Преди три дни Мартин Петров призна с половин уста нещо, което се очаква от повечето фенове на ЦСКА - че може би ще се откаже след края на сезона. Още когато бе представен на „Армията" през октомври, Марто каза, че е бил пред следната дилема - да продължи да живее в Англия, където е семейството му, или да дойде да помогне на любимия си отбор. Тогава крилото заяви, че е направил сериозна жертва, защото все пак е трудно да живееш далеч от най-близките си, пък дори и в родината си. Но тази жертва си заслужава, защото точно тогава ЦСКА имаше нужда от подобен играч - кой да върне на стадиона хора, които не бяха ходили на него от години. Връщането на Марто като че ли означаваше: „ЦСКА значи любов". Иначе няма как по друг начин да си обясним факта, че той остави спокойния живот на Острова, за да гони топката по кривите и кални терени в България.
Ето заради подобни жестове футболистите се делят на два вида: едните, които винаги предпочитат спокойствието и парите, а другите - които са готови да се хвърлят в тъмното само заради идеята. Това направи Мартин.
Той беше наясно, че не е провел никаква лятна подготовка. Че вече не е онзи футболист, когото гледахме по терените на България, Швейцария, Испания и Германия. Той е изгубил скорост, резките си финтове. Но майсторлъкът все още е в краката му. Това се видя ясно при гола срещу Нефтохимик, както и при асистенцията към Косоко в двубоя с Ботев. Марто знаеше, че в много от мачовете ще е резерва на футболисти, които нямат и една десета от неговите успехи и сигурно няма да имат. Но въпреки това се съгласи да удари едно рамо на Стойчо Младенов. Заради това пък Екзекутора го хвали постоянно. Казва, че това е футболистът, който го удивява най-много от всички. Че тренира с желанието и хъса на юноша. Истински професионалист.
А колко хубаво щеше да му е в Англия?! Щеше да рита в третото или четвъртото ниво, да речем. Щеше да взима повече от 7500 евро, които получава в ЦСКА. И с едно или две добри отигравания щеше да осмисля заплатата си за годината. Но не, Марто искаше да отдаде заслуженото на клуба, който го изстреля в големия футбол. И може би искаше да победи Левски. Е, направи го.
Впрочем такива хора има все по-малко. Това се вижда от „онзи списък", който от „Армията" извадиха преди няколко дни. Там гъмжеше от „цесекари". Ето сега явно се вижда къде е разликата между едните и другите. Вече стана дума за Мартин. Вальо Илиев можеше да рита в Русия.
Бадема - в Китай или Турция. Тошко Янчев - на спокойствие в Славия, а Иван Стоянов в Кипър, да речем. И банковите им сметки щяха да стават все по-пълни, защото го заслужават. Но те предпочетоха любимия отбор и публиката, която ги носи на ръце след историческите победи - трите над Левски, двете над Литекс и последната с Ботев. Да, на „Лаута" се видя, че този отбор има много слабости. Но кой няма?! Сигурно в този си вариант ЦСКА не е готов за Европа. Но дотогава има време. А и селекция тепърва ще се прави.
Мартин, Тошко, Вальо и Бадема дадоха своето за „червените", които дори и в най-противоречивия си сезон са на 8 точки пред 100-годишния Левски. Заради това трябва да кажем едно голямо „Благодаря!" на Петров, а и на другите. Не само за направеното с екипа на България и с тези на Сервет, Волфсбург, Атлетико (М), Манчестър Сити, Болтън и Еспаньол, а за това, че си развали рахата, за да не изневери на сърцето си.
Богомил Русев, "Меридиан Мач"