Доникъде. Това е пределно ясно. Особено в настоящата ситуация в отбора.
Стойчо Младенов не е просто треньор за сегашните момчета в ЦСКА. Той е обединителят, който въпреки паричния хаос при „червените”, успява по някакъв начин да задържи привидно спокойствие.
Кой друг ще може да работи при тези условия? Къде бяха другите кандидати, когато ЦСКА бе пред закриване? Коя друга фигура можеше да събере бивши и настоящи звезди на „армейците”, когато отборът бе пред пращане във „В” група?
Отговорът го видяхме преди няколко години – никой.
Да, може би Стойчо получава солидна заплата за това, което върши. Да, назначи сина си да работи в ЦСКА, може би също на висока заплата. И какво от това? Спаси ли отбора, спаси ли клуба, спаси ли името му? Да.
Спряганото ново име за наставник на „червените”, въпреки че се появи в огромна част като гигантска спекулация, е това на бившия селекционер на националния ни отбор Любослав Пенев.
Можете ли да си представите човекът, който няколко дни след фалита на КТБ напусна Ботев (Пловдив) поради липса на пари, да дойде на полуфалиралата „Армия”? Безумие.
Безумие е и друго – изобщо да се говори за смяна на треньора, когато ЦСКА на практика остава в битката за титлата, въпреки лошия си старт на пролетния дял от шампионата.
„Червените” са с равни точки с шампиона Лудогорец и да се правят кардинални промени поради два лоши резултата, постигнати на пясъка в „Надежда” и на снежната „Армия” е другото безумие.
Стойчо си го каза откровено – планът за работа е 3-5 години. Тогава всички бяха ентусиазирани от увереността му. И изведнъж – за смяна. Не става така, особено когато през зимата най-добрият нападател на ЦСКА през първия дял Серджиу Буш бе продаден.
Не може и така, и така. Или се посвещаваш на борбата за титлата, не пипаш отбора и взимаш две-три нови попълнения за подсилване на отбора, или се опитваш да касираш най-добрия си футболист в името на финансовия стабилитет.
Очевидно е кой път избра ЦСКА.
Любомир Найденов, Novsport.com
