Първите пресконференции преди сезона обикновено събират много голяма аудитория, това особено важи за ФК Левски, а още по-интересно е, когато сините имат нов треньор. Като прибавим и факта, че на „Герена" ситуацията и обстановката са като след три нулеви години, първата среща на Илиан Илиев с медиите обещава да е повече от интересна.
Освен задължителните по протокола встъпителни слова в стил бла-бла, птички чуруликат и колко е хубав светът без земетресения, в залата за пресконференции трябва да се говори за цели. Ясно, това е тривиален въпрос с още по-тривиален отговор.
Ама нали знаете, това е Левски, целта винаги е една, защото феновете...
Феновете какво? Да, те абсолютно всяко лято оста вят на Стената на плача в Йерусалим бележка с един и същи текст "Левски шампион", но нали се сещате, че на емблематичното място в Израел е пълно с такива писмени пожелания.
Какво би казал по въпроса Илиан Илиев? Естествено, че той няма как да избяга от задължителната тема. Само че той е треньор от малко по-особено тесто и ако е искрен, ще признае, че в него има два вътрешни гласа. Единият със сигурност му говори да не си изневерява на стила на работа, тоест да започне лека-полека с най-належащите неща, малките елементи, които впоследствие да превърне в машина.
Самият Илиан със сигурност е наясно, че му преде той да прави отбор от нулата. За целта му е необходимо време и търпение, а в задача та се пита дали има кой да му ги осигури. Запалянковците може би са готови за още малко толеранс, защото знаят че Илиев е воден от чисти подбуди, не е от треньори те, които идват в голям клуб с изискването за 3-4 мача под масата и трима-четирима съдии на хранилката. Негова та стратегия е с чисто футболни средства и много работа да направи това, което е запланувал, без изобщо да се съобразява със съпътстващи те го обстоятелства.
Сигурно е, че приоритет на Илиан Илиев е да направи добър отбор. Ако на първата пресконференция чуете думите на треньора, че иска първо да научи отбора му да побеждава, а след това да играе добре, значи това е вторият му вътрешен глас. Което ще рече, че му е поставен ултиматум - титлата на всяка цена, без значение с красива или грозна игра е спечелена. И ще му се помага с "организация", каквото Илиев едва ли желае.
Новият треньор обаче не е толкова лесен и трудно може да бъде поставен в коловоз, където се чувства некомфортно. Това, че преди него някой три години си е правил експерименти и си е играл на футболни учители и ученици, не е на сметката на Илиан Илиев. Не е честно спрямо него той да започне с тази тежест от предшествениците си, въпреки че по принцип, ако отборът вървеше, Илиан Илиев нямаше да бъде отмъкнат от Берое. Тоест той е наясно, че отива на нова работа, защото там някой преди него не си е вършил работата както трябва, пък било то и в продължение на три години.
Ако шефовете на Левски изпълнят анонса си за 6-7-8 нови попълнения, това със сигурност означава, че Илиан Илиев ще постави като приоритет изграждането на добър отбор, а шампионската титла не че няма да е цел, но леко остава като добро пожелание. Това, че той подписа тригодишен договор без разни клаузи плюс една или минус две години, означава, че вътрешно в себе си новият треньор си е начертал стратегия, нека я наречем План 2015. Понеже той не е развейпрах треньор, а си тежи на мястото и държи на авторитета си, ще се стреми още в началото да парира всички опити на всякакви външни сили да му втълпяват, че шампионската титла е като слънцето и въздуха за Левски. Това е стил на работа на едно друго място в София, но това е друга тема. Всъщност Илиан Илиев деликатно подметна за този проблем още при първото си интервю в движение, когато заяви, че няма да зомбира запалянковците. Едвам се сетихме, че това е стреличка по адрес на колегата Стойчо Младенов, чиито медийни изяви се свеждат до това да прогнозира някаква завера, а след като това се окаже невярно, да потърси виновен за провала на неговия отбор.
