България отново припозна и застана зад националния отбор по футбол, а той и се отблагодари с дълго чакана победа в официален мач на УЕФА. Така най-кратко може да бъде описан мачът със Северна Ирландия от турнира Лига на нациите. Наистина едва ли можем да си спомним кога "лъвовете" играха за последно на пълен стадион, който ги подкрепя безусловно от първата до последната секунда.
Е това се случи в топлата неделна вечер на Колежа, където 14 000 българи по трибуните пяха като един химна преди мача и през второто полувреме, скандираха и окуражаваха футболистите на терена, изтръпваха (само 2-3 пъти) при критични ситуации пред нашата врата, вярваха и накрая дочакаха тази победа. За да аплодират и плачат от щастие с "лъвовете" на Илиан Илиев при почетната им обиколка след последния съдийски сигнал...
Какво нещо е футболът! Само преди 9 месеца същите тези фенове се биеха с полицията и понасяха ударите от палките и водните оръдия в центъра на София, докато в същото време на метри от тях играеше националният отбор в официална квалификация за Европейско първенство. И никой не се интересуваше от това, което се случва на терена на "Васил Левски"...Сега същите тези фенове дойдоха и изпълниха почти на 90 процента трибуните на стадион "Христо Ботев" в Пловдив и създадоха атмосфера, с която буквално уплашиха коравите британци, повечето от които всяка седмица играят пред подобни агитки в Чемпиъншип.
"Силата е в единението", издигнаха плакат феновете от сектор "Б" на стадиона и това ясно се видя по време на двубоя с коравите британци. На трибуните рамо до рамо пееха и подкрепяха отбора привърженици на Левски и Локо (Пд), ЦСКА и Ботeв (Пд), Берое, Черно море и други отбори. И за всичките 90 минути не само че никой не извика познатия от последните години рефрен за БФС, не само че не бе взривена нито една бомбичка или димка, но не се чу и нито едно скандиране на клубен отбор, още по-малко освиркване по адрес на националите ни...
В президентската ложа на Колежа също имаше единение. Редом до Георги Иванов - Гонзо застанаха огромните легенди на българския футбол Христо Стоичков и Красимир Балъков, които в годините не винаги са били в перфектни отношения. Там бяха и Венци Стефанов, и Христо Крушарски, на първа линия дереше гърло за националите и кметът на Пловдив Костадин Димитров. Малко под тях, сред феновете бяха седнали футболисти като Иван Турицов, които не бяха извикани в състава за тези два мача. Въобще всеки един човек на Колежа тази вечер даваше буквално всичко от себе си, за да стане част от триумфа. А какво да кажем, за истинското щастие на трибуните да се видят цели семейства, дошли с дечица, облечени с националната фланелка и боядисали бузките си в бяло, зелено и червено. И викащи "Българи, юнаци" редом със своите татковци и майки...
Да, България не победи съперник от водещите европейски отбори. Успехът с 1:0 няма да ни класира на голямо първенство (макар, че първото място в групата може да ни даде шанс за плейофи за Мондиал 2026). Евентуални (не дай боже) неудачи в следващите срещи може пак да изтикат на преден план хейтърите и комплексарите...Но тази победа отприщи отново така жадуваната еуфория, която родният футболен запалянко чака вече дълги, дълги години...И показа, че каквото и да стане, националният отбор винаги ще е жив и в сърцата на феновете!
Цялата тази енергия от трибуните нямаше как да не се пренесе и на терена. Където нашите наистина се бориха като лъвове и доказаха защо ги наричат така. Като се започне от вратаря Димитър Митов и се свърши с влезлите последни като резерви Станислав Иванов и Симеон Петров нямаше нито един футболист с бяла фланелка, който да се вложи на по-малко от 100 процента. Особено вълнуващи бяха изявите на сърцатия десен бек на Черно море Виктор Попов, който в последните 30 минути тотално надигра преместения на този фланг футболист на Ливърпул Конър Брадли и буквално не му даде да диша по крилото. А за справка 21-годишният северноирландец струва към този момент 20 милиона евро...Респект и за капитана Кирил Десподов, който поведе отбара си като истински лидер и остана на терена, докато не свърши и последната му капчица сила...
Безспорно големият "виновник" за всичко хубаво, което започва да се случва с националния е Илиан Илиев. След като през годините доказа, че може да прави силен отбор в Черно море с лимитирани като класа футболисти, сега това се случва и в държавния ни тим. Бившият халф има отличен поглед върху efbet Лига и голяма част от облеклите вчера националната фланелка бяха играчи от родното първенство. И докато предшествениците на Илиан в стремежа си да обслужат мениджърски интереси викаха футболисти от кол и въже (включително резерви от втора дивизия на Полша), сега варненецът заложи на намиращи се в добра форма играчи. И то от отбори като Спартак (Вн), Арда, ЦСКА 1948, Славия. А сред "чужденците" бяха само такива, които редовно играят в клубовете си. С което показа, че наистина няма да позволи на никого да му се меси и ще избира за всеки един мач най-доброто, с което разполага България. "Успяхме да променим картината само за 9 месеца", каза щастливият треньор след победата. И наистина, с много труд, тактически познания, разузнаване на съперниците и нюх за футбола, Илиан Илиев и екипът му запалиха искрата и направиха така, че цяла България да застане отново зад ОТБОРА си. Защото националният не е нито на БФС, нито на Гонзо, нито на провалилата се тотално опозиция начело с Димитър Бербатов и комичната фигура на Георги Градев, нито на Илиан, а на България...
P. S. Да сте чули от снощи насам Бербатов или неюристът Градев да са поздравили националите за голямата битка и победата...
