В петък Българският футболен съюз обяви курс към саморазправа с професионалните клубове. Поединично. Вместо да каже как смята да ги защити и какво смята да предприеме, за да си получат „удържаните" над два милиона лева от телевизионни права, изпълкомът реши да променя правилниците. Прие, между другото, в един от тези правилници, да се запише следното:
„Футболен клуб, отказал да подпише договор с БФС относно телевизионното предаване на негови срещи, се санкционира както следва:
- При неподписва-не преди започване на първенството 2011/2012г. на виновния клуб се отнемат от актива 3 (три) точки;
- При неподписване преди срещите от втори кръг на първенството 2011/2012 г. виновният клуб се изважда от състава на съответната група."
Значи, вместо да каже какво стана с парите от предишното „търгуване на правата", БФС застана в ролята на гръмовержеца Зевс и обяви: „Аз съм ви Богът, аз съм ви царят и на вашите права аз съм господарят!" Всички трябва да паднат ничком, да се покаят, да целунат ръка, а Професионалната лига да се разпусне.
Договорите за продажба на телевизионни права ще се сключват от БФС. Точка. Както БФС намери за добре. Точка. Клубовете могат да получат пари а могат и да не получат. Точка. Иначе? Иначе всички клубове, които не се покорят на висшата воля, ще бъдат изключени от първенството. Дори да няма първенство. Точка. Пълен фарс.
Въпросът с телевизионните права на клубовете обикновено се представя като много сложен. Една тънка работа, от която разбират само посветени. Нека да я обясним простичко. Почти всяка година в края на първенството и в началото на следващото има някакви драми с телевизионните права за футболните мачове. Някой нещо продава, някой нещо обещава, някакви договори се сключват, накрая всичко утихва и на следващата година - пак драма и пак отначало. Този път обаче работата стана дебела.
Телевизията, която имаше договор с БФС за излъчване на мачовете, изпрати до централата любезно писмо, че поради редица нарушения на отборите при провеждането на мачовете няма да преведе третия транш от договорената сума в размер на над 1 600 000 лева. С едни удържани от втория транш 200 000 лева и с ДДС-то парите отиват над 2 000 000.
Всеки клуб от „А" група е ужилен между 100 и 200 хиляди лева. Независимо че мачовете са играни и телевизията ги е излъчвала. Договорът с телевизията, да повторим, е сключен от БФС. Ужилените клубове роптаят, а БФС мълчи. Значи БФС е съгласен клубовете да бъдат ужилени. Значи БФС не е на страната на клубовете, а на другата страна. Много ми е интересно как точно ще се размине тая работа и този път.
Професионалните футболни клубове са търговски предприятия. Те инвестират пари, поддържат стадиони, плащат заплати на футболисти, треньори и персонал, плащат транспорт, застраховки, данъци и всичко, каквото се сетите. Плащат, за да създадат продукт.
Продуктът се казва футбол. Приходите от продукта са три: продажба на билети за мачове, трансфер на футболисти и продажба на телевизионни права. Първите два източника на приходи са нестабилни и несигурни. Единствено сигурен може да бъде третият - телевизионните права. Професионалните клубове планират разходите си на базата на очакваните приходи.
Пращат момчетата да играят мачове с надеждата, че ще получат приходи от телевизията, която излъчва тези мачове. Ако не са продадени достатъчно билети или трансферирани футболисти, но особено ако телевизията не плати, клубовете, които са търговски дружества, трябва да обявят фалит. Просто и ясно.
Според закона за спорта с телевизионните права на клубовете се разпорежда спортната организация, която организира съответното държавно първенство. Футболното първенство се организира от БФС, следователно БФС сключва договорите с телевизиите. Като си удържа комисиона. Ако е ангажиран посредник, той също взима комисиона.
Пита се, какво става, ако договорът не е добър? Ако не е изгоден за клубовете?
Ако клубовете са „се минали" или ако БФС "ги е минал"? То е ясно какво. Клубовете духат супата. БФС не отговаря. БФС има право само на ползи. Загубите са за сметка на клубовете. Тази схема е изградена така, че федерацията винаги да печеш, а клубовете винаги да губят. Това е схема, изградена така, че клубовете винаги да са заложници, да бъдат държани на каишка. Който контролира телевизионните права, той контролира футбола.
Залогът е много по-голям, отколкото изглежда на пръв поглед. Ако клубовете скъсат каишката, ще станат независими. Ще има демокрация. Ще имат право да попитат централата: ти за какво по-точно искаш от нашите пари? Това централата не може да допусне. Затова въпросът стана: „или - или!”
На 1 юни БТВ изпрати писмото, с което съобщи, че няма да преведе обещаните пари по договора с БФС за телевизионните права. Тогава всички очакваха, че БФС ще реагира остро и ще защити клубовете. Това не стана.
На 6 юни УС на Профилигата, тоест клубовете, взеха решение, че оттук-нататък не дават право на БФС да договаря самостоятелно телевизионните права. И предложиха следващото държавно първенство по футбол да се организира съвместно от БФС и лигата, а правата да се управляват съвместно от двете организации. Без комисионери и без посредници.
На 9 юни Изпълкомът на БФС отблъсна протегнатата ръка и каза: „Ще ни се покорявате!" Който не сключи договор с БФС, ще бъде изваден от първенството. Ако 10 клуба откажат, ще останат шест. Era ти първенството! Впрочем нека кажем на изпълкома, че това негово решение е пълна глупост. Нали по силата на закона, щом БФС организира първенството, той управлява телевизионните права. Ами хайде де! Нека БФС продаде правата! За какво са му договори с клубовете?
Футболната игра затова е велика, защото на терена се срещат и сблъскват характери. Пари, апаратни игри, всичко е вятър и плява. Накрая спорът се решава от силата на човешкия характер. От волята. Мачът продължава. В едната половина на игрището са функционерите от БФС. В другата са собствениците на професионалните клубове.
Имената им са толкова известни, че няма нужда да ги изреждаме. Този мач има три възможни резултата. Президентите на клубовете да се уплашат, да се откажат от суверенното си право да контролират собствените си телевизионни права, което означава и собствените си пари, да легнат на милостта на централата и завинаги да бъдат марионетки.
Като им знам имената, ще ми е много чудно, ако се навият да легнат.
Вторият резултат е равен: БФС и ПФЛ да си стиснат ръцете, да организират първенството съвместно и да управляват правата съвместно. Този резултат е разумен. И заради това - съмнителен. У нас разумът рядко побеждава.
Третият резултат вече е получен в Англия, Германия, Италия и всички просветени страни. Там профи клубовете отдавна са казали на централите си: „Абе, вие кои бяхте всъщност"?
И централите са паднали на колене и са се отказали от управлението на телевизионните права. Защото футболът без централи може, но без клубове - не.
В мача за контрола върху телевизионните права БФС играе на исторически губещата страна. Въпрос на време. Може да стане по лесния начин - съвместно управление с лигата. Може по трудния. Както казахме, въпросът е и на характери. Искат ли президентите на клубовете да бъдат уважавани, или те ще „уважават" централата. Интересен мач ще бъде.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ, 7 ДНИ СПОРТ
БФС обира парите, клубовете духат супата
Всеки клуб от „А" група е ужилен между 100 и 200 хиляди лева