И още нещо за зомбирането. Вероятно става дума за това, че Илиан Илиев няма да повтаря всеки петък и след всеки мач, че Левски ще е шампион независимо от организации, директиви, завери и други подобни небивалици.
План 2015 за Левски стартира с намирането на футболисти, които постепенно да се превърнат в отбор, който пък да се оттласне от дъното. За осигуряването на такива са необходими пари. Както каза Иво Тонев, затова не трябва да се безпокоим. Пари в касата имало достатъчно. Селекцията вече е w ход, скаутите цяла пролет сяха, сега Иво Тонев и Илиан Илиев жънат. Хубаво е, че почти всички от новите попълнения ще са от чужбина.
Без това да звучи като пророчество, но новият полузащитник Кевин Бру няма как да не е научен на тактически тънкости футболист. На него не трябва много-много да му се обяснява азбуката на тази игра. Той и такива като него са минали през добри школи, където са учени на съвременен футбол. Не е голяма философия да намериш футболисти като Бру, стига да имаш достатъчно пари за трансфера и след това да му плащаш заплатата. Уважение към всички български играчи, израснали и тренирали у нас, но за треньор в ситуацията на Илиан Илиев, а и за шеф на мястото на Иво Тонев е много по-добре да сформират двойка вътрешни халфове примерно от Бру и Мру (или също така научения тактически Станислав Ангелов) отколкото от български еквиваленти като Даниел Димов и Гаджев или Старокин.
Вън от съмнение е, че Бру и Мру ще изхабят по-малко енергия, но в правилна посока. Българските ненаучени играчи в международните мачове биват смазвани от противниците си най-вече в аспекта полезно изразходване на енергията. Онези винаги са там, където трябва, и Винаги правят това, което трябва, тичат, накъдето трябва, подават на когото трябва и накрая вкарват.
Нещо такова трябва да представлява Левски на Илиан Илиев догодина по това време, защото колкото и да са научени и школувани попълненията от лятната селекция, все пак ще е необходимо време и мачове, за да се сработят. Български среднюрковци, колкото и да се сработват, на тях им липсват първите 7 футболни години.
Това е истината за съжаление. Ето вижте двама национали - Гаджев може би ще е резерва в Левски, ако остане, а Галчев не е желан в ЦСКА. Клубните им треньори явно имат по-високи изисквания за тези постове и ще търсят чужденци, а Любо Пенев е ограничен в избора си, но това е друга тема.
Това е за халфовата линия на Илиан Илиев. Ами за центъра на защитата? Едни и същи герои ги въртяха от фланга навътре и обратно, и не стават, и не стават. Иво Иванов аха да влезе в пътя и в Пловдив, като върна топката на Пламен Илиев, показа, че като му пада пердето, с него пада корнизът, кърти се от мазилката на тавана и спасение няма. Затова Илиан Илиев сигурно ще смени и цялата сърцевина на отбраната.
За нападението да не говорим, там също ще има нови лица, но те няма да се оттук. Пак някакви от нивото на Бру от Булон ще са. Общо взето, правилото е, бе добрите нападатели рядко се отглеждат, в повечето случаи те се купуват. А от България кой да купиш?! Даксон - окей, стига да го слуша главата и да внимава с какво се маже.
Така, че това е началото на План 2015 за Илиан Илиев, когато Левски трябва да може да прескача групова фаза на Лига Европа. За Шампионска лига не говорим, защото видяхме, че тази приказка не е за нас, това е авантюра.
Покрай всичко това трябва да се обърне голямо внимание и на школата. Но за да се задвижи клеясалата машина, е необходимо Илиан Илиев да се имунизира срещу такива, които ще искат още от първия ден да го зомбират, че ако не стане шампион, трябва да си върви. Новият треньор знае, че за тази цел първо ще се наложи да направи грамотен отбор. При обратния вариант ще има четвърта поредна нулева година.
Желю Станков, „Тема спорт”