Сашо Димитров бе освободен от Берое и след този предизвестен акт ще остане горчивото усещане, че рутинната процедура ще замести нещо много глобално. Беройци могат да си позволят да оставят Сашко година или две, за да реализира своите намерения и да изгради тим, който да конкурира Байерн и Барса. Защото поне като го слушаш как говори, Сашко си е новият Гуардиола. Толкова му е ясен футболът до най-малките специфики. Независимо от богатата му фантазия ще трябва да прибере перките само след 14 мача като старши треньор на мъжко равнище. Дано не са му последните в кариерата... Всъщност какво толкова направи Сашко, че го сполетя съдбата на средностатистическия наш треньор? Победи едни босненци и след това падна от финландци. И четирите мача в Европа не бяха с нищо по-лоши от изявите на Берое при Илиан Илиев и Хубчев. Типична картинка на български отбор в Европа. Пропусна почти сигурната загуба от Лудогорец за старт на първенството, но след това записа две победи срещу Славия в София и в дербито с Верея. Жълтият семафор блесна с пълна сила в Бургас срещу абсолютно несъстоятелния Нефтохимик, но след това нещата малко се позамазаха с победите над Пирин и Горна Оряховица и равния с Дунав. И на 21 септември започна заключителната част от престоя на Сашко под Аязмото. Септември изхвърли Берое за купата, след това последваха още три мача в червения сектор. А следващият двубой е на „Герена", но не го дочака. И след срещата с Ботев видяхме един друг Сашко, коренно различен от онзи предишния, наперения с огромното самочувствие. От протежето на властта не бе останало абсолютно нищо. Изпарило се бе всичко от високата футболна култура на студийните му изяви. Изяви, които бяха създали впечатлението, че само като получи шанс, ще сложи всички в малкия си джоб.
Е, затова ми е най-тъжно. И ми се искаше да го оставят поне две цели години, за да направи от Берое много силен отбор. Стига с тези смени по никое време и какво толкова ще се промени, като дойде следващият. Който пак може да е любимец на властта. Но него ще го коментираме като му дойде времето. Сега за гигантския експеримент с кодовото име Сашко За три месеца така и не разбрахме какво точно иска да играе Берое под негово ръководство. Започвам с уникалната селекция, смисълът на която бе да бъде прибрано всичко преминало и останало без отбор от националните юношески и младежки състави. Подход, който трябва да бъде адмириран, защото на българските футболисти трябва да бъде предоставян шанс да играят. Лошото е, че те и в Берое не заиграха при Сашко. По стар обичай той реши да прави амалгама. И до младите останаха Макенджиев, Иво Иванов, Веселин Пенев, Божилов. И Сашко започна едни въртележки, за да се стигне до мача с Ботев, след който лайтмотивът бе предишните в защита, новите в атака. Е, такава селекция никой не бе правил до този момент.
Сега извън иронията. Сашко се оплете като пате в кълчища при първия си опит за летене. И показа само, че няма характер да изстрада начертания път. Човек, който се отказва от себе си, не може да постигне никакъв успех нито в живота, нито във футбола. И сам си подписа присъдата. Защото в тези 14 мача игра с 30 футболисти, а като начетен специалист трябва поне да е научил първия урок, че успехи се постигат с постоянен и избистрен състав. Като не толкова великия Веселин Великов в Дунав, който две приказки на кръст не може да каже. Но има отбор и той говори по-добре от всякакви студийни изяви.
Що се отнася до студийните изяви, това е отделна тема, на която ще се посвети академичен текст. Изводът обаче е ясен - или ще ходиш по телевизиите и ще показваш колко ти е ясна играта на Реал и Барса, или ще ходиш на работа и ще градиш. А не като ти дадат шанс в Горна Оряховица или в Стара Загора, да не знаеш какво да правиш. Младите, амбициозни треньори да се замислят над това. Бърборковците нещо не им се получава.
Жаклин Михайлов, „Тема спорт”