Отборът на Уругвай триумфира за 15-ти (рекорден) път с трофея от Копа Америка след разгром на финала срещу Парагвай с 3:0. „Урусите” демонстрираха страхотен футбол, особено във финалния мач и съвсем заслужено седнаха на трона на Южна Америка, като и доказаха, че са най-добрият отбор на континента в последните години.
Това, че „ла селесте” разполагаше с най-балансираният състав на турнира се оказа решаващ за спечелената титла. Във всички други отбори на първенството имаше проблеми в една или друга фаза на терена. При Уругвай това не беше така. Всяка отделна линия бе изградена от много добри и равностойни футболисти, което спомогна за перфектната игра във всяко едно отношение. Много добър вратар като Фернандо Муслера, стабилна защита, водена от Диего Лугано, силна халфова линия и феноменално нападение, чийто звезди Форлан и Суарес натежаха в полза на „урусите”.
Друга особеност на този отбор на Уругвай е начинът, по който се изнася един цял мач. Момчетата на треньора Оскар Табарес умеят да се защитават и атакуват по еднакво добър начин. Пример за дефанзивен футбол бе мачът с Аржентина от четвъртфиналната фаза. Защитата действаше отлично, а Муслера напълно отчая противниковите нападатели. Полуфиналният двубой, както и финалът пък бяха коренно различни като демонстриран стил на игра от Уругвай. Заложи се на атаката и в тези два мача бяха вкарани цели 5 гола и бе демонстриран много хубав футбол. Но най-отличителното за тима на Уругвай на тази Копа Америка бе рационалната игра, която показаха „урусите”. Не се атакуваше масирано, а умело се сменяше темпото. Имаше няколко периода от по десетина минути във всеки мач, в който атаките бяха бурни и носеха по много голови възможности, но имаше и периоди на спокойно разиграване в центъра на терена и приспиване на противника. През всичките си мачове Уругвай държеше играта под контрол. Може би само срещу Аржентина не бе така, но там и късметът помогна и всеотдайната игра на защитниците и вратаря. Все пак без късмет няма как да се спечели един такъв голям трофей.
Тук е моментът и да бъде похвален треньора на „селесте” Оскар Табарес, който за 5 години начело на тима изгради много силен състав с много талантливи футболисти. Успехите не закъсняха. 4-то място на Копа Америка преди 4 години, 4-то място и на Световното миналата година, което изглеждаше върхът за Уругвай, но не беше така заради тазгодишната титла на шампионата на Южна Америка. Табарес съумява да намира точните футболисти за всеки отделен двубой и това се отплаща. Разбира се, за толкова години начело на отбора роденият в Монтевидео селекционер опозна перфектно всичките си футболисти и извади най-доброто от тях за решителните мачове.
Бъдещето на отбора на Уругвай изглежда бляскаво, въпреки вече сериозната възраст на двама от лидерите на тима - Диего Лугано и Диего Форлан. Табарес има на разположение достатъчно млади играчи, които след време да заменят двамата, като това все пак няма да е скоро, защото нито Лугано, нито Форлан са свършени за големия футбол и ще останат в националния отбор поне още 2-3 години. Откритието на турнира бе централния защитник Себастиян Коатес, който е само на 20 години и бъдещето е пред него. А в атака Луис Суарес и Единсон Кавани са опасност за всички бранители на съперника.
Със сигурност с титлата от Копа Америка не се слага край на цикъла от 4 години на успехи и много работа за Уругвай. Напротив, дава се едно ново начало на един силен състав, който е гладен за нови успехи. През 2013 има Купа на Конфедерациите, където „урусите” ще участват за втори път в историята си и като нищо ще триумфират и там. После следва и световното в Бразилия. Защо тогава Уругвай да не се представи дори още по-добре от последния Мондиал и не спечели титлата? Не е невъзможно. След 3 години тези футболисти ще са натрупали още доста опит по европейските терени и ще са още по-добри, а Уругвай ще бъде истинският крал на Южна Америка (може би дори и на света) в последните 10 години.
Влади Николов
