михайлов отмъкна нещо за България, което навсякъде в нормалните държави в Европа могат да го проведат с лекота. Нито ще строят стадиони, нито ще правят терени. Базата на три-четири училища е напълно достатъчна. Затова даването на турнира на западнала България е огромен успех.
Да го кажем ясно на глас - Всъщност това е най-голямото събитие за годината у нас. Пристигат 15 отбора и като си тръгнат, ще отнесат прекрасен спомен за България. Това е много по-голяма реклама на страната от всякакви презентации и промоции. Всичко е прекрасно, турнирът ще мине триумфално, Всички ще си тръгнат доболни и щастливи, но за българския футбол както се казва по народному, файда никаква. Построените чисто нови терени няма кой да ги използва и до една-две години ще се превърнат в грозни ниви. Големият парадокс е, че България организира голям детско-юношески турнир, без да има свой голям детско-юношески футбол. Темата е абсолютно безинтересна за медиите и само малцина специалисти са прозрели мащабите на бедствието. Като футболен потенциал България към момента е на не повече от 10-15 процента от това, което е било до 1989 година. В пъти по-малко момченца, от които да се направи подбор и селекция. Още по-голям проблем - децата вече не обичат да играят футбол. Няма я онази прекрасна картинка на училищни дворове, в които се разиграва дербито от уикенда или мачовете от световното първенство. Ситуацията е бедствена.
Реално с деца и юноши се работи що-годе професионално на десетина места в страната. И дори в така наречените академии, които са такива само на думи, това се прави сиромашки. Защото обучението на едно дете, което не означава само екип и топка, е много скъпо. А най-скъпи по дефиниция би трябвало да са услугите на специалистите. Те са най-важната брънка от веригата. Те правят нововъведенията и сверяват часовниците. Нормалните държави притежават десетки хиляди подобни специалисти, които получават достойно възнаграждение. И въпреки абсолютната безпътица само и единствено благодарение на нашите малцина незнайни герои ние имаме национален отбор до 17 години. Който ще бъде напълно равностоен на връстниците си от държави, които са на космическо разстояние от нас. Тези анонимни герои, които са изградили децата с трикольора на гърдите, обаче са изчезващ вид. И след 10-15 години при сегашната политика такива няма да има.
При същия темп на развитие няма да има и деца за футбол. Общо взето, като теглим чертата, това европейско първенство направо си е пир по време на холера?!
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"