Българският национален отбор по футбол е печелил много важни мачове в Италия. Два пъти се е класирал за световно първенство след победи в Болоня и Флоренция. Никога обаче не го е правил, побеждавайки Италия. И изобщо никога не е побеждавал Италия във важен мач, от който е зависело класиране напред. Днес вторият по световни титли отбор на планетата отново представлява препятствието, което трябва да бъде надскочено.
В Палермо българите ще срещнат една странна, но в положителен смисъл, Италия. Актуален европейски вицещампион и предпоследен световен шампион. Тим, който се представи успешно на Купата на конфедерациите в Бразилия. Отбор, който поддържа едно много добро и постоянно ниво при треньора Прандели.
Двата съперника си приличат по много неща. Но най-важното, в което са еднакви, е присъствието на силно изразен отборен дух. България няма да срещне сбор от звезди, тя ще се изправи срещу изключително добре смазана отборна машина. И това е доста усложняващо условие. Без да е най-силният отбор на света, Италия в последните няколко години, благодарение на Прандели, се научи да взема максималното от всеки футболен двубой. Видимата липса на блясък се компенсира с много дисциплина и ясна тактическа схема. Без да демонстрира кой знае какво, скуадрата постига отлични резултати най-вече с постоянство и увереност. Прандели даде на Италия точно това, от което се нуждаеше в тези трудни времена - създаде и изгради стил. А това е най-важното условие за успехи във футбола.
България също вече няма звезди от калибъра на Димитър Бербатов в състава, а Любо Пенев също кaтo Прандели разчита на отлична дисциплина и на безпрекословното изпълнение на поставените тактически задачи. И двамата специалисти излъчват позитивизъм и успяват ментално и вербално да държат напрежението далеч от своите подопечни. И двамата вероятно ще се възползват от успешния си период като национални селекционери, за да преминат в по-високо клубно ниво. Но това е бъдеще за тях. Сега им предстои много важен сблъсък. Седмият мач за двата съперника в групата се оказа с по-особено значение. По волята на съдбата от него те могат да излязат с по-дълготрайни активи. Италия с почти сигурно класиране за финалите в Бразилия. България като сериозен фаворит за първото място и почти сигурен участник в бараж. Това е при победа. Равенството, общо взето, оставя нещата в същия вид, но ще налее огромно самочувствие в нашия отбор преди последните битки.
Разликата е, че все пак за Италия мачът е напълно обикновен, а за гостите е един от онези, с които могат да влязат в историята. Една победа над Италия може да се окаже апотеозът, към който се вървеше неотклонно през последните 18 месеца. От оптимистичното равенство срещу Унгария в Будапеща през шокиращата победа в Амстердам срещу Холандия, рейда без загубен мач в квалификационната група и дори успеха над Япония на нейна земя. За 18 месеца българският национален отбор се преобрази и възроди. Никой въобще не смяташе, че мачът срещу Италия, по програма седми в групата, ще има някакво значение. По план всичко трябваше отдавна да е приключило като надежди и да се мисли за следващата квалификация. България не само остана в играта, тя е с големи шансове да остане в нея до самия край. И ако мачът с Италия е повод за надежда, то в края на кампанията ще има и един мач на истината. Незначителна е вероятността последният двубой на България срещу Чехия в София през октомври да е без значение за класиране на бараж. Победата в него ще е с огромна стойност, а равенството може да облагодетелства трети отбор. И това сме го виждали точно след мачове в София.
Но това е за след месец. Двубоят в Палермо е повече за престиж, трите точки в Малта са задължителни. Италия е прекалено високо препятствие, защото оставя малко шансове на съперника да контролира играта. Демонстрираха го в София, много плътно следват топката и не оставят почти никакви пространства да бъдат хванати неподготвени. Може и да се случи, но възможностите няма да бъдат много. Играят прекалено безкомпромисен и контактен футбол, за да допуснат фатални грешки. Най-важното е, че много добре се нагаждат към играта на противника. Прандели ги е изчистил от звездоманията и всеки играе като новобранец, който е получил първия и последния си шанс да носи синята фланелка. Умеят да вдигат темпото, така че да го направят непоносимо за противника. Умеят и да се възползват от най-малката слабост. Не убиват с един замах, правят го методично! Италия е много трудно препятствие, особено когато има за какво да играе. А в Палермо определено "адзурите" ще играят на максимума. Без да са опрени в стената със задачата за задължителна победа, а с приятното усещане, че трите точки срещу България им носят окончателното облекчение от добре свършената работа.
В Палермо българите ще срещнат една странна, но в положителен смисъл, Италия. Актуален европейски вицещампион и предпоследен световен шампион. Тим, който се представи успешно на Купата на конфедерациите в Бразилия. Отбор, който поддържа едно много добро и постоянно ниво при треньора Прандели.
