ФИФА вече е изживявала това: обвинения в опит да поправя нещо неразбалено, критики за отвръщане от изпитаното за сметка на неприемливото и нежеланото, твърдения за жертване на качеството за сметка на количеството, предупреждения, че обичайно алчността е онова, което убива снасящата златни яйца кокошка.
В края на 70-те нахъсаният нов президент Жоао Хавеланж се зарече да прекрати монопола на Европа в квотите на световни финали и да включи повече отбори от Африка и Азия. И през 90-те, когато повтори номера си и разшири турнира от 24 тима до наглед проблемните 32.
И двете решения бяха посрещнати на нож от онези -главно в Западна Европа, които усетиха заплаха за привилегированата си позиция. Привлекателността на турнира, бе казано на ФИФА, е заплашена от размиването на конкуренцията. Новите участници не биха били на нивото на старите, а състезанието би изгубило блясък и съответно феновете.
Откакто настоящият президент на ФИФА Джани Инфантино повдигна през октомври въпроса за ново разширение през 2026 г. от 32 на 48 отбора, жалванията бяха същите. Излъчването на тиха увереност обаче подсказва, че той е знаел каква ще е развръзката. Историята на мондиалите е белязана от растежи и очаквано на срещата на ръководното тяло на централата в Цюрих станахме свидетели на поредния от тях.
Няма как да не предизвика подозрение всяко твърдение на ФИФА, че действа, както гласи лозунгът ѝ, за доброто на играта. Това е цената, която тя трябва да плати за десетилетия на шуробаджанащина и алъш-вериш, следвани от години на показни арести и обвинения в корупция. А в конкретния случай е и доста лесно да се съмняваш. Главният облагодетелстван от плана на Инфантино е самият той: разширението в полза предимно на страните от Африка, Азия и Карибите, е акт на патронаж направо от написания от Хавеланж и усъвършенстван от Сеп Блатер наръчник. Така голяма част от развиващите се футболно страни се вкарват в огромен дълг към Инфантино и бетонират позицията му.
Новият президент обаче не е единственият, комуто разширението ще дойде добре. ФИФА изпрати на членовете на съвета си 6 последните седмици анализи на 5 варианта за бъдещи световни финали: 1) настоящият формат от 32 отбора; 2) турнир от 40 отбора с 8 групи по 5; 3) с 40 отбора, но 10 по 4; 4) 48 отбора с т.нар. плейин преди групова фаза от 32; 5) 48 отбора с 16 групи по 3 и допълнителен елиминационен кръг.
Макар документът изрично да отбелязваше, че ФИФА трябва да вземе решението си изцяло на „спортна" основа вместо на търговска, е трудно да повярваме, че е просто съвпадение това, че избраният единодушно модел - 16 групи по 3 отбора - е също и този, който проектира пълненето на касите на централата с горница от $ 630 милиона.
Пари, които на теория могат да бъдат използвани за подобряването на футболната инфраструктура и да разпръснат малко от натрупваното от най-голямото спортно събитие на света състояние към всяко ъгълче на планетата.
В техническия си доклад за Мондиал '66 (с 16 отбора, предимно от Европа и Южна Америка, един от Азия и нито един от Африка заради бойкот) селекционерът на Швейцария Алфредо Фони написа, че надпреварата „ще постигне истинската си цел едва когато петте континента са справедливо представени, тъй като футболът е най-глобалният спорт". Това целяха поправките в последните 40 г. - нулиране на стария дисбаланс между традиционните сили и развиващите се страни.
УЕФА има 54 членки. Тринайсет от тях, плюс домакина Русия, ще участват на Мондиал 2018. В африканската КАФ има 56 членки и само 5 квоти за нея. Азиатските 47 национални федерации разполагат с четири квоти, колкото имат и 10-те члена на южноамериканската конфедерация (б.р. - петият играе бараж).
Макар съсредоточаването на качество в Европа и Южна Америка да е безспорно по-голямо, идеята за световни финали само за най-най-добрите е споделяна на малко места по планетата. Трудно с ръка на сърцето може да се признае, че Африка и Азия са справедливо представени. Турнирът не успява в сегашната си форма „да постигне истинската си цел" според Фони - да се покаже като истински глобален спорт.
Това не означава, че в новия формат на Инфантино няма проблеми. Квалификационният процес в Европа и Южна Америка със сигурност ще бъде лишен от малкото наличен драматизъм в настоящия формат, макар че според мнозина загубата няма да е голяма. ФИФА призна, че наличието на нечетен брой отбори в групите не е идеално, а идеята при равенство в груповата фаза да се бият дузпи е анатемосана от повечето фенове. Започването на мачове вече не в едно и също време увеличава риска от корупция накрая на групите. Наистина това изглежда сбъркано в сравнение с чистотата на настоящия формат.
Но е красноречиво, че дори на местата, където всеки ход на ФИФА е посрещан с крайно подозрение, проектът се възприема.
Делегатите от УЕФА на съвета показаха намерение за консенсус и това стана факт на вота. Все пак с новия формат вече е почти невъзможно големите сили във всяка конфедерация да пропуснат Мондиал.
Тънките детайли, разбира се, ще е по-трудно да се загладят. На този етап новият модел дава на Европа 16 гарантирани места, на Африка - 9, на Азия - 8, на Северна и Южна Америка - по 6, а на Океания -един, с още две квоти след плейоф. Както УЕФА, повечето конфедерации планират да изчакат да видят какво им е подготвено, преди да дада ппълното си одобрение.
Явно е настъпил моментът за нова промяна и турнирът трябва да започне да отразява света на XXI век, а не на XX - и спортно, и генерално. Това правят мондиалите: растат, разширяват се, разцъфват и стават нещо друго. Днешните световни първенства не са в този си вид от памтивека, нито би трябвало да са. Няма нищо лошо в предния формат, но понякога, колкото и трудно да е да го признаем, ФИФА е права да предприеме промяна.
Рори Смит, The New York Times