В събота вечер българският баскетбол беляза най-голямото падение в своята история. Или поне в съвременната си такава, макар да е много съмнително, дори и невероятно за вярване, че е имало по-низко падане от това, на което бяхме принудени да станем свидетели в зала "Универсиада" меко да се каже, че турнирът за Купата на България е опорочен. Това е слаб епитет за сцените, които се разиграха пред очите на всички онези, които толкова много обичат тази игра. А дори и на тези, които може и да не я разбират, но бяха там, за да подкрепят своя отбор.
Разбира се, не става въпрос за резултата от преиграния мач между Левски и Рилски спортист. За съжаление в последните три дни не остава време и място да говорим за баскетбол, а за странични фактори, които дърпат този спорт толкова надолу, че играта остава встрани. Защото е факт, че двата отбора, баскетболистите им поне, дадоха всичко от себе си. И заслужават аплодисменти за това, което показаха. Те направиха наистина достоен спектакъл за полуфинал и нямат вина за безумията, които станаха след края на мача. Точно към тях трябва да се отнесем изключително сериозно, защото те нито а да бъдат допускани да се повтарят, нито някой печели от тях.
Поведението на Константин Папазов от първия полуфинал в петък, до шамара срещу Борислав Чилингиров, директор на Рилски спортист в събота вечер и след това неадекватното му изказване пред медиите, може да се определи само като едно абсолютно безумно! Първо, защото от чисто човешка, етична и морална страна не може да се толерира. Второ, защото е от длъжностно лице, представящо клуб Левски, с толкова много фенове и хора, които обичат спорта и на които не бива да се допуска да се дава подобен пример. И трето, защото е от човек, който е НАЦИОНАЛЕН ТРЕНЬОР на България!
Още по време на двубоя Папазов бе изпаднал в амок, правейки самолети и влакчета на радостта, макар 11 секунди преди сирената Йордан Бозов да бе сам на тройката и да бе на няколко сантиметра от това да прати полуфинала в продължение. Дотук - нищо ново, биха казали някои. Следствията обаче са неописуеми. Вместо след края на мача Тити да отиде и да поздрави феновете на Левски, той отиде да ликува пред тези на Рилски спортист!? Защо? ' Защото били подкрепяли Галил Гилбоа в Самоков преди година? Те си плащат билетите и сами избират за кого да викат. И може би са подкрепяли израелците, именно заради поведението на Тити!? Папазов не се спря дотам, а съблече едно дете с фланелка на Хийт, за да я облече той и да се радва отново пред феновете на Рилски, а не пред тези на Левски. След това извика американеца и го ЦЕЛУВА ПО УСТАТА! Полицията пък кротко стои и не прави нищо, а дори Георги Младенов и Велислав Вуцов не могат да спрат всичко това... Поантата с псувните и шамара срещу Чилингиров пък я оставяме без коментар.
И, ако като треньор на Левски г-н Папазов може да си позволява подобно поведение, макар отново да уточня, че едва ли някой в ръководството на този клуб в момента да е доволен и горд, то като национален треньор това е недопустимо. Меко казано. Самият Папазов трябва сам да си подаде оставката след всичко това, което направи. На мига. Защото подобно поведение не може да олицетворява България! И ако той не го направи, то Управителният съвет на федерацията, начело с Георги Глушков, трябва да му я поискат. В противен случай това ще означава, че те подкрепят това безумие.
Някак встрани може би остава фактът, че това поведение не се случва за първи път. А псувните на майка, разменени с Людмил Хаджисотиров, или пък предотвратената ръкопашна схватка с Росен Барчовски са просто капка в морето.
Но да се върнем на опорочения турнир. Същият този национален треньор "забрави", че пет чужденци не могат да играят едновременно, защото бил „неопитен" в това отношение. И нека да уточним още нещо. Левски едва би Рилски спортист за втори пореден път, с минимална разлика, въпреки че бюджетът на сините се предполага, че наближи 2 милиона лева с привличането на Хийт, докато този на самоковци е около 3 пъти по-малък! Това е вметка просто за баскетболните специалисти и начина на водене на мач.
И едно заключение. Ако г-н Папазов се чуди защо феновете на Левски не викат на Росен Барчовски „к..во", а тези на Рилски го обиждат със същия този епитет, то да погледне как единият си води мача кротко и не се заяжда с никого, докато другият търси всеки удобен момент, за да „изригне" по своя си начин. И дали Барчовски се занимаваше с феновете на сините след края на мача? Или прие поражението, поздрави публиката и играчите на Левски заедно с Тони Дечев, докато националният треньор бе в своя си свят.
Хари Латифян, в-к "Тема спорт"