Двата съперника си приличат по много неща. Но най-важното, в което са еднакви, е присъствието на силно изразен отборен дух. България няма да срещне сбор от звезди, тя ще се изправи срещу изключително добре смазана отборна машина. И това е доста усложняващо условие. Без да е най-силният отбор на света, Италия в последните няколко години, благодарение на Прандели, се научи да взема максималното от всеки футболен двубой. Видимата липса на блясък се компенсира с много дисциплина и ясна тактическа схема. Без да демонстрира кой знае какво, скуадрата постига отлични резултати най-вече с постоянство и увереност. Прандели даде на Италия точно това, от което се нуждаеше в тези трудни времена - създаде и изгради стил. А това е най-важното условие за успехи във футбола.
България също вече няма звезди от калибъра на Димитър Бербатов в състава, а Любо Пенев също кaтo Прандели разчита на отлична дисциплина и на безпрекословното изпълнение на поставените тактически задачи. И двамата специалисти излъчват позитивизъм и успяват ментално и вербално да държат напрежението далеч от своите подопечни. И двамата вероятно ще се възползват от успешния си период като национални селекционери, за да преминат в по-високо клубно ниво. Но това е бъдеще за тях. Сега им предстои много важен сблъсък. Седмият мач за двата съперника в групата се оказа с по-особено значение. По волята на съдбата от него те могат да излязат с по-дълготрайни активи. Италия с почти сигурно класиране за финалите в Бразилия. България като сериозен фаворит за първото място и почти сигурен участник в бараж. Това е при победа. Равенството, общо взето, оставя нещата в същия вид, но ще налее огромно самочувствие в нашия отбор преди последните битки.
Разликата е, че все пак за Италия мачът е напълно обикновен, а за гостите е един от онези, с които могат да влязат в историята. Една победа над Италия може да се окаже апотеозът, към който се вървеше неотклонно през последните 18 месеца. От оптимистичното равенство срещу Унгария в Будапеща през шокиращата победа в Амстердам срещу Холандия, рейда без загубен мач в квалификационната група и дори успеха над Япония на нейна земя. За 18 месеца българският национален отбор се преобрази и възроди. Никой въобще не смяташе, че мачът срещу Италия, по програма седми в групата, ще има някакво значение. По план всичко трябваше отдавна да е приключило като надежди и да се мисли за следващата квалификация. България не само остана в играта, тя е с големи шансове да остане в нея до самия край. И ако мачът с Италия е повод за надежда, то в края на кампанията ще има и един мач на истината. Незначителна е вероятността последният двубой на България срещу Чехия в София през октомври да е без значение за класиране на бараж. Победата в него ще е с огромна стойност, а равенството може да облагодетелства трети отбор. И това сме го виждали точно след мачове в София.
Но това е за след месец. Двубоят в Палермо е повече за престиж, трите точки в Малта са задължителни. Италия е прекалено високо препятствие, защото оставя малко шансове на съперника да контролира играта. Демонстрираха го в София, много плътно следват топката и не оставят почти никакви пространства да бъдат хванати неподготвени. Може и да се случи, но възможностите няма да бъдат много. Играят прекалено безкомпромисен и контактен футбол, за да допуснат фатални грешки. Най-важното е, че много добре се нагаждат към играта на противника. Прандели ги е изчистил от звездоманията и всеки играе като новобранец, който е получил първия и последния си шанс да носи синята фланелка. Умеят да вдигат темпото, така че да го направят непоносимо за противника. Умеят и да се възползват от най-малката слабост. Не убиват с един замах, правят го методично! Италия е много трудно препятствие, особено когато има за какво да играе. А в Палермо определено "адзурите" ще играят на максимума. Без да са опрени в стената със задачата за задължителна победа, а с приятното усещане, че трите точки срещу България им носят окончателното облекчение от добре свършената работа.
Неизвестната за италианците е, че срещат един отбор под пара. Отбор, който върви нагоре в своето развитие и не се знае на какво е способен. Това безспорно е най-сложният мач за скуадрата, защото Чехия и Дания, общо взето, са им лесни. България обаче въобще не им е ясна. Видя се в София начинът, по който Буфон изгледа как топката попада, при това на два пъти в мрежата, е сериозен повод за безпокойство. Дори да изиграят мача перфектно, адзурите не знаят на какво са способни тези неизвестни българи. Всъщност това е голямото предимство на България. Това е факторът X, който Любо Пенев внедри в националния отбор. Няма как Прандели и италианците да не се подведат от видимата липса на известност. За стандартите на Италия футболистите на България са тотални анонимници, дори и тези, които играят извън страната. Тези анонимници обаче показаха 6 София, че не се плашат лесно, вярват си, а треньорът явно ги подготвя много добре. На терена не играят визитките, излизат 11 срещу 11. И българските 11 показват във всеки мач, че не са за отписване. И може днес да е един от онези дни, в които се случват чудеса!?
Жаклин Михайлов, "Тема Спорт"
