Еволюция на бягството

Раздялата на Левски с Антонио Вутов е трогващо емоционал­на. Ако не беше дълга­та сага около евентуал­ния трансфер на Гари Родригес, със сигурност тя щеше да е тема №1 за „синя" Бълга­рия. Сега обаче талан­тът без никакво напре­жение подписа с Удинезе и мнозина наблягат на това, че младокът е бил коректен и не е отишъл в Италия като беглец. Други дори вяр­ват, че сега за 17-годишния халф са взети много повече пари. А по принцип това няма как да е вярно. Защото правилата на УЕФА и ФИФА са повече от яс­ни и компенсацията, която клубовете полу­чават за подобни „кражби" на юноши, е строго регламентирана. Всичко отгоре е въпрос на добра воля, а едва ли Удинезе и с цялото благоразположение на света би демонстрирал кой знае каква щедрост.

 

По-важен обаче е не частният случай, а ця­лостната тенденция, при която бягството от Левски еволюира зна­чително. Вутов си тръгва през парадния вход, с награда и приз­нание от феновете, с благодарност от клуба, с уважение от страна на колегите. Още преди да е спечелил титуляр­но място на „Герена", той оставя тази цел ка­то приоритет пред близнаците Цоневи, ко­ито и без това започна­ха да го изместват в плановете на треньора, и отива да се учи от майстор като Ди Натале. Всички му стискаме палци по-бързо да възмъжее и поне да повто­ри кариерата на Валери Божинов на Апенините.

 

Тази раздяла е приз­нак на цивилизованост в отношенията между клуба и неговите про­дукти. Защото още са сравнително пресни примерите със скандал­ните бягства на Бандаловски и Ивелин По­пов, с раздялата с та­ланти като Гаджев и Чипилов преди това. Някои от тях дори не се обадиха на треньорите, които разчитаха да за­почнат при мъжете. Бандата дори се напра­ви на болен пред Мъри и Наско Сираков. Мар­тин Кавдански, който

наскоро бе спряган за решение на проблеми­те в защита, след като напусна Локо (Пд) в на­чалото на сезона, също послуша мениджъра си Емил Данчев и подписа с Метц, без да даде възможност на Левски да се облагодетелства.

 

Случаят с Ники Ми­хайлов е емблематичен, но и различен от предходните. Както и този с Наско Курдов. Клубът общо взето бе съгласен да се задоволи с тези около 300 000 евро компенсация за своите таланти и им даде възможност да следват от рано меч­тите си за пробив в на­истина големи европейски отбори. Отто­гава общо взето бягст­вото еволюира във взаимноизгодно спасе­ние.

 

Включените в спи­съка с най-емблема­тичните ранни раздели с Левски общо взето са познати имена и всеки сам може да прецени дали изборът им е бил правилен, или на „Герена" са мо­жели да постигнат по-голямо развитие. И то­ва обаче няма особено значение на фона, че в глобален аспект вече никой не може да е спокоен за юношите, които създава. Въпро­сът е да се развиват колкото се може пове­че добри футболисти. Иначе всеки има право да реши кога и как да избяга от тази изпълнена с интриги дейст­вителност. По-добре е да го прави като Вутов - през главния вход.

Людмил Христов, Стефан Дачев, "Меридиан мач"